Желязко Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Желязко Христов
български синдикалист
Роден
Починал

Проф. д-р Желязко Иванов Христов е български лекар и учен, известен главно като синдикален деец и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 май 1948 г. в пловдивското село Рогош, община Марица.

Между 1964 и 1969 г. е ученик в руската ЕГ „Иван Вазов“, Пловдив. През 1976 г. завършва медицина във Висшия медицински институт в Пловдив и специализира коремна и гръдна хирургия. Работи в Димитровград, Хасково, както и във Висшия медицински институт в Пловдив. Между 1982 и 1993 г. е главен асистент по гръдно-коремна хирургия във ВМИ.

От февруари 1990 до 1997 г. е заместник-председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България с ресор социална политика и безопасни и здравословни условия на труд.

В края на 1997 е избран за председател на Конфедерацията и остава на тази позиция 13 години.

През 2007 г. е избран за доцент по социална медицина и организация на здравеопазването си и е назначен за и.д. декан на Факултета по обществено здраве „Проф. д-р Тодор Захариев“ на Медицински университет - Пловдив. През 2009 г. е избран за професор и декан на факултета. Проф. д-р Христов има над 160 статии, доклади и научни съобщения, 3 монографии и е съавтор на 5 книги.

Желязко Христов умира от рак на 15 септември 2010 г.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

На извънредния конгрес на Независимите професионални съюзи, прераснал в учредителен на Конфедерацията на независимите синдикати в България (17 – 18 февруари 1990 г.) е избран за заместник-председател на обществени начала с ресор социална политика и безопасни и здравословни условия на труд. На ІV-я Конгрес на КНСБ (28 – 30 ноември 1997 г.) е избран за председател. На V-ия и VІ-ия конгрес (2001 и 2007) на КНСБ е преизбиран.

През 1996 г. Желязко Христов създава сдружение с нестопанска цел „Да запазим децата“, чиято цел е да подпомага децата на работници, загинали при трудова злополука. В дейността на сдружението увлича известни българи – Цветана Манева, Стоян Орозов, д-р Георги Арнаудов, Нели Рангелова, Живко Вангелов и др. Впоследствие Сдружението разширява своята дейност, насочвайки я към търсене на възможности за развитие и реализация на децата и младежите в България.

Желязко Христов е основател и вдъхновител на ежегодния Международен детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа!“[1], организиран от Сдружение „Да запазим децата“ и посветен на 1 юни, Международен ден на детето. От декември 2008 г. Сдружение „Да запазим децата“ започва реализирането на проект „Кухни-спасение“, насочен към подпомагане физическото оцеляване на лица, чиито минимални доходи са недостатъчни да покрият потребности от жизнено важно значение.

През 2003 г., по идея на д-р Христов, се провеждат Първите работнически игри[2] след промените в България, които преминават в ежегодни спортни събития, развивайки се на ниво бранш и регион. В България са проведени и две от Световните работнически игри[3] с участие на отбори и състезатели от цял свят.

По идея на проф. д-р Желязко Христов от 2008 г. Конфедерацията на независимите синдикати в България връчва наградата „Прометея“ на български фирми, които носят „огъня“ на хуманизацията на условията на труд – утвърждават добрата практика и издигат името на българските фирми в голямото европейско семейство. Пластиката е дело на българския скулптор Красимир Трендафилов.

От създаването на Смесения консултативен съвет ЕС – България, (1998 г.) Желязко Христов е негов член, а от 2003 г., до приемането на България в Европейския съюз, е негов съпредседател. [notes 1]

Международно представителство[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г., на 19–ия Конгрес на Международната конфедерация на свободните профсъюзи Желязко Христов е избран за вицепрезидент, отговарящ за сътрудничеството и подкрепата на синдикалните организации от Централна и Източна Европа.

През ноември 2006 г., по време на Обединителния конгрес на Международната конфедерация на свободните профсъюзи и Световната конфедерация на труда, учредил Международната конфедерация на профсъюзите, д-р Христов е избран за вицепрезидент, отговарящ за сътрудничеството и подкрепата на синдикалните организации от Централна и Източна Европа.

От януари 2007 г. до септември 2010 г. е член на Европейския икономически и социален съвет.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

На 19 октомври 2010 г. посмъртно е удостоен с почетния знак на Българския лекарски съюз[notes 2].

Носител е на орден „Стара планина“ I степен, връчен му на 29 април 2005 година от президента Георги Първанов.[4]

Носител е на значка „Златно сърце“ за 2001 г.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Елена Шипковенска, Желязко Христов, Пламен Димитров, Марияна Дякова Модерна епидемиология с медицина и здравеопазване, базирани на докозателства, 2008, Учебно ръководство, 222 стр.
  • Генчо Генов, Любен Ангелов, Желязко Христов Какво трябва да знаем и как да се предпазим от съвременния птичи грип (H5N1), 2007, 64 стр.
  • Христов, Ж. Стресът на работното място в условията на преход, Национална конференция стрес при работа 2002 г., сборник доклади, Да работим по проблема стрес, 2002, 32 – 40
  • Христов, Ж. Социално-икономически и трудов стрес в условията на преход. Сп. Безопасност и трудова медицина 2003, 3, 32 – 38
  • Христов, Ж., В. Русинова Стрес, стресори и стресогенна ситуация в България, І-ва Национална трипартитна конференция на българското общество за изучаване и борба със стреса, 2003, Сборник доклади, 40 – 46
  • Христов, Ж. Симптоматика, вид и ниво на стреса при лекари. Сп. Социална медицина 2004
  • Hristov, Zh., et al., Work stress in the context of transition, a case study of three public sectors in Bulgaria, ILO, Budapest, 2003, pages 106

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г., след смъртта му, Сдружение „Да запазим децата“ е преименувано в Сдружение с нестопанска цел „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов, д.м.“

През 2011 година е учредена годишна награда на КНСБ “За принос в развитие на синдикалното движение" на името на проф. д-р Желязко Христов[notes 3]

На 15 септември 2011 г. Столичният общински съвет взима решение за наименуването на алея „проф.+д-р+Желязко+Христов“. Алеята се намира в кв. „Лозенец“.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Смесеният консултативен комитет Европейски съюз – България е учреден през юли 1998 г. с цел да подкрепи Съвета по асоцииране в насърчаването на диалога и сътрудничеството между групите икономически и социални интереси в Европейската общност и в България. Смесеният консултативен комитет се състои от дванадесет члена, по шест от всяка от страните по споразумението. Комитетът се стреми да подготви основата за разширяването на ЕС чрез насърчаване диалога между икономическите и социалните групи на двете страни. Европейският икономически и социален комитет и националният Икономически и социален съвет на България определят съпредседатели – съпредседател от българска страна е д-р Желязко Христов, а от европейска – г-н Анри Малос. Двамата съпредседатели ръководят Комитета съвместно.
  2. blsbg.com
  3. Наградата се присъжда на личност, която служи за достоен пример на обществено поведение и която с дейността си последователно и трайно утвърждава ценностите на социалния диалог и сътрудничество, на хуманизма и толерантността, притежава висок обществен морал и почтеност, активна гражданска позиция при отстояването на тези ценности, като по този начин значително допринася за позитивни обществени промени. Сред носителите на наградата са Георгиос Дасис (Georges DASSIS), Гай Райдър (Guy Ryder), Шарън Бъроу и др.