Железопътна линия Крумово – Асеновград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 19
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус действаща
Крайни гари Крумово, Асеновград
Започва от Крумово
Свързани линии Железопътна линия 1
Станции 3
Номер линия 19
Пусната 1 ноември 1928 г.
Собственик НКЖИ
Дължина 10,04 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация да
Работна скорост 80 km/h
Максимален наклон 12,6 ‰
Минимален радиус 300 m

Железопътната линия Крумово – Асеновград е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в южна България, област Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 г. по предложение на министъра на железниците, пощите и телеграфите Народното събрание приема „Закон за местни и индустриални железници“, съставен по френски образец. За първи път той прави отклонение от установената със закона от 1885 г. държавна собственост на железниците у нас. Заинтересованите окръзи и общини могат да строят местни железници под надзора и съдействието на държавата, експлоатирани от Главната дирекция на железниците.

Проучванията за строежа на тази линия са направени през 1911 г. като част от линията Пловдив – Крумово – Асеновград – Хвойна – Чепеларе – Пашмаклъ. След 10 години Асеновградската община предлага на правителството тя да извърши долното строене с трудова повинност, да достави траверсите и да внесе 1 млн. лв. По-късно общината поисква разрешение да построи линията изцяло със свои средства като местна железница съгласно новия „Закон за местните и индустриални железници“. Това предложение е одобрено от Народното събрание през 1922 г. През 1924 г. Асеновградската община сключва с Българска народна банка заем за 7 млн. лв, а през 1925 г. – още за 2 млн. лв. Линията е завършена и открита за експлоатация на 1 ноември 1928 г. Тя струва на Асеновградската община около 9 170 000 лв без дадените от държавата релси и 6000 броя траверси. Многото задължения, заемите за построяване на линията и слабите постъпления от нейната експлоатация през първите години принуждават общината да поиска правителството да откупи линията. Назначена е държавна комисия, която установява, че действителните разходи, направени от общината за строеж на линията, са в размер на 8 182 235 лв. На тази цена през април 1931 г. държавата откупува единствената железопътна линия, построена и експлоатирана като местна. Законът за местните линии по-нататък остава неприложим.

Линията Крумово – Асеновград е дълга 10,038 km, построена е с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 12,6 ‰. Положени са релси тип „Виталис“, които от 1956 до 1965 г. са подменени с релси тип „ГЕО-41“.

Крумово – Асеновград
BSicon CONTg.svg Линия 1 (Пловдив)
BSicon BHF.svg 163+746 (0+000) Крумово
BSicon ABZgl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 1 (Свиленград)
BSicon HST.svg 3+780 „Маврудово“
BSicon KBHFe.svg 10+038 Асеновград

В наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Влаковете по линията се обслужват основно от мотрисни влакове – дизелови серия 18.00, а след електрификацията на участъка в началото на 90-те години на XX век – със серия 32.00. Последните отстъпват мястото си на мотрисите серии 30 и 31 след 2008 г.

Технически съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Крумово 4 863 268 МРЦ
Асеновград 2 322 284 РУКЗ

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Вид намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
прелез 2+500 8,00 АПУ с полубариери път Крумово-Летище Пловдив
прелез 3+870 6,00 охраняем прелез път Куклен-ВВС база Крумово
мост 5+590 18,00 стомана канал
прелез 6+107 6,00 прелезна сигнализация индустриален път
прелез 8+830 18,00 охраняем прелез градска улица

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.