Железопътна линия Самуил – Силистра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железопътна линия 91
Информация
Тип нормално междурелсие (1435 mm)
Крайни гари Самуил-Силистра
Започва от Самуил
Свързани линии Железопътна линия 9
Станции 20 бр.
Номер линия 91
Пусната 1974 г.
Собственик НКЖИ
Оператори БДЖ
Дължина 113,2 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация не
Работна скорост 65 km/h
Максимален наклон 15 ‰

Железопътна линия 91 е еднопътна и неелектрифицирана железопътна линия от Националната железопътна мрежа, намираща се в Североизточна България с нормално междурелсие (1435 mm). Това е единственото отклонение от Девета главна железопътна линия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Свързването на Силистра с железопътната мрежа на страната е предвидено още със Закона за разширяване на мрежата на Българските държавни железници от 1897 г. При определянето на другата крайна точка на линията се предлагат няколко варианта. Единият е линията да бъде изцяло добруджанска и Силистра да се свърже с Добрич. Налага се обаче вариантът отклонението да се направи от линията Русе – Варна.

Първият участък от линията Самуил – Исперих (27,4 km) е открит за „временна“ експлоатация на 20 ноември 1948 г. Официалният влак се вози от локомотив 17.02 - тогава в парка на депо Русе. Обявяването на този участък за редовна експлоатация става през 1951 г. (Окръжни предписания на БДЖ – май 1951 г.).

От 16 август 1953 г. се пуска в редовна експлоатация и завършеният участък Исперих – Тодорово (12,8 км). Всички първоначално положени релси в двата открити участъка са втора употреба тип „СВП-41“ с дължина 15 m, на железни траверси.

През 1959 г. към вече изградената линия Самуил – Тодорово е добавен участъкът Тодорово – Руйно (12,9 km), без да бъде въведен официално в експлоатация. Това ще стане през следващата 1960 г., когато линията е завършена до Дулово. Тук са използвани релси тип „РПШ-31,2“ с дължини 9,55 и 12 m на струнобетонни траверси.

На 29 май 1960 г. е открит официално за редовна експлоатация целият участък Тодорово – Дулово (12,9 + 12,2 = 25,1 km). Тук първоначално освен релси „РПШ-31,2“ са използвани и релси тип „СО-35“ с дължина 11,55 m, на струнобетонни траверси.

На 6 ноември 1969 г. е завършен и открит новопостроеният предпоследен участък от линията Дулово – Алфатар (21,9 km), а на 9 септември 1974 г., след 26-годишно строителство е открита и последната част Алфатар – Силистра (26 км). И тук първоначално са използвани релси тип „РПШ-31,2“ и „СО-35“.

Общата експлоатационна дължина на линията Самуил – Силистра става 113,5 km. Максималният допустим наклон по цялата линия е 15 ‰, а минималният радиус на хоризонталните криви е 300 m. Максимално разрешената скорост за движение по отношение на железния път на цялата линия е 65 km/h.

Самуил – Силистра
BSicon CONTg.svg (Линия 9) Каспичан
BSicon STRl.svgBSicon ABZq+l.svgBSicon BHFq.svgBSicon STR+r.svg 0+000 Самуил
BSicon STR.svgBSicon .svgBSicon CONTf.svg (Линия 9) Русе
BSicon HST.svg 7+610 Хърсово
BSicon HST.svg 12+000 Голяма вода
BSicon HST.svg 12+440 Богданци
BSicon HST.svg 19+035 Бърдоква
BSicon HST.svg 22+435 Голям Поровец
BSicon BHF.svg 27+358 Исперих
BSicon HST.svg 33+778 Китанчево
BSicon HST.svg 39+835 Тодорово
BSicon HST.svg 46+090 сп. „Безименна“
BSicon HST.svg 53+340 Руйно
BSicon HST.svg 60+960 Черник
BSicon BHF.svg 65+355 Дулово
BSicon HST.svg 70+040 Межден
BSicon HST.svg 78+520 сп. „Клим. училище“
BSicon BHF.svg 87+200 Алфатар
BSicon HST.svg 96+530 Бръчма
BSicon HST.svg 107+060 Калипетрово
BSicon KBHFe.svg 112+920 Силистра

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Самуил 4 810 670 РУКЗ
Исперих 2 751 638 РУКЗ
Дулово 2 636 636 РУКЗ
Силистра 4 631 412 РУКЗ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Исперих – Дулово 28+844 12,00 стоманобетон асф. път
Дулово – Силистра 86+535 20,00 стоманобетон асф. път
Дулово – Силистра 104+254 10,00 стоманобетон асф. път
Дулово – Силистра 106+665 8,00 стоманобетон път

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.