Железопътна линия 8 (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 8
ЖП Гара Карнобат.jpg
ЖП Гара Карнобат
Информация
Тип нормалнa
Статус действаща
Крайни гари Пловдив – Бургас
Започва от Бургас
Свързани линии

Линия 1 Линия 81
Линия 82 Линия 4
Линия 83 Линия 84

Линия 3 Линия 85
Линия 86
Номер линия 8
Пусната 1910
Собственик НКЖИ
Оператори БДЖ
Брой линии единична – двойна
Междурелсие 1435 mm
Електрификация 25 кV, 50 Hz
Работна скорост от 50 до 160 км/ч
Максимален наклон 12 ‰
Минимален радиус 300 m

Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от Националната железопътна мрежа на България е в по-голямата си част двойна железопътна линия (с изключение на участъците Пловдив – Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол), електрифицирана и с нормално междурелсие (1435 mm). Дължината ѝ е около 294 km, което я прави петата по дължина железопътна линия в България.

Първият участък от линията (Нова ЗагораЯмбол), строен като част от линията Търново Сеймен – Ямбол е открит през 1875 г., а последният – Пловдив – Чирпан е въведен в редовна експлоатация през 1910 г.

В гара Пловдив линията прави връзка с Главна жп линия 1 за София и Свиленград, от гара „Филипово“ започват отклоненията линия 81 и линия 82. В гара Скутаре чрез обходната двупътна и електрифицирана връзка линия № 8 се свързва отново с Първа главна железопътна линия и гара „Пловдив-разпределителна“ без да се минава през гара Пловдив. Между гарите Михайлово и Стара Загора маршрутът на линията съвпада с този на Главна жп линия 4, а между гарите Ямбол и Зимница – с (Главна жп линия 3). В гара Нова Загора се прави връзка с линия № 83 и Симеоновград, в гара Ямбол – с линия № 84 и Елхово, в гара Долно Езерово – с линия № 85 и предприятието „Промет стийл“ - Дебелт и от гара „Владимир Павлов“ – Главна линия № 86 за Поморие (днес частично демонтирана).

История[редактиране | редактиране на кода]

Нова Загора – Ямбол[редактиране | редактиране на кода]

Това е първият участък от линията. Строен е като част от линията Търново Сеймен – Нова Загора. Самото строителство започва през 1873 г. и завършва в края на 1874 г. Официално е открита на 22 януари 1875 г.

Предава се за експлоатация на Компанията на Източните железници, която вече експлоатира линиите Цариград — Белово и Русе — Варна. С това трите железопътни линии с обща дължина около 891 km са под управлението на барон Морис дьо Хирш. От тях 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ 34 kg/m с дължина 6,54 m.

