Теснолинейка Червен бряг – Оряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 21
Информация
Тип теснолинейна (760 mm)
Статус закрита, демонтирана
Крайни гари Червен бряг, Оряхово
Започва от Червен бряг
Свързани линии Железопътна линия 2
Станции 19
Номер линия 21
Пусната 15 юли 1918 г.
Разширение 15 юли 1930 г.
Закрита 2002 г.
Дължина 102,5 km
Брой линии единична
Междурелсие 760 mm
Електрификация не
Работна скорост 40 km/h
Максимален наклон 16 ‰
Минимален радиус 100 m

Железопътната линия Червен бряг – Оряхово е железопътна линия с междурелсие 760 mm, днес закрита и демонтирана, намирала се в Северозападна България, области Плевен и Враца.

История[редактиране | редактиране на кода]

Със „Закона за разширение на мрежата на Българските държавни железници“ от 26 февруари 1887 г. правителството е натоварено да извърши проучване на железопътен клон, който да свързва Оряхово с най-близка точка на централната железопътна линия. През 1912— 1913 г. се извършват проучвания за нормална железопътна линия.

Вече през 1917 г. Щабът на действащата армия нарежда на военното управление за железопътни съобщения (УЖПС) да проучи и построи в кратък срок една теснопътна (600 mm) железопътна линия. Проучванията се извършват от Дирекцията за постройка на железопътни линии от 1 април до 3 август 1917 г., а построяването ѝ започва още на 2 май същата година.

Поради недостиг на релсови звена 600 mm линията е построена с релсов път 760 mm.

Полагането на пътя започва от Червен бряг на 10 септември 1917 г. и на 28 февруари 1918 г. линията е открита за експлоатация до Кнежа, а на 15 юли – до Бяла Слатина.

Към 1920 г. въпросът за построяването на железопътната линия Червен бряг – Оряхово се поставя отново, но с цел линията да се превърне в нормална – с междурелсие 1435 mm. Повод дават извършените през 1912 г. проучвания на участъка Бяла Слатина – Оряхово с параметри за нормална железопътна линия.

Поради това, че линията от Червен бряг до Бяла Слатина е построена с показатели за 760 mm, трудностите по намирането на работна ръка и материали и ограничените средства замисълът за реконструкция на линията в нормална не е осъществен. Новите проучвания са използувани само за окончателно установяване трасето на линията с показатели за междурелсие 760 mm и подготовка за превръщането ѝ в нормална, ако се наложи. Построяването на участъка Бяла Слатина – Оряхово започва в началото на 1922 г. и до ноември 1925 г. пътят е завършен до брега на р. Дунав в близост до село Сараево.

Червен бряг – Оряхово (760 mm)
BSicon CONTg.svg Линия 2 (София)
BSicon XBHF-L.svgBSicon exKXBHFa-R.svg 139+850 (0+000) Червен бряг
BSicon .svgBSicon vSHI2gl-.svgBSicon exSHI1+r.svg
BSicon CONTgq.svgBSicon vSTRo-STRr.svgBSicon exSHI1r.svg Линия 22 (Златна Панега)
BSicon CONTf.svgBSicon exSTR.svg Линия 2 (Варна)
BSicon .svgBSicon exHST.svg 6+200 Чомаковци
BSicon .svgBSicon exBHF.svg 12+200 Койнаре
BSicon .svgBSicon exBHF.svg 20+934 Бреница
BSicon .svgBSicon exHST.svg 23+730 Лазарово
BSicon .svgBSicon exBHF.svg 32+118 Кнежа
BSicon .svgBSicon exHST.svg 42+920 Бърдарски геран
BSicon .svgBSicon exBHF.svg 49+017 Бяла Слатина
BSicon .svgBSicon exHST.svg 50+920 сп. „Бяла Слатина“
BSicon .svgBSicon exHST.svg 55+900 Търнава
BSicon .svgBSicon exBHF.svg 63+430 Алтимир
BSicon .svgBSicon exHST.svg 70+200 Галиче
BSicon .svgBSicon exBHF.svg 74+607 Липница
BSicon .svgBSicon exHST.svg 80+100 Крушовица
BSicon .svgBSicon exHST.svg 83+100 Войводово
BSicon .svgBSicon exBHF.svg 88+252 Мизия
BSicon .svgBSicon exHST.svg 92+150 Сараево
BSicon .svgBSicon exHST.svg 98+400 сп. „Оряхово
BSicon .svgBSicon exKBHFe.svg 102+483 Оряхово

