Железопътна линия Долно Езерово – Дебелт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 85
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус преобразувана в инд. клон
Крайни гари Долно Езерово, Дебелт
Започва от Д. Езерово
Свързани линии Железопътна линия 8
Станции 3
Номер линия 85
Пусната 1988 г.
Закрита 2002 г. (инд. клон)
Дължина 23,65 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 40 km/h
Максимален наклон 15 ‰
Минимален радиус 265 m

Железопътната линия Долно ЕзеровоДебелт е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), днес закрита за редовно движение, използвана за движение на маневрени състави от т. нар. Трета металургична база (днес „Промет стийл“ АД) до гара Долно Езерово, Бургаска област.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 80-те години на 20 век започва изграждането на т. нар. Трета металургична база при с. Дебелт, Бургаска област. Тя е проектирана за производство на висококачествени стомани и за прокат, но така и не достига своя капацитет. Идеята да се разположи в този район е за да се използва вносна суровина от Русия (тогава СССР) и да се спестят разходите, които дотогава са правени за превоз на руда от Бургас до МК „Кремиковци“.

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Първата гара по линията е гара „Вая“, от която започва и километражът на железопътната линия. Гара „Вая“ е свързана чрез две варианти с гара „Долно Езерово“, започващи от двете ѝ гърловини. Дължината им е около 1,6 km, а допустимата скорост по тях е 40 km/h. Именно по тези варианти са допуснати най-малките радиуси на криви по цялата линия (265 m откъм гара „Дружба“ и 350 m откъм РП „Лозово“). Останалата част от земното платно и горното строене на железният път са проектирани за максимална скорост 130 km/h. Положените релси са тип S49 kg/m, с дължина 25 m, пътят е наставов.

Линията се характеризира с много ниска кота терен. На km 2+000 достига около 1,50 m надморска височина. След това достига до 70,91 m на km 11+000 и около гара Дебелт кота терен варира от 0,64 до 1,50 m (km 21+000 до km 23+000). Недостатъка на тези ниски коти (близко до морското равнище) обикновено се съпровождат със слаби почви. Пропаданията личат по цялата дължина на линията, особено в насипите. Слабият терен и високите подпочвени води изискват направата на голям брой изкуствени съоръжения (водостоци и мостове и други изкуствени съоръжения).

Долно Езерово – Дебелт
BSicon CONTg.svg Линия 8 (Пловдив)
BSicon STRl.svgBSicon BHFABZq+lr.svgBSicon STR+r.svg (282+263) Долно Езерово
BSicon .svgBSicon STR.svgBSicon CONTf.svg Линия 8 (Бургас)
BSicon BHF.svg 0+000 „Вая“
BSicon eBHF.svg 11+235 Равнец
BSicon KBHFe.svg 22+000 Дебелт

Съоръжения по линията[редактиране | редактиране на кода]

вид на водостока количество обща дължина, m
сглобяем водосток 1.0 m 15 15
сглобяем водосток 1.5 m 13 19.5
сглобяем водосток 2.0 m 10 20
плочест водосток 1.0 m 3 3
тръбен водосток 1.0 m 1 0.8
Обща дължина 58.30
вид на съоръжението km дължина, m обща дължина, m
стоманобетонен мост 2+272 3 х 13.50 40.50
жп надлез 2+318 8.00 8.00
естакада 2+440 120 120.00
стоманобетонен мост 5+675 8.00 8.00
пътен подлез 6+735 8.00 8.00
стоманобетонен мост 7+360 3 х 12.0 36.0
пътен надлез 7+975 6.00 6.00
пътен надлез 9+895 6.00 6.00
стоманобетонен мост 11+471 6.00 6.00
пътен надлез 14+200 6.00 6.00
стоманобетонен мост 17+937 3 х 13.50 40.50
Обща дължина 285.00

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Фактът, че производствената база не достига капацитета, за който е проектирана предполага, че и железопътната линия, която го обслужва няма да е в по-различно положение. При откриването си през 1988 г. линията е електрифицирана до гара „Вая“, а стълбовете за контактната мрежа са подготвени за цялата дължина. Това така и не се осъществява, а през 90-те години е деелектрифицирана и тази част, на която е поставена. Линията се обслужва само от подвижен състав и персонал на „Промет стийл“ АД.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Тодоров, Стойо. Годишник на МГУ-София, т. 44 – 45, свитък II, стр. 19 – 21. София, УАСГ, 2002.