Железопътна линия Хан Крум – Преслав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 27
Информация
Типнормална (междурелсие 1435 mm)
Статусне е в експлоатация
Крайни гариХан Крум, Преслав
Започва отХан Крум
Свързани линииЖелезопътна линия 2
Станции2
Номер линия26
Пусната30 октомври 1936 г.
Закрита2002 г.
Дължина7 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 мм
Електрификацияне
Работна скорост60 км/ч
Максимален наклон15 ‰
Минимален радиус250 м

Железопътната линия Хан Крум – Преслав е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Шумен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за построяване на железопътното отклонение Хан Крум – Преслав – Върбица се повдига през 1919 г. със заявление на Върбишкия общински съвет направо до Министерския съвет. В заявлението се предлага използването на върбишките общински гори за добив на дървен материал, годен за траверси и строителство. Едновременно с това Върбишкият общински съвет иска концесия за построяване на 600 mm железопътна линия Хан Крум – Върбица, съгласно закона за индустриалните железопътни линии.

С постановление на Министерския съвет от януари 1920 г. на министъра на железниците, пощите и телеграфите се разпорежда да се пристъпи към извършване на проучвателни работи на исканото железопътно отклонение до Върбишкия балкан.

С второ постановление на Министерския съвет от юли 1920 г. се нарежда да се проучи трасето Хан Крум – Преслав за железопътна линия с междурелсие (1435 mm), за да може впоследствие тя да се продължи до Надарево и се измести трафика от съществуващата „Централна линия“ през Преслав. Проучвателните работи започват през юли 1920 г., пикетирането през март 1922 г., а земните работи през май същата година. Строителството започва значително по-късно.

Отклонението е включено в системата на БДЖ (Български Държавни Железници) на 30 октомври 1936 г. Дължината ѝ е 7200 м, мининимален радиус на хоризонталните криви е 250 м, а максималният наклон на вертикалните криви е 15 ‰ . Първоначално е построена с релси тип „РПШ“ (Роман-Плевен-Шумен), по-късно са заменени с по-тежък тип релси .

В днешни дни[редактиране | редактиране на кода]

Хан Крум – Преслав
Линия 2 (София)
0+000 (422+586) Хан Крум
Линия 2 (Варна)
6+866 Преслав


Пътническите влакове в участъка са се обслужвали с ЕМВ серия 32.000. Преустановено е пътническото жп движение в края на 90-те години на 20-ти век. Запазено е било само товарното жп движение - няколко маневрени влака с дизелови локомотиви серия 55. Товародатели са „Винекс Преслав“ (предно име предприятие Винпром в гр. Велики Преслав), „Топливо“, зърнобаза и други. След наводнение през 1999 г. жп гара Велики Преслав е закрита като финансово губеща. След 2000 г. кметската управа прави няколко срещи, завършили с неуспех, в Министерство на транспорта за възстановяване движението на пътнически влакове. Винпром - гр. Велики Преслав прави опит да вземе на концесия жп линия, преминаваща над р. Врана, но финансовия наем за ползването ѝ се оказва твърде висок за Винпром - гр. Велики Преслав .

Окончателно е закрита за експлоатация през 2002 г. и впоследствие е преобразувана в маневрен район „Преслав“ към жп гара Хан Крум.

Технически съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Хан Крум 4 795 670 ЕМЦ (електро-механична централизация)
Преслав 2 375 375 без ОИ (без осигурителна инсталация)

Единственият жп мост построен по трасето на железопътната линия е стоманен над река Врана и се намира на km 1+250. Дължината му е 30,5 м .

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.