Пловдив – Бургас
BSicon CONTg.svg Линия 1 (София)
BSicon STR+l.svgBSicon BHFq.svgBSicon KRWr+r.svg 0+000 (155+574) Пловдив
BSicon BHF.svgBSicon .svgBSicon STR.svg 157+800 ПО разпределит.
BSicon STR.svgBSicon .svgBSicon BHF.svg 5+652 г. „Филипово  
BSicon STR.svgBSicon STR+l.svgBSicon ABZglr.svgBSicon CONTfq.svg Линия 81 (Панагюрище)
BSicon STR.svgBSicon STR.svgBSicon STRl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 82 (Карлово)
BSicon TBHFaq.svgBSicon STRl+r.svgBSicon STR+r.svg 159+109 РП Кръстовище  
BSicon STR.svgBSicon BHF.svgBSicon STR.svg 7+674 г. „Тракия“
BSicon CONTf.svgBSicon STRl.svgBSicon ABZg+r.svg Линия 1 (Свиленград)  
BSicon BHF.svg 15+926 Скутаре
BSicon BHF.svg 22+051 Маноле  
BSicon BHF.svg 32+602 Белозем
BSicon HST.svg 39+202 Опълченец
BSicon BHF.svg 43+432 Оризово
BSicon BHF.svg 48+085 Черна гора
BSicon HST.svg 56+012 Спасово
BSicon BHF.svg 59+609 Чирпан
BSicon BHF.svg 71+147 Свобода
BSicon HST.svg 79+917 Самуилово
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZg+r.svg Линия 4 (Подкова)  
BSicon BHF.svg 82+653 Михайлово
BSicon BHF.svg 91+689 Калояновец
BSicon HST.svg 98+132 Християново
BSicon HST.svg 100+132 Еленино
BSicon BHF.svg 103+010 РП „Стара Загора“
BSicon KBHFaq.svgBSicon KRWgr+r.svg „Сз-разпред. район“
BSicon BHF.svg 106+066 Стара Загора
BSicon ABZgl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 4 (Русе)  
BSicon BHF.svg 114+690 Калитиново
BSicon HST.svg 119+464 Горно Ботево
BSicon HST.svg 121+500 Плоска могила
BSicon BHF.svg 124+335 Хан Аспарух
BSicon eBHF.svg 132+300 Стоил войвода
BSicon CONTgq.svgBSicon KRWgxr+r.svg Линия 83 (Симеоновград)
BSicon BHF.svg 139+094 Нова Загора
BSicon BHF.svg 151+079 Коньово
BSicon BHF.svg 160+525 Кермен
BSicon HST.svg 166+500 Бозаджии
BSicon BHF.svg 171+967 Безмер
BSicon CONTgq.svgBSicon ABZg+r.svg Линия 84 (Елхово)  
BSicon BHF.svg 183+544 Ямбол
BSicon BHF.svg 192+250 Завой
BSicon ABZg+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 3 (Илиянци)  
BSicon BHF.svg 198+731 Зимница
BSicon BHF.svg 206+277 Стралджа
BSicon HST.svg 210+077 Атолово
BSicon BHF.svg 219+615 Церковски
BSicon BHF.svg 233+333 Карнобат
BSicon KRWgl+xl.svgBSicon CONTfq.svg Линия 3 (Синдел)  
BSicon HST.svg 238+433 Глумче
BSicon HST.svg 241+400 Кликач
BSicon BHF.svg 244+173 Черноград
BSicon HST.svg 248+133 Тополица
BSicon HST.svg 252+933 Карагеоргиево
BSicon HST.svg 256+700 Малка поляна
BSicon BHF.svg 259+502 Айтос
BSicon HST.svg 268+500 сп. „Каменни кариери“
BSicon BHF.svg 271+575 Българово
BSicon HST.svg 275+070 Камено
BSicon BHF.svg 276+020 г. „Дружба“
BSicon HST.svg 277+750 Нефтозавод
BSicon HST.svg 278+800 Нефтозавод прелез
BSicon STR+l.svgBSicon TBHFeq.svg 282+263 Долно Езерово
BSicon CONTf.svgBSicon STR.svg Линия 85 (Дебелт)
BSicon BHF.svg 283+544 РП „Лозово
BSicon STR+l.svgBSicon ABZgr.svg  
BSicon BHF.svgBSicon HST.svg 287+790 Бургас-разпред.
BSicon STR+l.svgBSicon KRWgr.svgBSicon KRWg+l.svgBSicon CONTfq.svg Линия 86 (Поморие)  
BSicon KBHFe.svgBSicon STR.svgBSicon HST.svg 289+300 Бургас-товарна
BSicon STRl.svgBSicon KRWg+r.svg
BSicon BHF.svg 291+342 г. „Вл. Павлов“
BSicon KBHFe.svg 293+500 Бургас

Ямбол – Бургас[редактиране | редактиране на кода]

Със закон от 21 януари 1889 г. се предвижда построяване на железопътни линии Ямбол – Бургас и Каспичан – София – Кюстендил, а също и пристанищата Варна и Бургас. Предназначението на тези две главни железопътни линии след Съединението на Княжество България и Източна Румелия е да свържат столицата със северната и южната част на страната и главните черноморски пристанища Варна и Бургас. С построяването на железопътната линия Ямбол — Бургас се цели и да се противодейства на стремежите на Компанията за монопол в експлоатацията на железниците в Южна България и насочване износа и вноса към пристанище Дедеагач на Бяло море.

Необходимите средства за строежа на двете железопътни линии и пристанищата се заделят от държавния заем, сключен през 1888 г. във Виена с „Лендербанк“, в размер на 142 780 млн. златни лв с 6 % лихва.

Първата копка на участъка Ямбол – Бургас е направена на 1 май 1889 г. В следващата 1890 г. на 14 май линията е завършена и открита за експлоатация. Тя е с дължина 110,8 km. Построена е за рекордно кратък срок с трудова повинност на населението и със съдействието на инженерните войски. Минималният радиус на кривите е 400 m, а максималният наклон 11 ‰.

Чирпан – Нова Загора[редактиране | редактиране на кода]

Както вече беше споменато за противодействие на политиката на Компанията на Източните железници за отклоняване на вноса и износа в посока пристанище Дедеагач и безконтролната и тарифна политика (съгласно Берлинския договор нейните железници принадлежат на Османската империя и се експлоатират по договор, сключен от Компанията с нея) българското правителство взема няколко решения:

  • намаляване на тарифите от БДЖ за линията Ямбол – Бургас (дори и връщане на събрани вече превозни такси);
  • със закон от 14 януари 1895 г. се предвижда построяването на паралелна на компанските железници линия Саранбей – Пловдив – Чирпан – Стара Загора – Нова Загора, която да свързва София и Бургас и да бъде експлоатирана от само от българската държава.

