Железопътна линия Ямбол – Елхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 84
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус закрита
Крайни гари Ямбол, Елхово
Започва от Ямбол
Свързани линии Железопътна линия 8
Станции 9
Номер линия 84
Пусната 1917 г. с конска тяга, 1931 г. с парна тяга
Закрита 2002 – за пътническо движение
2009 – за товарно движение
Собственик ДП " НКЖИ "
Депо Ямбол
Дължина 43,06 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 40 km/h
Максимален наклон 15 ‰
Минимален радиус 250 m

Железопътната линия Ямбол – Елхово е железопътна линия в Югоизточна България, Ямболска област с нормално междурелсие (1435 mm), вече закрита за пътническо и товарно движение и предвидена за демонтиране.

История[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на конска тяга на линията Ямбол – Елхово. Източник ДА „Архиви“

Железопътното отклонение Ямбол – Елхово е проучено като линия с нормално междурелсие около 1910 г. След обявената мобилизация през 1912 г., за снабдяване на войските, разположени по южната граница, е разпоредено на железопътната строителна дружина да положи релсов път по шосето Ямбол – Къзълагач с наличния реквизиран „дековилен“ (600 mm) релсов материал. След започването на военните действия и острата нужда от масови превози към южната граница се получава заповед да се започне строителство на линия с нормално междурелсие (1435 mm), като се вземат свободните релси и траверси от „Предприятието за постройка на линията Мездра – Видин“. Бързият обрат на събитията обаче налага изоставянето на започнатото строителство.

През Първата световна война отново възниква необходимост от военни превози и строежът на железопътната линия е възобновен. С ускорени темпове от 14 декември 1916 г. до 31 март 1917 г. върху банкета на шосето Ямбол – Елхово е построена теснопътната линия с междурелсие 600 mm и обща дължина 39,5 km, експлоатирана с конска тяга. Линията започва от гара Ямбол на линията Пловдив – Бургас, като в очертанията на града е използвана и за пътнически превози. Общо има 7 гари с различни по дължина междугария от 2,74 до 12,55 km. Освен приемни здания в гарите Ямбол, Окоп, Тенево, Бейово и Елхово са построени и конюшни за конете. По-късно, заради голямото разстояние между Бейово и Елхово, е открита нова станция – Енибегли. Експлоатацията на линията се извършва със 160 коня и подвижен състав от 64 четириосни и двуосни вагона, возени във впрягове от по 2 или 4 коня. Това трасе се експлоатира с конска тяга до демонтирането му през април 1930 г.

Трасе[редактиране | редактиране на кода]

Ямбол – Елхово (600 mm)
BSicon exKBHFa.svg 0+000 гара Ямбол
BSicon exBHF.svg 2+160 град Ямбол
BSicon exBHF.svg 7+790 Кукорево
BSicon exBHF.svg 13+060 Лешник
BSicon exBHF.svg 18+060 Пандаклии
BSicon exBHF.svg 26+280 Бейово
BSicon exBHF.svg 33+750 Енибегли
BSicon exBHF.svg 38+835 депо Елхово
BSicon exKBHFe.svg 39+590 гара Елхово

Началото на теснолинейката е претоварната гара, намираща се на гара Ямбол на линията с нормално междурелсие. Следва левия банкет на шосето до достигане на река Тунджа (km 0+580). След това продължава по самата градска улица, където е и най-голямото нагорнище по линията – 54,2‰ с дължина 50 м и достига до казармите в южния край на града (km 2+760). Оттук до края си в Елхово трасето върви по левия банкет на пътя. Така е избегнато строителството на мостове и водостоци по цялата дължина на линията, което се отразява и на профила ѝ. Така в посока Елхово най-големите нагорнища са между 19,2‰ (дължина 330 m) и 31,5‰ (дължина 98 m), а в обратна посока между 14‰ (дължина 180 m) и 37,8‰ (150 m).

В БДЖ[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война жп линии“, участъкът заедно с още няколко е предаден на БДЖ за обществено ползване. Поет е от 1 декември 1920 г. Времето за пътуване между крайните точки и в двете посоки е около 5 часа, но около 1 час от това време е за смяна на конете, престои по гарите и изчакване за разминаване.

