Железопътна линия Волуяк – Банкя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 13
Информация
Тип нормална
Статус действаща
Крайни гари Банкя
Започва от Волуяк
Свързани линии Линия 1
Линия 6
Линия 14
Станции 4 (2 гари и 2 спирки)
Номер линия 13
Пусната 5 август 1918
Разширение 1918 (до Аеропланното училище)
29 октомври 1919 (до Банкя)
Собственик НКЖИ
Оператори БДЖ
Дължина 10,9
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация 25 кV, 50 Hz
Работна скорост 60 km/h

Железопътна линия Волуяк – Банкя е единична, електрифицирана, с нормално междурелсие 1435 mm, отклонение на главна линия № 1.

История[редактиране | редактиране на кода]

Линията е построена от Управлението на железопътните съобщения (УЖПС) по нареждане на Щаба на действащата армия (ЩДА). По това време името на гара Волуяк е Божурище и през лятото на 1917 г. от нея до аеропланното училище при с. Божурище е построен железопътен клон с дължина от около 3,3 km, за превозване на строителните материали и тежките стоманени покривни конструкции на изгражданите хангари. Още преди да започне използването на този клон, ЩДА нарежда на УЖПС да продължи линията до с. Банкя, за по-бърза връзка, с оглед отбраната на София и улесняване превозът на ранени и болни войници, докарвани със санитарните влакове от фронта.

За линията до Банкя са използвани около 2,2 km от клона за аеропланното училище. Със стрелка на открит път и голяма лява крива линията се отделя от него и се насочва по новото си трасе. Клонът към аеропланното училище остава с дължина 1,1 км. Целият участък Волуяк – Банкя (10,9 km) е открит за експлоатация на 5 август 1918 г., още преди да бъде завършен напълно. С довършителните работи, за обслужване на с. Божурище и летището е направена нова спирка „Аеропланно училище“ (km 10+880 от гара София), която по-късно е преименувана на „Божурище“, а дотогавашната гара Божурище – на гара Волуяк.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

До средата на 60-те години на миналия век, гара Банкя е открита и за товаро-разтоварна дейност. През нея се е извършвало почти цялото снабдяване на Банкя с продоволствени стоки, строителни материали и горива. Тези товарни влакове са се обслужвали основно с локомотиви серия 28.00.

Волуяк – Банкя
BSicon CONTg.svg Линия 14 (Биримирци)
BSicon ABZg+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 1 (София 0+000)
BSicon BHF.svg 7+793 Волуяк
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZglr.svgBSicon STR+r.svg Линия 1 (Калотина)
BSicon CONTgq.svgBSicon STRr.svgBSicon STR.svg Линия 6 (Гюешево)
BSicon STR+l.svgBSicon STRr.svg
BSicon HST.svg 10+901 Божурище
BSicon HST.svg 16+587 Иваняне
BSicon KBHFe.svg 18+646 Банкя

Между София и Банкя се осъществява и голямо движение на пътници - голяма част от населението на Банкя работи в София, а софиянци масово използват минералните бани там. За това пъническите влакове София – Банкя – София са били 6 – 8 чифта на ден. Композициите са били 5 или 6 четириосни пътнически вагона, возени от парни локомотиви серии 10.00 и 11.00.

След 1966 г. влаковете започват да се обслужват с дизелови локомотиви серия 51, като зимно време към състава се е прикачвал двуосен вагон-отоплител. От 1969 г. пътническото движение се поема от ДМВ серия 18, а след електрификацията на линията – от ЕМВ серия 32.

След 20072008 г. линията се обслужва с ЕМВ от сериите 30 и 31, като понастоящем пътническото движение се поддържа с 4 чифта влакове дневно.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари и разделни постове[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
(София) 14 1108 360 МРЦ
Волуяк 7 702 473 МРЦ
Банкя 3 300 250 без ОИ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
(София – Волуяк) 1 и 2 1+241 35,70 стоманобетон жп. коловоз и път
(София – Волуяк) 1 и 2 2+317 28,00 стоманобетон Суходолска река
(София – Волуяк) 1 и 2 5+658 31,00 стомана река Какач
Волуяк – Банкя 16+913 29,50 стомана река Какач
Волуяк – Банкя 17+398 40,00 стомана река

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.