Железопътна линия Разделна – Кардам
Железопътна линия Повеляново (Разделна) – Кардам – Негру вода (Румъния) | |
Информация | |
---|---|
Тип | нормална (1435 mm) |
Статус | действаща |
Крайни гари | Повеляново, Кардам |
Започва от | Разделна (закрит за експлоатация е участъка гара Разделна - Разделен Пост Разделна |
Продължава като | Железопътна линия 803 (Румъния) |
Свързани линии | Железопътна линия 2 |
Станции | 15 (7 гари и 8 спирки) |
Номер линия | 28 |
Пусната | 27 септември 1898 до Девня |
Разширение | 1 декември 1910 г. до Добрич; след 1913 г. до Негру вода |
Собственик | ДП НКЖИ |
Дължина | 111,014 km |
Брой линии | единична |
Междурелсие | 1435 mm |
Електрификация | Повеляново (Разделна) – Девня |
Работна скорост | 25 – 90 km/h |
Максимален наклон | 20 ‰ |
Минимален радиус | 200 m |
Железопътната линия Повеляново – Кардам – Черна вода (Румъния) е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Варна и област Добрич.
Участък Повеляново (Разделна) – Добрич[редактиране | редактиране на кода]
Със „Закон за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. на българското правителство е възложено да осигури построяването на клон до Добрич започващ от железопътната линия Русе – Разделна – Варна.
Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите е извършено от дружеството, а на релсите и монтажа им – от държавата. Участъкът е открит за експлоатация на 27 септември 1898 г.
След влизането в експлоатация на участъка Разделна (Повеляново) - Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на крайморска Добруджа – град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от производителните райони.
През 1905 г. XIII обикновено народно събрание одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата Козлуджа – Гевреклер – Саръ гьол – Баллъджа до Добрич (67,5 км). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към Николаевка, или към Курт дере. След проведения търг на 4 септември 1906 г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сие“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията е била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере (днешен Вълчи дол) – Семет – Ново Ботево – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман – Плевен – Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина на релса 12 m.
Румънско управление и дострояване на линията[редактиране | редактиране на кода]
През 1913 г., след Междусъюзническата война Румъния завзема Южна Добруджа и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на Втората световна война между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в град Крайова двете страни подписват Крайовска спогодба, по силата на която Южна Добруджа е върната на България. След тази дата към жп мрежа на България е включен участъка Оборище – Кардам – държавна граница с дължина 61 km и е удължена жп линия от държавна граница до гранична гара Негру вода (на рум. Negru voda) в Румъния.
По време на войната по тази жп линия е извършен голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като са превозени и транзитни товари, и петрол за страните на юг от България.
Железопътната линия Разделна – Кардам е построена с минимален радиус на хоризонталните криви 290 m, максимален наклон на вертикалните криви 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.
Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]
През 50-те години на 20-ти век започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гара, осъществено на няколко етапа.
През 1974 г. е въведен в експлоатация Разделен Пост „Разделна“, част от жп линия Варна - Кардам. Електрифицирана е от Разделна (Повеляново) до Девня, дължина 5,765 km. Чрез връзката Повеляново - разделен пост Разделна влаковете Варна - Девня се движат без нужда да влизат в Разделна.
През 90-те години на 20-ти век поради намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, a жп стрелка Разделен Пост Разделна - Девня и Разделен Пост - Повеляново е демонтирана.
Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]
Повеляново – Кардам | ||
---|---|---|
Линия 3 (Варна-фериботна) | ||
Линия 2 (Синдел) | ||
515+833 Разделна | ||
Линия 2 (Варна) | ||
519+303 (0+00)Повеляново | ||
2+200 РП „Разделна“ | ||
7+835 Девня | ||
13+710 Кипра | ||
16+860 Чернево | ||
22+810 Суворово | ||
38+029 Генерал Киселово | ||
32+441 Вълчи дол | ||
44+479 Оборище | ||
51+493 Ботево | ||
60+256 Дончево | ||
67+218 Добрич | ||
75+675 Добрич-север | ||
80+000 Победа | ||
88+247 Ген. колево | ||
91+750 Равнец | ||
96+235 Генерал Тошево | ||
105+950 Кардам | ||
111+014 държавна граница България - Румъния | ||
Линия 803 CFR |
Гари[редактиране | редактиране на кода]
име на гарата | приемно-отправни коловози (ПОК) | осигурителна инсталация | ||
---|---|---|---|---|
брой ПОК | максимална полезна дължина | минимална полезна дължина | ||
Повеляново | 11 | 826 | 597 | МРЦ |
Девня | 6 | 714 | 508 | Р |
Суворово | 3 | 615 | 590 | ЕЦМ |
Вълчидол | 3 | 585 | 526 | РУКЗ |
Добрич | 4 | 625 | 450 | РУКЗ |
Добрич-север | 3 | 694 | 594 | РУКЗ |
Кардам | 4 | 586 | 461 | РУКЗ |
Мостове[редактиране | редактиране на кода]
междугарие | намира се на km | обща дължина, m | изграден от | препятствие |
---|---|---|---|---|
Повеляново – РП Разделна | 0+421 | 60,00 | стоманобетон | река |
РП Разделна – Девня | 2+530 | 20,20 | стоманобетон | тръби за отвеждане на отпадъчни промишлени продукти към езеро |
РП Разделна – Девня | 6+681 | 33,10 | стомана | река |
Вълчи дол – Добрич | 38+962 | 40,40 | стомана и кам. зидария | река |
Вълчи дол – Добрич | 51+750 | 61,50 | стомана и кам. зидария | река Суха река |
Вълчи дол – Добрич | 63+850 | 63,10 | стоманобетон | асфалтов път |
Вълчи дол – Добрич | 66+600 | 32,60 | стоманобетон | асфалтов път |
Добрич – Добрич-север | 72+362 | 36,20 | стоманобетон | река Добричка река |
г. Добрич север | 75+274 | 35,20 | стоманобетон | асфалтов път |
Ген. Тошево – Кардам | 99+991 | 8,90 | стоманобетон | почвен път |
Ген. Тошево – Кардам | 103+698 | 60,20 | стомана и кам. зидария | почвен път |
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)[редактиране | редактиране на кода]
от гара | до гара | скорост |
---|---|---|
Повеляново | Девня | 60 |
Девня | Суворово | 80 |
Суворово | Дончево | 60 |
Дончево | Добрич-север | 80 |
Добрич-север | държавна граница България - Румъния | 40 |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.