Железопътна линия Разделна – Кардам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия Повеляново (Разделна) – Кардам – Негру вода (Румъния)
Информация
Типнормална (1435 mm)
Статусдействаща
Крайни гариПовеляново, Кардам
Започва отРазделна (закрит за експлоатация е участъка гара Разделна - Разделен Пост Разделна
Продължава катоЖелезопътна линия 803 (Румъния)
Свързани линииЖелезопътна линия 2
Станции15 (7 гари и 8 спирки)
Номер линия28
Пусната27 септември 1898 до Девня
Разширение1 декември 1910 г. до Добрич;
след 1913 г. до Негру вода
СобственикДП НКЖИ
Дължина111,014 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
ЕлектрификацияПовеляново (Разделна) – Девня
Работна скорост25 – 90 km/h
Максимален наклон20 ‰
Минимален радиус200 m

Железопътната линия Повеляново – Кардам – Черна вода (Румъния) е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Варна и област Добрич.

Участък Повеляново (Разделна) – Добрич[редактиране | редактиране на кода]

Със „Закон за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. на българското правителство е възложено да осигури построяването на клон до Добрич започващ от железопътната линия Русе – Разделна – Варна.

Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите е извършено от дружеството, а на релсите и монтажа им – от държавата. Участъкът е открит за експлоатация на 27 септември 1898 г.

След влизането в експлоатация на участъка Разделна (Повеляново) - Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на крайморска Добруджа – град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от производителните райони.

През 1905 г. XIII обикновено народно събрание одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата КозлуджаГевреклерСаръ гьолБаллъджа до Добрич (67,5 км). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към Николаевка, или към Курт дере. След проведения търг на 4 септември 1906 г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сие“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията е била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере (днешен Вълчи дол) – СеметНово Ботево – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман – Плевен – Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина на релса 12 m.

Румънско управление и дострояване на линията[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г., след Междусъюзническата война Румъния завзема Южна Добруджа и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на Втората световна война между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в град Крайова двете страни подписват Крайовска спогодба, по силата на която Южна Добруджа е върната на България. След тази дата към жп мрежа на България е включен участъка Оборище – Кардам – държавна граница с дължина 61 km и е удължена жп линия от държавна граница до гранична гара Негру вода (на рум. Negru voda) в Румъния.

По време на войната по тази жп линия е извършен голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като са превозени и транзитни товари, и петрол за страните на юг от България.

Железопътната линия Разделна – Кардам е построена с минимален радиус на хоризонталните криви 290 m, максимален наклон на вертикалните криви 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те години на 20-ти век започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гара, осъществено на няколко етапа.

През 1974 г. е въведен в експлоатация Разделен Пост „Разделна“, част от жп линия Варна - Кардам. Електрифицирана е от Разделна (Повеляново) до Девня, дължина 5,765 km. Чрез връзката Повеляново - разделен пост Разделна влаковете Варна - Девня се движат без нужда да влизат в Разделна.

През 90-те години на 20-ти век поради намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, a жп стрелка Разделен Пост Разделна - Девня и Разделен Пост - Повеляново е демонтирана.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Повеляново – Кардам
Линия 3 (Варна-фериботна)
Линия 2 (Синдел)
515+833 Разделна
Линия 2 (Варна)
519+303 (0+00)Повеляново
2+200 РП „Разделна“
7+835 Девня
13+710 Кипра
16+860 Чернево
22+810 Суворово
38+029 Генерал Киселово
32+441 Вълчи дол
44+479 Оборище
51+493 Ботево
60+256 Дончево
67+218 Добрич
75+675 Добрич-север
80+000 Победа
88+247 Ген. колево
91+750 Равнец
96+235 Генерал Тошево
105+950 Кардам
111+014 държавна граница България - Румъния
Линия 803 CFR

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Повеляново 11 826 597 МРЦ
Девня 6 714 508 Р
Суворово 3 615 590 ЕЦМ
Вълчидол 3 585 526 РУКЗ
Добрич 4 625 450 РУКЗ
Добрич-север 3 694 594 РУКЗ
Кардам 4 586 461 РУКЗ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Повеляново – РП Разделна 0+421 60,00 стоманобетон река
РП Разделна – Девня 2+530 20,20 стоманобетон тръби за отвеждане на отпадъчни промишлени продукти към езеро
РП Разделна – Девня 6+681 33,10 стомана река
Вълчи дол – Добрич 38+962 40,40 стомана и кам. зидария река
Вълчи дол – Добрич 51+750 61,50 стомана и кам. зидария река Суха река
Вълчи дол – Добрич 63+850 63,10 стоманобетон асфалтов път
Вълчи дол – Добрич 66+600 32,60 стоманобетон асфалтов път
Добрич – Добрич-север 72+362 36,20 стоманобетон река Добричка река
г. Добрич север 75+274 35,20 стоманобетон асфалтов път
Ген. Тошево – Кардам 99+991 8,90 стоманобетон почвен път
Ген. Тошево – Кардам 103+698 60,20 стомана и кам. зидария почвен път

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара скорост
Повеляново Девня 60
Девня Суворово 80
Суворово Дончево 60
Дончево Добрич-север 80
Добрич-север държавна граница България - Румъния 40

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.