Направо към съдържанието

Железопътна линия 8 (България)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 8
Реновираната железопътна гара Карнобат
Информация
Типнормална
Статусдействаща
Крайни гариПловдив – Бургас
Започва отБургас
Свързани линииЛиния 1 Линия 81

Линия 82 Линия 4
Линия 83 Линия 84

Линия 3 Линия 85
Линия 86
Номер линия8
Пусната1910
СобственикДържавно Предприятие НКЖИ
ОператориБДЖ
Брой линииудвоена с изключение на неудвоените участъци Скутаре – Михайлово, Калитиново – Кермен, Ямбол – Зимница
Междурелсие1435 mm
Електрификация~25 kV, 50 Hz
Работна скоростот 50 до 160 km/h
Максимален наклон12 ‰
Минимален радиус300 m
Карта
Железопътна линия 8 в Общомедия

Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на неудвоените трасета Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm. Дължина 292,492 km.

Първия участък от линията (Нова ЗагораЯмбол), строен като част от линията Търново Сеймен – Ямбол е открит през 1875 г., последния участък Пловдив – Чирпан е въведен в експлоатация през 1910 г.

В гара Пловдив линията прави връзка с жп линия 1 за София и Свиленград, от гара Филипово започват линия 81 за Панагюрище и линия 82 за Карлово. Между гара Михайлово и гара Стара Загора жп линия 8 съвпада с жп линия 4, а между гара Ямбол и гара Зимница – с жп линия 3. В гара Нова Загора линията съвпада с жп линия 83 и Симеоновград, в гара Ямбол – с жп линия 84 за Елхово, в гара Долно Езерово – с жп линия 85 и с ведомствената жп мрежа на металообработващото предприятие „Промет Стиил“ – Дебелт и в гара „Владимир Павлов“ – жп линия 86 за Поморие (демонтиран и премахнат е участъка Сарафово – Поморие).

Нова Загора – Ямбол

[редактиране | редактиране на кода]

Това е първият участък от линията. Строен е като част от линията Търново Сеймен – Нова Загора. Самото строителство започва през 1873 г. и завършва в края на 1874 г. Официално е открита на 22 януари 1875 г.

Предава се за експлоатация на Компанията на Източните железници, която вече експлоатира линиите Цариград – Белово и Русе – Варна. С това трите железопътни линии с обща дължина около 891 km са под управлението на барон Морис дьо Хирш. От тях 533 km са на сегашната територия на България.

Железопътната линия Нова Загора – Ямбол е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 25 ‰, с релси тип „СО“ 34 kg/m с дължина 6,54 m.

Пловдив – Бургас
Линия 1 (София)
0+000 (155+574) Пловдив
157+800 ПО разпределит.
5+652 г. „Филипово
Линия 81 (Панагюрище)
Линия 82 (Карлово)
159+109 РП Кръстовище
7+674 г. „Тракия“
Линия 1 (Свиленград)
15+926 Скутаре
22+051 Маноле
32+602 Белозем
39+202 Опълченец
43+432 Оризово
48+085 Черна гора
56+012 Спасово
59+609 Чирпан
71+147 Свобода
79+917 Самуилово
Линия 4 (Подкова)
82+653 Михайлово
91+689 Калояновец
98+132 Християново
100+132 Еленино
103+010 РП „Стара Загора“
„Сз-разпред. район“
106+066 Стара Загора
Линия 4 (Русе)
114+690 Калитиново
119+464 Горно Ботево
121+500 Плоска могила
124+335 Хан Аспарух
132+300 Стоил войвода
Линия 83 (Симеоновград)
139+094 Нова Загора
151+079 Коньово
160+525 Кермен
166+500 Бозаджии
171+967 Безмер
Линия 84 (Елхово)
183+544 Ямбол
192+250 Завой
Линия 3 (Илиянци)
198+731 Зимница
206+277 Стралджа
210+077 Атолово
219+615 Церковски
233+333 Карнобат
Линия 3 (Синдел)
238+433 Глумче
241+400 Кликач
244+173 Черноград
248+133 Тополица
252+933 Карагеоргиево
256+700 Малка поляна
259+502 Айтос
268+500 сп. „Каменни кариери“
271+575 Българово
275+070 Камено
276+020 г. „Дружба“
277+750 Нефтозавод
278+800 Нефтозавод прелез
282+263 Долно Езерово
Линия 85 (Дебелт)
283+544 РП „Лозово
287+790 Бургас-разпред.
Линия 86 (Поморие)
289+300 Бургас-товарна
291+342 г. „Вл. Павлов“
293+500 Бургас

Със закон от 21 януари 1889 г. се предвижда построяване на железопътни линии Ямбол – Бургас и Каспичан – София – Кюстендил, а също и пристанищата Варна и Бургас. Предназначението на тези две главни железопътни линии след Съединението на Княжество България и Източна Румелия е да свържат столицата със северната и южната част на страната и главните черноморски пристанища Варна и Бургас. С построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас се цели и да се противодейства на стремежите на Компанията за монопол в експлоатацията на железниците в Южна България и насочване износа и вноса към пристанище Дедеагач на Бяло море.

