Железопътна линия Филипово – Карлово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 82
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус действаща
Крайни гари Филипово“ (Пловдив), Карлово
Започва от „Филипово“
Свързани линии Железопътна линия 8 Железопътна линия 81 Железопътна линия 3
Станции 16
Номер линия 82
Пусната 1933 г.
Разширение 1936 г. до Хисаря
Дължина 60,492 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация да
Работна скорост 90 km/h
Максимален наклон 17 ‰
Минимален радиус 300 m

Железопътната линия „Филипово“ (Пловдив) – Карлово е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в южна България, област Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания за строежа на линията Пловдив – Карлово са правени още през 1896 г. По-късно, през 1911 г. се предлага трасето на линията да минава през Хисаря. Така обаче дължината на линията се увеличава с около 13 km и затова то е изоставено. Реалното строителство започва едва през 1922 – 1923 г. Отпуснатите финанси обаче не са достатъчни и се налага да бъдат използвани средства от железопътния данък, временна трудова повинност на пряко заинтересованото население и годишните вноски на окръжните съвети и общините, през които райони преминава трасето на линията.

Линията Пловдив – Карлово с дължина около 60 km е завършена и открита за редовна експлоатация на 28 септември 1933 г. По технически показатели тя може да се раздели условно на две части. От гара „Филипово“ до сп. „Дъбене“ с радиуси на кривите от 650 до 2200 m и максимален наклон 10 ‰. От сп. Иван Вазово до гара Карлово с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 17 ‰.

След завършването на Подбалканската железопътна линия значението на железопътната линия Пловдив – Карлово става по-голямо. Тя обаче ще може да изпълнява ролята си на магистрална линия едва след построяването на отсечката Троян – Христо Даново. Тогава в центъра на железопътната мрежа на България ще се оформи железопътната линия Свищов – Левски – Троян – Карлово – Пловдив.

Железопътна линия Долна махала – Хисаря[редактиране | редактиране на кода]

Вече при започналото реално строителство на линията Филипово – Карлово е решено Хисаря да се свърже със самостоятелен железопътен клон от гара „Долна махала“. Строежът върви заедно с основната линия, но е завършен едва през 1936 г. Дължината на отклонението е 15,8 km, а минималният радиус на хоризонталните криви е 300 m.

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Филипово – Карлово
BSicon CONTg.svg Линия 8 (Пловдив)
BSicon BHF.svg 0+000 (5+652) г. „Филипово“  
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZglr.svgBSicon STR+r.svg Линия 8 (Бургас)
BSicon .svgBSicon STR.svgBSicon CONTf.svg Линия 81 (Панагюрище)
BSicon BHF.svg 7+447 Труд
BSicon BHF.svg 13+530 Граф Игнатиево
BSicon BHF.svg 19+433 Калояново
BSicon HST.svg 24+800 Чернозем
BSicon BHF.svg 28+350 Долна махала
BSicon ABZgl.svgBSicon STR+r.svg Линия 82A (82.1)
BSicon STR.svgBSicon HST.svg 7+800 Черничево
BSicon STR.svgBSicon KBHFe.svg 15+500 Хисаря
BSicon HST.svg 32+600 Горна махала
BSicon HST.svg 34+980 Иван Вазово
BSicon HST.svg 37+589 Песнопой
BSicon HST.svg 39+400 сп. „Светлина“
BSicon HST.svg 40+600 сп. „Отдих“
BSicon BHF.svg 45+885 Баня
BSicon HST.svg 53+815 Дъбене
BSicon ABZg+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 3 (Илиянци)
BSicon BHF.svg 60+492 (146+687) Карлово
BSicon CONTf.svg Линия 3 (Карнобат)
вид на съоръжението km обща дължина, m
стоманен мост 9+920 17.40
стоманен мост 15+645 17.50
стоманобетонен мост 20+315 10.30
стоманен мост 29+251 39.00
стоманен мост 37+835 19.00
тунел 40+000 165.00
стоманен мост 43+348 74.60
стоманен мост 48+010 29.70
стоманен мост 51+672 30.00
стоманен мост 58+174 16.45
стоманен мост 59+627 15.20

Положените релси и в двата участъка са тип „Д“ 40 kg/m с дължина на звената по 12 m на около 5,5 km от гара „Филипово“, а останалите – тип „РПШ“ 31,2 kg/m с дължина 9,55 m. Всички релси са втора употреба.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

В миналото влаковете са се обслужвали с парни локомотиви серия 14.00 и серия 15.00, дизелови локомотиви серия 04.00 и серия 06.00, а пътническите с ДМВ серия 18.00. През 1985 година участъкът е електрифициран и всички влакове се поемат от ЕМВ серия 32.000 . От 2008 година линията се обслужва от електрически мотриси серии 30 и 31.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.