Построяването на линията с дължина 195 km се възлага чрез търг през октомври 1896 г. и строителството започва. За финансиране строителството на линията Саранбей – Пловдив – Нова Загора българското правителство използва средства от сключения през 1892 г. с виенската банка „Лендербанк“ заем. Банката, в която участвуват със свои капитали и някои от акционерите в компанията за експлоатация на Източните железници, под формален повод, че е нарушена клаузата от договора, т.е. заемът да не се използува за други нужди освен за построяване и обзавеждане на линиите и пристанищата, изброени в закона от 1889 г., спира последните две опции от заема. Българското правителство обаче вече е възложило чрез търг строителството на няколко железопътни линии и черноморските пристанища Варна и Бургас и изпада в тежко финансово затруднение. Поради невъзможност да сключи друг заем за посрещане на разходите по започнатото строителство то е принудено да преустанови по-нататъшната работа по паралелната линия. Завършен е само участъкът Нова Загора – Чирпан с дължина 79,3 km, който е открит за експлоатация през 1897 г.

Правителството влиза в преговори с Компанията на барон Хирш и успява през октомври 1898 г. да сключи договор за откупуване правото на Компанията за експлоатация на железопътните линии в пределите на княжеството за 24 250 863 златни лв. Договорът е изгоден за страната и Народното събрание го одобрява, но той остава неприложен поради несъгласието на турското правителство, чиято собственост са жп линиите. Правителството на Константин Стоилов се отказва от тези си намерения. Следващото правителство възстановява правата на Компанията, срещу което „Лендербанк“ обещава да изпълни заема от 1892 г. и да съдействува за сключване на нов конверсионен заем от 260 млн. златни лв. Едно от условията за конверсионния заем, сключен през март 1899 г., е изглаждане на отношенията между българското правителство и Компанията. В изпълнение на това условие през март 1899 г. е подписана конвенция, съгласно която построеният от българското правителство участък от паралелната линия Чирпан – Нова Загора се дава под наем на компанията при унизителни условия за срок от 25 години, считан от годината на завършването на една съединителна линия от гара Чирпан до гара Скобелево. Първоначалният годишен наем е 500 лв на километър, който може да се увеличи най-много до 1500 лв на km, след като бъде построена съединителната линия. Със същата конвенция българската държава се отказва да строи в продължение на 25 години паралелни и конкурентни на експлоатираните от компанията линии на разстояние, не по-малко от 40 km.

Пловдив – Чирпан[редактиране | редактиране на кода]

Това положение продължава до обявяването Независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г. Тогава се завземат гарите и експлоатацията на компанските линии се възлага на Главната дирекция на железниците. Положението по откупуването и експлоатацията линиите на Източните железници, намиращи се на територията на България става чрез подписаните двустранни протоколи между България, Русия и Османската империя през 1909 г. Това дава възможност да се довърши строителството на линията Пловдив – Чирпан и създаде пряка връзка София – Пловдив – Бургас. Построяването на участъка Пловдив – Чирпан с дължина 59,6 km и започва на 26 август 1909 г. и завършва на 10 юли 1910 г. Въведен е в експлоатация на 10 октомври същата година.

Модернизации и реконструкции[редактиране | редактиране на кода]

  • построена е варианта между гарите Свобода и Михайлово. С помощта на една крива с радиус 1000 m се премахват седем криви с радиус по 300 m и една с радиус 400 m. Вариантата позволява скорост от 140 km/h и скъсява разстоянието с около 900 m;
  • удвоени са отсечката Михайлово – Стара Загора, като е извършена реконструкция и на кривите, при което минималният радиус е доведен до 1200 m за скорост от 160 km/h, и участъкът Зимница – Бургас. Минимален радиус на кривите – 800 m за скорост от 120 km/h;
  • положени са релси с маса 49 kg/m по цялата дължина от Пловдив до Бургас;

Връзка Пловдив – Скутаре[редактиране | редактиране на кода]

За подобряване експлоатационната дейност на железопътния възел Пловдив за влаковете с направление София – Пловдив – Бургас и обратно е построена и през октомври 1959 г. пусната в експлоатация железопътната връзка Пловдив — Скутаре. Дължината ѝ е 15,990 km, с минимален радиус 600 m, максимален наклон 5,3 ‰ и допустима скорост 130 km/h. Целият участък е удвоен, а движението по него е обезличено. Единственият експлоатационен пункт по линията е откритата на 25 май 1989 г. като необслужвана спирка „Пловдив - изток“. От 1 юли 1990 г. е обслужвана спирка, преименувана на „Тракия“, а от 11 април 1991 е гара, открита за служба по движението.

