Железопътна линия Разделна – Кардам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 29
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус действаща
Крайни гари Повеляново, Кардам
Започва от Повеляново
Продължава като Железопътна линия 803 (Румъния)
Свързани линии Железопътна линия 2
Станции 17
Номер линия 29
Пусната 27 септември 1898 до Девня
Разширение 1 декември 1910 г. до Добрич;
след 1913 г. до Черна вода
Собственик НКЖИ
Дължина 111,014 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация до Девня (25 кV, 50 Hz)
Работна скорост 80 km/h
Максимален наклон 20 ‰
Минимален радиус 200 m

Железопътната линия Повеляново – Кардам – Черна вода (Румъния) е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Варна и област Добрич.

Участък Разделна (Повеляново) – Добрич[редактиране | редактиране на кода]

Със „Закона за разширение мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1897 г. на българското правителство се възлага да осигури построяването на един клон от съществуващата железопътна линия Русе — Варна за Добрич.

Строителството на линията в исторически аспект се разделя на два етапа – до Девня и до Добрич. За да се улесни износът на брашно от многото воденици на девненските извори (на брой 32, от които 5 с модерни инсталации), се решава да се построи железопътен клон Йовково (Разделна) – Девня. Клонът, с дължина от около 8 km, се строи съвместно от дружеството „А. Казанджиев – Н. Дишков“ и държавата. Долното строене и доставката на камък за баласт и траверсите се извършва от дружеството, а на релсите и монтирането им – от държавата. Участъкът се открива в експлоатация на 27 септември 1898 г.

След влизането му в експлоатация на участъка до Девня с още no-голяма острота възниква необходимостта от продължаване на линията до сърцето на Добруджа - град Добрич. Представители на местното население изпращат молба до министъра на земеделието, като привеждат много основателни аргументи за продължаване на линията от Девня до Добрич. В молбата се изтъква важността на земеделието за Добруджа, както и наличието само на един изходен пункт – пристанище Балчик, разположено на повече от 100 km от производителните райони. През 1905 г. 13 Обикновено Народно събрание одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата КозлуджаГевреклерСаръ гьолБаллъджа до Добрич (67,5 км). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към Николаевка, или към Курт дере. След проведения търг на 4 септември 1906 г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сиe“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере – СеметНово Ботево – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман–Плевен–Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина 12 m.

Румънско управление и дострояване на линията[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г., след Междусъюзническата война Румъния завзема Южна Добруджа и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на Втората световна война между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На 7 септември 1940 г. в град Крайова двете страни подписват т. нар. Крайовска спогодба, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След тази дата към мрежата на БДЖ се включва участъкът Оборище – Кардам—граница с дължина 59,6 km, с връзка с железниците на Румъния с гранична гара Черна вода (Меджидие).

По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари и петрол за страните на юг от България.

Железопътната линия Разделна – Кардам е построена с минимален радиус на кривите 290 m, максимален наклон 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те години започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа. През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“, който има директна връзка с гара Повеляново. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,765 km. Чрез тази връзка директните влакове от Варна в посока към Девня и обратно се движат без да влизат в гара Разделна.

През 90-те години предвид намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, а връзката с гара Разделна е демонтирана.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Повеляново – Кардам
BSicon CONTg.svg Линия 3 (Варна фериботна)
BSicon ABZg+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 2 (Синдел)
BSicon BHF.svg 515+833 Разделна
BSicon eABZgl.svgBSicon exSTR+r.svg Линия 2 (Варна)
BSicon CONT4+l.svgBSicon BHFq.svgBSicon ABZqr.svgBSicon xABZg+r.svg 519+303 (0+00)Повеляново
BSicon eBHF.svg 2+200 РП „Разделна“
BSicon BHF.svg 7+835 Девня
BSicon HST.svg 13+710 Кипра
BSicon HST.svg 16+860 Чернево
BSicon BHF.svg 22+810 Суворово
BSicon HST.svg 38+029 Генерал Киселово
BSicon BHF.svg 32+441 Вълчи дол
BSicon HST.svg 44+479 Оборище
BSicon HST.svg 51+493 Ботево
BSicon HST.svg 60+256 Дончево
BSicon BHF.svg 67+218 Добрич
BSicon BHF.svg 75+675 Добрич-север
BSicon HST.svg 80+000 Победа
BSicon HST.svg 88+247 Ген. колево
BSicon HST.svg 91+750 Равнец
BSicon BHF.svg 96+235 Генерал Тошево
BSicon BHF.svg 105+950 Кардам
BSicon GRENZE.svg 111+014 Граница Румъния
BSicon CONTf.svg Линия 803 CFR

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Повеляново 11 826 597 МРЦ
Девня 6 714 508 Р
Суворово 3 615 590 ЕЦМ
Вълчидол 3 585 526 РУКЗ
Добрич 4 625 450 РУКЗ
Добрич север 3 694 594 РУКЗ
Кардам 4 586 461 РУКЗ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Повеляново – РП Разделна 0+421 60,00 стоманобетон река
РП Разделна – Девня 2+530 20,20 стоманобетон тръби
РП Разделна – Девня 6+681 33,10 стомана река
Вълчи дол – Добрич 38+962 40,40 стомана и кам. зидария река
Вълчи дол – Добрич 51+750 61,50 стомана и кам. зидария река
Вълчи дол – Добрич 63+850 63,10 стоманобетон път
Вълчи дол – Добрич 66+600 32,60 стоманобетон път
Добрич – Добрич север 72+362 36,20 стоманобетон река
г. Добрич север 75+274 35,20 стоманобетон път
Ген. Тошево – Кардам 99+991 8,90 стоманобетон дере
Ген. Тошево – Кардам 103+698 60,20 стомана и кам. зидария дере

Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара скорост
Повеляново Девня 60
Девня Суворово 80
Суворово сп. Дончево 60
сп. Дончево Добрич север 80
Добрич север граница 40

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.