Железопътна линия Хан Крум – Преслав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 26
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус закрита
Крайни гари Хан Крум, Преслав
Започва от Хан Крум
Свързани линии Железопътна линия 2
Станции 2
Номер линия 26
Пусната 30 октомври 1936 г.
Закрита 2002 г.
Дължина 7,2 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 60 km/h
Максимален наклон 15 ‰
Минимален радиус 250 m

Железопътната линия Хан Крум – Преслав е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Шумен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за построяване на железопътното отклонение Хан Крум – Преслав – Върбица се повдига през 1919 г. със заявление на Върбишкия общински съвет направо до Министерския съвет. В заявлението се предлага използуването на върбишките общински гори за добив на дървен материал, годен за траверси и строителство. Едновременно с това Върбишкият общински съвет иска концесия за построяване на 600 mm железопътна линия Хан Крум – Върбица, съгласно закона за индустриалните железопътни линии.

С постановление на Министерския съвет от януари 1920 г. на министъра на железниците, пощите и телеграфите се разпорежда да се пристъпи към извършване на проучвателни работи на исканото железопътно отклонение до Върбишкия балкан.

С второ постановление на Министерския съвет от юли 1920 г. се нарежда да се проучи трасето Хан Крум – Преслав за железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), за да може впоследствие тя да се продължи до Надарево и се измести трафика от съществуващата „Централна линия“ през Преслав. Проучвателните работи започват през юли 1920 г., пикетирането през март 1922 г., а земните работи през май същата година. Строителството започва значително по-късно.

Отклонението е включено в системата на БДЖ на 30 октомври 1936 г. Дължината ѝ е 7.200 km, мининимален радиус на кривите е 250 m, а максималният наклон е 15 ‰. Първоначално е построена с релси тип „РПШ“, а по-късно заменени с по-тежък тип.

В днешни дни[редактиране | редактиране на кода]

Хан Крум – Преслав
BSicon STR+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 2 (София)
BSicon BHF.svg 0+000 (422+586) Хан Крум
BSicon CONTgq.svgBSicon xABZgr.svg Линия 2 (Варна)
BSicon exKBHFe.svg 6+866 Преслав

Пътническите влакове в участъка са се обслужвали с ЕМВ серия 32.000. Преустановено е в края на 90-те години. Запазва се товарното, изразено в няколко чифта маневрени влакове, обслужвани от дизелови локомотиви серия 55. Товародатели са „Винекс Преслав“, „Топливо“, зърнобазата и други. След наводнение през 1999 г. гарата е закрита като губеща. След 2000 г. кметската управа прави няколко неуспешни срещи в Министерство на транспорта за евентуално възстановяване на движението по отсечката. Отделно от това винпромът прави опит да вземе на концесия линията, но наемът и разходите за възстановяване на вече изоставеното трасе се оказват твърде високи.

Окончателно закрита за експлоатация през 2002 г. и е преобразувана в маневрен район „Преслав“ към гара Хан Крум.

Технически съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Хан Крум 4 795 670 ЕМЦ
Преслав 2 375 375 без ОИ

Единственият мост, построен по трасето на железопътната линия и пресичащ река Врана се намира на км 1+250 и е със стоманена конструкция. Дължината му е 30,5 m.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.