Необходимите средства за строежа на двете железопътни линии и пристанищата се заделят от държавния заем, сключен през 1888 г. във Виена с „Лендербанк“, в размер на 142 780 млн. златни лв. с 6 % лихва.

Първата копка на участъка Ямбол – Бургас е направена на 1 май 1889 г. В следващата 1890 г. на 14 май линията е завършена и открита за експлоатация. Тя е с дължина 110,8 km. Построена е за рекордно кратък срок с трудова повинност на населението и със съдействието на инженерните войски. Минималният радиус на кривите е 400 m, а максималният наклон 11 ‰.

Чирпан – Нова Загора

[редактиране | редактиране на кода]

Както вече беше споменато за противодействие на политиката на Компанията на Източните железници за отклоняване на вноса и износа в посока пристанище Дедеагач и безконтролната и тарифна политика (съгласно Берлинския договор нейните железници принадлежат на Османската империя и се експлоатират по договор, сключен от Компанията с нея) българското правителство взема няколко решения:

  • намаляване на тарифите от БДЖ за линията Ямбол – Бургас (дори и връщане на събрани вече превозни такси);
  • със закон от 14 януари 1895 г. се предвижда построяването на паралелна на компанските железници линия Саранбей – Пловдив – Чирпан – Стара Загора – Нова Загора, която да свързва София и Бургас и да бъде експлоатирана само от българската държава.

Построяването на линията с дължина 195 km се възлага чрез търг през октомври 1896 г. и строителството започва. За финансиране строителството на линията Саранбей – Пловдив – Нова Загора българското правителство използва средства от сключения през 1892 г. с виенската банка „Лендербанк“ заем. Банката, в която участват със свои капитали и някои от акционерите в компанията за експлоатация на Източните железници, под формален повод, че е нарушена клаузата от договора, т.е. заемът да не се използва за други нужди освен за построяване и обзавеждане на линиите и пристанищата, изброени в закона от 1889 г., спира последните две опции от заема. Българското правителство обаче вече е възложило чрез търг строителството на няколко железопътни линии и черноморските пристанища Варна и Бургас, и изпада в тежко финансово затруднение. Поради невъзможност да сключи друг заем за посрещане на разходите по започнатото строителство то е принудено да преустанови по-нататъшната работа по паралелната линия. Завършен е само участъкът Нова Загора – Чирпан с дължина 79,3 km, който е открит за експлоатация през 1897 г.

Правителството влиза в преговори с Компанията на барон Хирш и успява през октомври 1898 г. да сключи договор за откупуване правото на Компанията за експлоатация на железопътните линии в пределите на княжеството за 24 250 863 златни лв. Договорът е изгоден за страната и Народното събрание го одобрява, но той остава неприложен поради несъгласието на турското правителство, чиято собственост са жп линиите. Правителството на Константин Стоилов се отказва от тези си намерения. Следващото правителство възстановява правата на Компанията, срещу което „Лендербанк“ обещава да изпълни заема от 1892 г. и да съдействува за сключване на нов конверсионен заем от 260 млн. златни лв. Едно от условията за конверсионния заем, сключен през март 1899 г., е изглаждане на отношенията между българското правителство и Компанията. В изпълнение на това условие през март 1899 г. е подписана конвенция, съгласно която построеният от българското правителство участък от паралелната линия Чирпан – Нова Загора се дава под наем на компанията при унизителни условия за срок от 25 години, считан от годината на завършването на една съединителна линия от гара Чирпан до гара Скобелево.

Първоначалният годишен наем е 500 лв. на километър, който може да се увеличи най-много до 1500 лв. на km, след като бъде построена съединителната линия. Със същата конвенция българската държава се отказва да строи в продължение на 25 години паралелни и конкурентни на експлоатираните от компанията линии на разстояние, не по-малко от 40 km.

Това положение продължава до обявяването Независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г. Тогава се завземат гарите и експлоатацията на компанските линии се възлага на Главната дирекция на железниците. Положението по откупуването и експлоатацията на линиите на Източните железници, намиращи се на територията на България, става чрез подписаните двустранни протоколи между България, Русия и Османската империя през 1909 г. Това дава възможност да се довърши строителството на линията Пловдив – Чирпан и да се създаде пряка връзка София – Пловдив – Бургас. Построяването на участъка Пловдив – Чирпан с дължина 59,6 km започва на 26 август 1909 г. и завършва на 10 юли 1910 г. Въведен е в експлоатация на 10 октомври същата година.