Електрификация[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. е въведена в експлоатация третата удвоена и електрифицирана железопътна линия в България Зимница – Карнобат – Бургас с дължина около 95 km. През 1975 г. влиза в експлоатация участъкът Зимница — Ямбол, през 1977 г. – Ямбол — Стара Загора, през 1979 г. — участъкът Стара Загора—Чирпан, през 1981 Чирпан – Пловдив.

Локомотивни депа[редактиране | редактиране на кода]

  • Депо Бургас. Създадено е през 1890 г. с построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас. В началото е само екипировъчен пункт, разположен на шести коловоз на гара „Владимир Павлов“ (тогава единствена гара в Бургас). На сегашното му място през 1930 г. е построено ремонтно хале ветрилообразен тип. През 1945 г. депото е реконструирано за извършване на подемни ремонти на парни локомотиви. Тази дейност е преустановена през 1956 г. и оттогава то извършва само промивъчни ремонти. През 1968 г. запова да ремонтира маневрени дизелови локомотиви, а от 1970 и електрически. През 1980 г. е построено и ново хале за ремонт на електрически мотрисни влакове.
  • Депо Стара Загора е създадено през 1912 г. Ремонтната дейност започва през 1914 г., като се използват дълбок канал и крик с ръчно задвижване за сваляне на колооси. През 1918 г. се въвежда електрическо осветление с динамомашина. Към 1920 г. се създава механично отделение с 4 струга, задвижвани с обща трансмисия. През 1933 г. се построява дълбок канал с механизиран крик, а през 1943 г. се доставят крикове с ръчно задвижване за вдигане на тендери. Две години по-късно е доставен бандажен струг. През 1960 г. е основно реконструирано, а през 1969 г. започва да ремонтира дизелови локомотиви. След електрификацията на участъка Стара Загора — Зимница през 1979 г. на депото са зачислени електрически локомотиви за технически прегледи. Построени са и нови спомагателни отделения.
  • Значителната по обем работа в Бургас и особеностите на експлоатационната дейност по линията Карнобат – Варна налагат създаването през 1941 г. на депо Карнобат, в него се извършват екипировка и малки промивъчни ремонти на парни локомотиви.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари и разделни постове[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Пловдив 10 622 120 МРЦ
Филипово 8 558 515 МРЦ
Тракия 4 902 683 МРЦ
Скутаре 5 812 738 МРЦ
Маноле 2 720 584 МРЦ
Белозем 5 797 520 МРЦ
Оризово 3 640 640 МРЦ
Черна гора 2 710 680 МРЦ
Чирпан 3 705 620 МРЦ
Свобода 3 621 604 МРЦ
Змейово 3 510 470 ЕЦ-1
Михайлово 5 838 708 МРЦ
Калояновец 4 880 732 МРЦ
Стара Загора 12 830 435 МРЦ
Калитиново 5 976 781 МРЦ
Хан Аспарух 4 773 604 МРЦ
Нова Загора 8 756 506 МРЦ
Коньово 3 795 702 МРЦ
Кермен 2 620 570 МРЦ
Безмер 3 934 834 МРЦ
Ямбол 6 730 600 МРЦ
Завой 2 740 642 МРЦ
Зимница 5 779 637 МРЦ
Стралджа 3 846 844 МРЦ
Церковски 4 780 665 МРЦ
Карнобат 12 1136 342 МРЦ
Черноград 4 808 730 МРЦ
Айтос 4 778 541 МРЦ
Българово 4 722 570 МРЦ
Дружба 3 733 572 РУКЗ
Долно Езерово 5 823 495 МРЦ
РП Лозово - - - ЕЦМ
Бургас разпред. 12 835 650 РУКЗ
Владимир Павлов 6 718 375 РУКЗ
Бургас 11 670 174 РУКЗ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Пловдив – Филипово 1+178 81,00 стоманобетон авт. път
Пловдив – Филипово 3+500 26,80 стоманобетон авт. път
Пловдив – Филипово 3+602 186,60 стомана река
Пловдив – Филипово 3+900 34,50 стоманобетон авт. път
Пловдив – Филипово 4+781 52,00 стомана авт. път