В течение на пет години – до 1930 г., линията се използва от населението на Оряхово, като товарите и пътниците се прехвърлят с речни и сухопътни превозни средства до Сараево. Частта от Сараево до Оряхово, поради близост на р. Дунав и наличието на свличащи се терени е построена трудно. За да се построи шосето Букьовци – Оряхово успоредно на линията и да се избегне свличащият се отдясно на линията терен, се налага трасето от Сараево до Оряхово да се изнесе по-близо до р. Дунав и укрепи с дълга подпорна стена. Строителните работи са извършени с временни и редовни трудоваци и с наемни работници.

Железопътната линия Червен бряг – Оряхово е пусната в експлоатация на четири етапа: Червен бряг – Бяла Слатина – на 15 юли 1918 г., Бяла Слатина – Букьовци – на 25 октомври 1925 г.; Букьовци – Сараево – на 5 юли 1926 г. и Сараево – Оряхово – на 15 юли 1930 г.

Общата ѝ дължина е 102,5 km. В участъка Червен бряг – Бяла Слатина минималният радиус на кривите е 100 m, максималният наклон 16 ‰, а в участъка Бяла Слатина – Оряхово преобладават криви с радиус 300 m и максимален наклон 12 ‰.

В последните години от експлоатацията на участъка се е обслужвал от локомотиви серия 76.00, а маневрената дейност в гарите и по индустриалните клонове – със серия 81.00.

Проект за нормална линия Враца – Оряхово[редактиране | редактиране на кода]

За да се премахнат неудобствата от претоварването на товарите и прехвърлянето на пътниците в гара Червен бряг, през 1944 и 1945 г. е изготвен проект за построяване на нормална железопътна линия (1435 mm) от Враца до Оряхово през Алтимир. Дължината е около 87 km

60 % от средствата за постройка на линията се поемат от държавата, а останалите – от заинтересованото население пд формата на пари, труд и строителни материали. Предвиждало се е линията да се въведе в експлоатация през 1951 г.

Строежът започва на 1 декември 1947 г. и се строи активно до средата на 1951 г.

Враца – Оряхово (1435 mm)
BSicon CONTgq.svgBSicon STR+r.svg Линия 7 (Мездра)
BSicon BHF.svg 0+000 Враца
BSicon ABZLgl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 7 (Видин)
BSicon exLHST.svg 9+000 сп. „Череша“ (в. з. Враца)
BSicon exLBHF.svg 17+095 Мраморен
BSicon exLBHF.svg 26+000 Баница
BSicon exLHST.svg 28+720 Оходен
BSicon exLBHF.svg 35+240 Борован
BSicon exLBHF.svg 43+050 Рогозен
BSicon exLBHF.svg 48+400 Бързина
BSicon exLBHF.svg 54+650 Алтимир
BSicon exLHST.svg 61+450 Галиче
BSicon exLBHF.svg 65+850 Липница
BSicon exLHST.svg 71+300 Крушовица
BSicon exLHST.svg 74+300 Войводово
BSicon exLBHF.svg 79+500 Мизия
BSicon exLHST.svg 83+400 Сараево
BSicon exLKBHFe.svg 87+300 Оряхово

С писмо № 7101 от 30 август 1951 г. на Министъра на транспорта е взето решение за консервация на строежа. Дотогава са изпълнени:

  • землени работи – 90 %;
  • приемни здания на гари – от шест са готови пет;
  • построени са четири жилищни сгради;
  • окончателно завършени всички мостове, подлези и водостоци;
  • прокарана е телефонна линия 87 km между крайните пунктове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.