Модернизации и реконструкции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Построена е варианта между гарите Свобода и Михайлово. С помощта на една крива с радиус 1000 m се премахват седем криви с радиус по 300 m и една с радиус 400 m. Вариантата позволява скорост от 140 km/h и скъсява разстоянието с около 900 m.
  • Удвоени са отсечката Михайлово – Стара Загора, като е извършена реконструкция и на кривите, при което минималният радиус е доведен до 1200 m за скорост от 160 km/h, и участъкът Зимница – Бургас. Минимален радиус на кривите – 800 m за скорост от 120 km/h.
  • Положени са релси с маса 49 kg/m по цялата дължина от Пловдив до Бургас.

Връзка Пловдив – Скутаре

[редактиране | редактиране на кода]

За подобряване експлоатационната дейност на железопътния възел Пловдив за влаковете с направление София – Пловдив – Бургас и обратно е построена и през октомври 1959 г. пусната в експлоатация железопътната връзка Пловдив – Скутаре. Дължината ѝ е 15,990 km, с минимален радиус 600 m, максимален наклон 5,3 ‰ и допустима скорост 130 km/h. Целият участък е удвоен, а движението по него е обезличено. Единственият експлоатационен пункт по линията е откритата на 25 май 1989 г. като необслужвана спирка „Пловдив – изток“. От 1 юли 1990 г. е обслужвана спирка, преименувана на „Тракия“, а от 11 април 1991 е гара, открита за служба по движението.

През 1969 г. е въведена в експлоатация третата удвоена и електрифицирана железопътна линия в България Зимница – Карнобат – Бургас с дължина около 95 km.

През 1975 г. влиза в експлоатация участъкът Зимница – Ямбол, през 1977 г. – Ямбол – Стара Загора, през 1979 г. – участъкът Стара Загора – Чирпан, през 1981 Чирпан – Пловдив.

  • Депо Бургас. Създадено е през 1890 г. с построяването на железопътната линия Ямбол – Бургас. В началото е само екипировъчен пункт, разположен на шести коловоз на гара „Владимир Павлов“ (тогава единствена гара в Бургас). На сегашното му място през 1930 г. е построено ремонтно хале ветрилообразен тип. През 1945 г. депото е реконструирано за извършване на подемни ремонти на парни локомотиви. Тази дейност е преустановена през 1956 г. и оттогава то извършва само промивъчни ремонти. През 1968 г. започва да ремонтира маневрени дизелови локомотиви, а от 1970 и електрически. През 1980 г. е построено и ново хале за ремонт на електрически мотрисни влакове.
  • Депо Стара Загора е създадено през 1912 г. Ремонтната дейност започва през 1914 г., като се използват дълбок канал и крик с ръчно задвижване за сваляне на колооси. През 1918 г. се въвежда електрическо осветление с динамомашина. Към 1920 г. се създава механично отделение с 4 струга, задвижвани с обща трансмисия. През 1933 г. се построява дълбок канал с механизиран крик, а през 1943 г. се доставят крикове с ръчно задвижване за вдигане на тендери. Две години по-късно е доставен бандажен струг. През 1960 г. е основно реконструирано, а през 1969 г. започва да ремонтира дизелови локомотиви. След електрификацията на участъка Стара Загора – Зимница през 1979 г. на депото са зачислени електрически локомотиви за технически прегледи. Построени са и нови спомагателни отделения.
  • Значителната по обем работа в Бургас и особеностите на експлоатационната дейност по линията Карнобат – Варна налагат създаването през 1941 г. на депо Карнобат, в него се извършват екипировка и малки промивъчни ремонти на парни локомотиви.

Технически съоръжения по железопътната линия

[редактиране | редактиране на кода]