Филипово – Скутаре 9+056 28,70 стомана река
Филипово – Скутаре 14+560 41,40 стомана река
Тракия – Скутаре 1 и 2 9+965 237,00 стоманобетон река
Тракия – Скутаре 1 и 2 14+523 39,00 стоманобетон река
Скутаре – Маноле 21+243 55,00 стомана река
г. Маноле 23+329 10,50 стоманобетон канал
Маноле – Белозем 31+189 24,20 стоманобетон река
Белозем – Оризово 35+655 14,00 стоманобетон река
Белозем – Оризово 42+085 17,70 стомана река
Черна гора – Чирпан 50+180 31,00 стомана р. Омуровска
Чирпан – Свобода 67+367 20,00 стоманобетон река
Свобода – Михайлово 78+369 23,50 стоманобетон река и черен път
г. Михайлово 1 и 2 84+060 10,60 стоманобетон път и канал
Михайлово – Калояновец 1 и 2 85+253 20,00 стоманобетон канал
Михайлово – Калояновец 1 и 2 91+392 18,80 стоманобетон канал
г. Калояновец 1 и 2 92+322 48,60 стоманобетон река и път
Калояновец – Ст. Загора 1 и 2 99+910 17,00 стоманобетон канал
г. Ст. Загора 1 и 2 105+360 36,00 стоманобетон градска улица
Ст. Загора – Калитиново 1 и 2 107+909 19,00 стоманобетон р. Бедечка
Калитиново – Хан Аспарух 117+678 12,00 стоманобетон река
Калитиново – Хан Аспарух 119+037 14,00 стоманобетон река
Калитиново – Хан Аспарух 122+410 13,00 стоманобетон река
Хан Аспарух – Нова Загора 125+607 13,50 стоманобетон река
Хан Аспарух – Нова Загора 138+230 18,50 стоманобетон река
Нова Загора – Коньово 145+180 20,50 стоманобетон канал
Коньово – Кермен 152+170 21,05 стоманобетон река
Кермен – Безмер 1 и 2 164+882 16,90 стоманобетон канал
Кермен – Безмер 1 165+380 26,10 стоманобетон канал и черен път
Кермен – Безмер 2 165+380 15,60 стоманобетон канал и черен път
Безмер – Ямбол 1 и 2 178+881 9,90 стоманобетон път
Ямбол – Завой 189+111 12,40 стоманобетон дере
Ямбол – Завой 191+170 49,00 стомана дере
Ямбол – Завой 191+756 93,10 стомана река
Зимница – Стралджа 1 и 2 199+650 34,60 стоманобетон път
Стралджа – Церковски 1 и 2 206+815 17,80 стоманобетон шосе
Стралджа – Церковски 1 и 2 210+609 40,50 стоманобетон път и река
Церковски – Карнобат 1 и 2 225+754 47,30 стоманобетон река
гара Карнобат 1 и 2 232+230 12,20 стоманобетон дере
Карнобат – Черноград 1 и 2 234+805 20,40 стоманобетон дере
Черноград – Айтос 1 и 2 254+376 20,20 стоманобетон дере
Черноград – Айтос 1 и 2 257+180 20,20 стоманобетон дере
Айтос – Българово 1 и 2 260+282 26,00 стоманобетон река
Айтос – Българово 1 и 2 263+360 23,60 стоманобетон река
Айтос – Българово 1 и 2 267+080 34,60 стоманобетон река
Дружба – Долно Езерово 1 и 2 276+133 17,40 стоманобетон река
РП Лозово – Владимир Павлов 1 и 2 286+350 26,70 стоманобетон път

Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)[редактиране | редактиране на кода]

от гара до гара път 1 път 2
Пловдив Филипово 50 -
Филипово Скутаре 80 -
Пловдив Пловдив разпр. 80 80
Пловдив разпр. Тракия 100 100
Тракия Скутаре 90 130
Скутаре Маноле 70 -
Маноле Белозем 120 -
Белозем Оризово 100 -
Оризово Черна гора 60 -
Черна гора Свобода 50 -
Свобода Михайлово 80 -
Михайлово Калояновец 160 160
Калояновец Стара Загора 130 130
Стара Загора Калитиново 160 160
Калитиново Коньово 160 -
Коньово Кермен 110 -
Кермен Ямбол 160 160
Ямбол Завой 100 -
Завой Зимница 160 -
Зимница Стралджа 140 140
Стралджа Церковски 130 130
Церковски Карнобат 130 130
Карнобат Дружба 130 130
Дружба Вл. Павлов 80 80
Вл. Павлов Бургас 50 50
РП Лозово Бургас разпр. 25 -
Бургас разпр. Вл. Павлов 40 -

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.