Железопътна линия Солун – Битоля
Облик
| Железопътна линия Солун – Битоля | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нормална |
| Статус | действаща до Долно Клещино |
| Крайни гари | Солун – Битоля |
| Започва от | Солун |
| Пусната | 1894 г. |
| Собственик | ОСЕ |
| Оператори | ТрейнОСЕ |
| Дължина | 219 km |
| Брой линии | единична |
Железопътната линия Солун – Битоля е дълга 219 km, свързваща пристанищния град Солун в Гърция с Битоля, Северна Македония, през градовете Бер, Воден, Суровичево и Лерин. Линията е построена през 1894 година под името „Société du Chemin de Fer ottoman Salonique-Monastir“ като част от Османската империя.[1] Линията между границата и Битоля днес не е в експлоатация, като от 2013 година пътници се превозват само между Солун и Лерин. Най-източната част на линията Плати-Солун е част от важната връзка между Атина и Северна Гърция.[2]
Главни станции
[редактиране | редактиране на кода]Главните железопътни станции по линията Солун-Битоля са:
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Гарата във Владово
- Гара Въртокоп
- Гарата в Суровичево
- Гара Лерин
- Гара Кенали през Първата световна война
- Гара Битоля през Първата световна война
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bitola Station // Архивиран от оригинала на 15 януари 2018. Посетен на 11 юни 2020.
- ↑ OSE – 2017 Network Statement Annexes // с. 5. Архивиран от оригинала на 11 юни 2020. Посетен на 11 юни 2020.