Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега
| Железопътна линия 22 | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | нормално междурелсие (1435 mm) |
| Статус | без пътн. движение |
| Крайни гари | Червен бряг, Зл. Панега |
| Започва от | Червен бряг |
| Свързани линии | Железопътна линия 2 |
| Станции | 9 |
| Номер линия | 22 |
| Пусната | 7 ноември 1965 г. |
| Собственик | ДП НКЖИ |
| Оператори | „БДЖ“ ЕАД |
| Дължина | 33,600 km |
| Брой линии | единична |
| Междурелсие | 1435 mm |
| Електрификация | не |
| Работна скорост | 70 km/h |
| Максимален наклон | 11 ‰ |
Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега е единична, неелектрифицирана, отклонение на главна линия № 2.
История[редактиране | редактиране на кода]
От 1925 до 1934 г. е строена с бавни темпове като теснолинейна (760 мм). Дължината на линията е 65,6 km. По нея между гарите Дерманци и Брестница се намира и единственият тунел с дължина около 100 метра. Изградените части от линията са около 40 % от целия проект, след което строителството е спряно и по-късно преустановено окончателно.
Вече, през 1963 – 1965 г., след голяма реконструкция на стрелковата гърловина и изхода от гара Червен бряг, страна „Хумата“, е построена като нормална линия само до Златна Панега, а дължината ѝ е около 33 km.
Построена е основно за създаване на връзка на новопостроения циментов завод в село Златна Панега (втори по големина в България) с железопътната мрежа. Проектирането на линията е извършено от „Червен бряг – Тетевен Транс проект" през 1962 г. по задание на държавното стопанско обединение „Циментова промишленост“. Проучени са два варианта, единият от които предвижда връзка с централната железопътна линия София – Варна в гара Червен бряг, а другият – чрез гара Роман. Приема се по-изгодният първи вариант, който има и по-добри технико-икономически показатели, въпреки че е с по-голяма дължина.
Въпреки благоприятната възможност като профил за продължение строежа на железния път до Тетевен това не е направено. Пусната е в експлоатация на 7 ноември 1965 г. Линията е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 11 ‰.
| Червен бряг – Златна Панега | |
|---|---|
|
(Линия 2) София |
 
|
0+000 (139+850) Червен бряг |
  
|
Линия 21 (Оряхово) |
  
|
140+997 мост под Жп линия 2 |
 
|
(Линия 2) Варна |
|
0+629 мост над Зл. Панега (54 m) |
|
3+750 неохраняем прелез |
|
|
5+050 неохраняем прелез |
|
5+900 Рупци |
|
|
8+794 неохраняем прелез |
|
|
10+510 неохраняем прелез |
|
|
10+600 Радомирци |
|
10+744 мост над Зл. Панега (18 m) |
|
|
11+325 мост над Зл. Панега (48 m) |
|
11+835 мост над Път I-3 (34,2 m) |
|
15+554 Луковит |
|
|
19+600 сп. „Луковит“ |
|
|
16+708 мост над Зл. Панега (83 m) |
|
16+854 мост над общ. път (17 m) |
|
|
18+532 мост над общ. път (16 m) |
|
|
24+025 мост над общ. път (26 m) |
|
|
24+100 Тодоричене |
|
|
25+269 неохраняем прелез |
|
|
25+300 Петревене |
|
|
27+670 неохраняем прелез |
|
|
27+950 Румянцево |
|
|
28+339 неохраняем прелез |
|
|
30+288 неохраняем прелез |
|
33+346 Златна Панега |
В днешни дни[редактиране | редактиране на кода]
Участъкът се обслужва от магистрални локомотиви серия 06.00 на депо Мездра и маневрени серия 55.00. Със заповед на Министерски съвет пътническото движение по линията е преустановено през 2002 г., а от 2009 е закрита и гара Златна Панега. Цялата линия е преобразувана на „Маневрен район на гара Червен бряг“ със съответните индустриални железопътни клонове в Луковит и Златна Панега.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