Гари и разделни постове

[редактиране | редактиране на кода]
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Пловдив10622120МРЦ
Филипово8558515МРЦ
Тракия4902683МРЦ
Скутаре5812738МРЦ
Маноле2720584МРЦ
Белозем5797520МРЦ
Оризово3640640МРЦ
Черна гора2710680МРЦ
Чирпан3705620МРЦ
Свобода3621604МРЦ
Самуилово3510470ЕЦ-1
Михайлово5838708МРЦ
Калояновец4880732МРЦ
Стара Загора12830435МРЦ
Калитиново5976781МРЦ
Хан Аспарух4773604МРЦ
Нова Загора8756506МРЦ
Коньово3795702МРЦ
Кермен2620570МРЦ
Безмер3934834МРЦ
Ямбол6730600МРЦ
Завой2740642МРЦ
Зимница5779637МРЦ
Стралджа3846844МРЦ
Церковски4780665МРЦ
Карнобат121136342МРЦ
Черноград4808730МРЦ
Айтос4778541МРЦ
Българово4722570МРЦ
Дружба3733572РУКЗ
Долно Езерово5823495МРЦ
РП ЛозовоЕЦМ
Бургас разпред.12835650РУКЗ
Владимир Павлов6718375РУКЗ
Бургас11670174РУКЗ
междугарие път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Пловдив – Филипово1+17881,00стоманобетонавт. път
Пловдив – Филипово3+50026,80стоманобетонавт. път
Пловдив – Филипово3+602186,60стоманарека
Пловдив – Филипово3+90034,50стоманобетонавт. път
Пловдив – Филипово4+78152,00стоманаавт. път
Филипово – Скутаре9+05628,70стоманарека
Филипово – Скутаре14+56041,40стоманарека
Тракия – Скутаре1 и 29+965237,00стоманобетонрека
Тракия – Скутаре1 и 214+52339,00стоманобетонрека
Скутаре – Маноле21+24355,00стоманарека
г. Маноле23+32910,50стоманобетонканал
Маноле – Белозем31+18924,20стоманобетонрека
Белозем – Оризово35+65514,00стоманобетонрека
Белозем – Оризово42+08517,70стоманарека
Черна гора – Чирпан50+18031,00стоманар. Омуровска
Чирпан – Свобода67+36720,00стоманобетонрека
Свобода – Михайлово78+36923,50стоманобетонрека и черен път
г. Михайлово1 и 284+06010,60стоманобетонпът и канал
Михайлово – Калояновец1 и 285+25320,00стоманобетонканал
Михайлово – Калояновец1 и 291+39218,80стоманобетонканал
г. Калояновец1 и 292+32248,60стоманобетонрека и път
Калояновец – Ст. Загора1 и 299+91017,00стоманобетонканал
г. Ст. Загора1 и 2105+36036,00стоманобетонградска улица
Ст. Загора – Калитиново1 и 2107+90919,00стоманобетонр. Бедечка
Калитиново – Хан Аспарух117+67812,00стоманобетонрека
Калитиново – Хан Аспарух119+03714,00стоманобетонрека
Калитиново – Хан Аспарух122+41013,00стоманобетонрека
Хан Аспарух – Нова Загора125+60713,50стоманобетонрека
Хан Аспарух – Нова Загора138+23018,50стоманобетонрека
Нова Загора – Коньово145+18020,50стоманобетонканал
Коньово – Кермен152+17021,05стоманобетонрека
Кермен – Безмер1 и 2164+88216,90стоманобетонканал
Кермен – Безмер1165+38026,10стоманобетонканал и черен път
Кермен – Безмер2165+38015,60стоманобетонканал и черен път
Безмер – Ямбол1 и 2178+8819,90стоманобетонпът
Ямбол – Завой189+11112,40стоманобетондере
Ямбол – Завой191+17049,00стоманадере
Ямбол – Завой191+75693,10стоманарека
Зимница – Стралджа1 и 2199+65034,60стоманобетонпът
Стралджа – Церковски1 и 2206+81517,80стоманобетоншосе
Стралджа – Церковски1 и 2210+60940,50стоманобетонпът и река
Церковски – Карнобат1 и 2225+75447,30стоманобетонрека
гара Карнобат1 и 2232+23012,20стоманобетондере
Карнобат – Черноград1 и 2234+80520,40стоманобетондере
Черноград – Айтос1 и 2254+37620,20стоманобетондере
Черноград – Айтос1 и 2257+18020,20стоманобетондере
Айтос – Българово1 и 2260+28226,00стоманобетонрека
Айтос – Българово1 и 2263+36023,60стоманобетонрека
Айтос – Българово1 и 2267+08034,60стоманобетонрека
Дружба – Долно Езерово1 и 2276+13317,40стоманобетонрека
РП Лозово – Владимир Павлов1 и 2286+35026,70стоманобетонпът

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
от гара до гара път 1 път 2
ПловдивФилипово50
ФилиповоСкутаре80
ПловдивПловдив разпр.8080
Пловдив разпр.Тракия100100
ТракияСкутаре90130
СкутареМаноле120
МанолеБелозем120
БелоземОризово130
ОризовоЧерна гора60
Черна гораСвобода50
СвободаМихайлово80
МихайловоКалояновец160160
КалояновецСтара Загора130130
Стара ЗагораКалитиново160160
КалитиновоКоньово160
КоньовоКермен110
КерменЯмбол160160
ЯмболЗавой100
ЗавойЗимница160
ЗимницаСтралджа140140
СтралджаЦерковски130130
ЦерковскиКарнобат130130
КарнобатДружба130130
ДружбаВл. Павлов130130
Вл. ПавловБургас6060
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.