Ямбол – Елхово (1435 mm)
BSicon STR+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 8 (Бургас)
BSicon BHF.svg 0+000 Ямбол
BSicon CONTgq.svgBSicon xABZgr.svg Линия 8 (Пловдив)
BSicon exHST.svg 4+600 сп. „Георги Дражев“
BSicon exHST.svg 12+500 Ханово
BSicon exBHF.svg 21+024 Тенево
BSicon exHST.svg 25+200 Маломир
BSicon exHST.svg 27+500 сп. „Тунджа“
BSicon exHST.svg 33+400 Бояново
BSicon exHST.svg 37+300 Кирилово
BSicon exKBHFe.svg 43+100 Елхово

Превозната дейност е по-активна през първата половина на 1920-те години, впоследствие намалява и през пролетта на 1930 г. движението по нея е спряно, тъй като влиза в експлоатация нормалната линия между Ямбол и Елхово. Със закриването на теснолинейката окончателно отпада конското теглене в БДЖ.

Линия с нормално междурелсие[редактиране | редактиране на кода]

Нови проучвания на трасето за нормална линия са извършени през 1922 г. Строителните работи започват през 1930 г., но поради липса на средства вървят бавно. Откриването става на 19 април 1931 г. Строителството е извършено с временна и редовна трудова повинност, а отделни обекти чрез възлагане на търг. Общата дължина е 43,007 km, минимален радиус на кривите 250 m и максимален наклон 15‰.

През септември 1941 г. влиза в експлоатация връзката между гарите „Ямбол-юг“ – „Г. Дражев“ с дължина от около 1,3 km. Така става възможно преминаването директно на влаковете от Безмер към Елхово и обратно. През 90-те години на ХХ век тя е закрита и демонтирана.

На 14 ноември 2002 г. в 19:25 ч. от Ямбол и в 21:00 ч. от Елхово тръват последните два влака по железопътната линия. От март 2003 г. е закрита гара Елхово и последната функционираща гара по линията е Бояново. От 2003 г. жп линията е преобразувана в маневрен район „Елхово“, а впоследствие – маневрен район „Юг“ на гара Ямбол. Товарно движение до Елхово и Бояново има до около 2009 г. след което поради влошеното състояние на пътя движението след км 4+500 (кантон „Георги Дражев“) е преустановено. Жп линията се използва в този участък до около 2012 г. за обслужване на химически цех в бившия завод „Ямболен“. През 2011 г. линията след кантон „Георги Дражев“ е извадена от националната железопътна мрежа и предложена за демонтаж. Към април 2019 г. тя все още не е демонтирана. По времето на парната тракция превозите се извършват основно от локомотиви серия серия 35.00, а впоследствие и с други серии парни локомотиви – 20.00, 36.00, 14.00 и за кратко – 16.00. Последните парни локомотиви по линията, а и изобщо в БДЖ за редовна експлоатация, са серия 15.00 до около 1982 г. До около 1984 г. парни локомотиви се поддържат в топъл резерв на гара Ямбол и в редки случаи са изпълнявали извънредна влакова работа по линията. В този период на гара Ямбол е можело да се видят и трите вида тракция на БДЖ в редовна експлоатация – парна, дизелова и електрическа.

Дизеловата тракция започва с експлоатацията на локомотиви серия 06.00 и ДМВ серия 18.00. Като маневрени локомотиви и извънредно за пътническа служба са използвани и серия 52.00. Вследствие амортизацията на дизеловите мотриси серия 18.00 след 1989 г. те са използвани без собствен ход и теглени в състав на влак от дизелови локомотиви серия 06. През 90-те години в експлоатация за пътническа служба навлизат дизеловите локомотиви серия 55.00, които са последните локомотиви по линията.

Във фолклора от 30-те и 40-те години на ХХ век пътническият влак между Ямбол и Елхово става известен както „Елховската Марийка“. В художествената литература има няколко произведения – стихове и разкази, посветени на жп линията Ямбол – Елхово.

Като клон на жп линията Ямбол – Елхово може да се приеме и рудничната теснолинейка (600 mm) Тенево – Крумово с дължина около 23 km с начална гара Тенево и крайна – железно руднично находище (мина Благовест) Крумово в североизточното подножие на Манастирските възвишения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
     Портал „Транспорт“         Портал „Транспорт          Портал „България“         Портал „България