Железопътна линия Шумен – Комунари

Железопътна линия 26
Информация
Тип	нормална (1435 mm)
Статус	действаща
Крайни гари	Шумен, Комунари
Започва от	Комунари
Свързани линии	Линия 2 и Линия 3
Станции	10
Номер линия	26
Пусната	1939 г.
Разширение	1941 г.
Собственик	НКЖИ
Дължина	50,344 km
Брой линии	единична
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	25 кV, 50 Hz
Работна скорост	60 km/h
Максимален наклон	15 ‰
Минимален радиус	300 m

Железопътната линия Шумен – Комунари е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в източна България, на територията на област Шумен и [[област Варна ]].

История

Въпросът за построяването на железопътна линия от Шумен до Карнобат се повдига веднага след Освобождението на България и се урежда със „Закона за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България“ от 14 януари 1895 г. Съгласно този закон линиите се подразделят на първостепенни линии с нормално междурелсие – това са главните линии на железопътната мрежа, и на второстепенни – с широчина на пътя 750 – 800 mm – линии от чисто местно значение или клонове на главните линии. Съгласно забележката към закона второстепенните линии могат да се строят с нормална широчина, ако разходите по построяването им не бъдат увеличени с повече от 30 % в сравнение с теснопътните.

Към второстепенните линии с междурелсие под нормалното спада и железопътната линия Шумен – Карнобат. Първите проучвания за строителство се извършват през 1911 г. Държавните и военните интереси през Европейската война налагат да се побърза с нейното построяване, тъй като се чувства голяма нужда от железопътна връзка между Северна и Южна България в източната част на страната. По нареждане на Щаба на армията линията от Шумен до Комунари се трасира за междурелсие 1435 mm и през 1916 г. започва строежът ѝ от Комунари към Шумен, но заради липса на средства е преустановено. Узаконяването на тази линия за нормално междурелсие става със „Закона за разширение на железопътната мрежа“ от 1925 г.

Строителството на линията с дължина от около 53 km е възобновено отново през 1937 г. и е предадено за експлоатация на два етапа:

- Шумен-Смядово – през 1939 г., с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Положените релси са втора употреба тип „РПШ“ с дължина 9,55 m;

- Смядово-Комунари – през 1941 г. с минимален радиус на кривите 400 m и максимален наклон 12 ‰. Положените релси са тип „ЮЛ“ с дължина 15 m.

През 1980-те години целият участък е електрифициран.

Технически съоръжения по железопътната линия

Шумен – Комунари
	Линия 2 (Варна)
	0+000 (436+659) Шумен
	Линия 2 (София)
	7+200 Дибич
	12+450 Радко Димитриево
	15+875 Ивански
	24+864 Смядово
	33+586 Бял бряг
	39+019 Желъд
	41+176 Арковна
	47+152 Партизани
	Линия 3 (Варна)
	50+344 Комунари
	Линия 3 (София)

Гари

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
Шумен	7	815	552	МРЦ
Смядово	4	576	511	МРЦ
Комунари	5	660	481	МРЦ

Мостове

междугарие	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
Шумен – Смядово	14+443	20,60	стомана	река
Шумен – Смядово	17+004	93,20	стомана	река
Шумен – Смядово	22+247	21,90	стоманобетон	река
Смядово – Комунари	25+527	10,00	стоманобетон	река
Смядово – Комунари	26+727	79,00	стоманобетон	река
Смядово – Комунари	38+431	7,00	стоманобетон	река
Смядово – Комунари	41+572	42,35	стоманобетон	река

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

от гара	до гара	скорост
Шумен	Смядово	60
Смядово	Комунари	80

Вижте също

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 2 (България)
• Железопътна линия 3 (България)

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.