Железопътна линия Калотина – Станянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 11
Информация
Тип нормално междурелсие (1435 mm)
Статус закрита за пътническо движение
Крайни гари Калотина-Станянци
Започва от Калотина
Свързани линии Железопътна линия 1
Станции 9 бр.
Номер линия 11
Пусната 1966 г.
Собственик НКЖИ
Дължина 15,994 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 50 km/h
Максимален наклон 16 ‰

Железопътна линия 11 е еднопътна и неелектрифицирана железопътна линия от Националната железопътна мрежа, намираща се в Западна България с нормално междурелсие (1435 mm). Това е първото отклонение по посока на километража от Първа главна железопътна линия.

Пълната и дължина е около 16,7 km. Трасето на линията започва от Калотина и в по-голямата си част следва долината на река Нишава.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителството на железопътната линия Калотина – Станянци започва през 1963 г. и е финансирано от тогавашното Министерство на енергетиката и горивата. Линията е построена основно за извозване на каменните въглища, добивани от мините в района на Станянци. Построен е с максимални наклони от 16 ‰ и минимални радиуси на кривите 250 m. По линията са построени три тунела с обща дължина 177 метра и девет стоманобетонни моста, всеки с по три отвора и дължина от 34,5 до 38,8 m. Участъкът е открит за редовна експлоатация през 1966 г. Линията е включена в системата на БДЖ и се използва за товарни и пътнически превози.

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

Калотина – Станянци
BSicon CONTg.svg (Линия 1) (София)
BSicon STRl.svgBSicon BHFq.svgBSicon ABZq+r.svgBSicon STR+r.svg 0+000 Калотина
BSicon STR.svgBSicon CONTf.svg (Линия 1) Калотина запад
BSicon eHST.svg 1+300 сп. „Калотина“
BSicon eHST.svg 2+900 сп. „Балан“
BSicon eHST.svg 4+700 Беренде извор
BSicon eHST.svg 6+800 Беренде
Иванковци 9+900 Чепърлянци
Иванковци 10+800 Разбоище
Иванковци 14+300 Връдловци
Габрово 15+994 Станянци

Първоначално товарните влакове се обслужват с парни локомотиви серия 10. От 1970 г. се ползват серия 15 и дизелови локомотиви серия 06. След 1973 г. товарните влакове се обслужват само с дизелови локомотиви серия 06. В началото на експлоатацията, наред с товарните се движат и три чифта пътнически, съставени от парен локомотив серия 15 и два второкласни пътнически вагона. От 1969 г. пътническите влакове започват да се обслужват с ДМВ серия 18. Впоследствие започва употребата на различни серии пътнически вагони (в това число и двуетажни) и дизелови локомотиви най-често от серия 04. До 2000 г. пътническите влакове са били обслужвани само от дизелови локомотиви серия 04. На 1 октомври 2002 г. пътническото движение по участъка е преустановено, а обслужването на товарните влакове продължава с дизелови локомотиви серия 06, 55 и 07. Около 95% от добиваните в мина „Станянци” въглища се транспортират за ТЕЦ Бобов дол.

Технически съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Калотина 2 424 224 ЕМЦ
Станянци 3 382 198 РУКЗ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
4+350 50,00 стоманобетон река
6+621 54,00 стоманобетон река и път
6+816 48,00 стоманобетон река и път
8+934 52,00 стоманобетон река
9+668 50,00 стоманобетон река
10+605 48,00 стоманобетон река
10+905 49,00 стоманобетон река
11+050 55,00 стоманобетон река
11+350 57,00 стоманобетон река
12+700 19,00 стоманобетон река
14+080 15,60 стоманобетон река

Тунели[редактиране | редактиране на кода]

тунел № от km до km дължина, m построен
1 1+600 1+700 100,00 1966
2 6+725 6+775 50,00 1966
3 7+820 7+850 30,00 1966

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.