Желязо

Желязо
Желязо – сребристо-сив метал Сребристо-сив метал
Спектрални линии на желязо Спектрални линии
Манган ← Желязо → Кобалт – ↑ Fe ↓ Ru H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Желязо, Fe, 26
Група, период, блок	8, 4, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Ar] 3d6 4s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 14, 2
CAS номер	7439-89-6
Свойства на атома
Атомна маса	55,845 u
Атомен радиус (изч.)	140 (156) pm
Ковалентен радиус	1: 132±3 pm 2: 152±6 pm
Степен на окисление	7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2, −4
Оксид	F2O3 и FeO (амфотерни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,83
Йонизационна енергия	I: 762,5 kJ/mol II: 1561,9 kJ/mol III: 2957 kJ/mol IV: 5290 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура (до 912; над 1394 °C)	кубична обемноцентрирана
Кристална структура (912 – 1394 °C)	кубична стенноцентрирана
Плътност	7874 kg/m3
Температура на топене	1811 K (1538 °C)
Температура на кипене	3134 K (2861 °C)
Специф. топлина на топене	13,81 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	340 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 1728 1890 2091 2346 2679 3132
Скорост на звука	5120 m/s при 25 °C
Специф. ел. съпротивление	0,0961 Ω.mm2/m
Топлопроводимост	80,4 W/(m·K)
Магнетизъм	феромагнитен
Модул на еластичност	211 GPa
Модул на срязване	82 GPa
Модул на свиваемост	170 GPa
Коефициент на Поасон	0,29
Твърдост по Моос	4
Твърдост по Викерс	608 MPa
Твърдост по Бринел	200 – 1180 MPa
История
Откритие	(≈5000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 54Fe 5,85 % стабилен 55Fe синт. 2,73 г. ε 55Mn 56Fe 91,75 % стабилен 57Fe 2,12 % стабилен 58Fe 0,28 % стабилен 59Fe синт. 44,6 дни β- 59Co 60Fe синт. 2,6×106 г. β- 60Co
Желязо в Общомедия

Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (на латински: ferrum). Той е част от група 8 и период 4 на периодичната система, поради което се класифицира като преходен метал. Желязото и неговите сплави, най-вече стоманата, са най-масово използваните метали и феромагнити в ежедневния живот.

Повърхността му е блестяща и сребристосива, но изложена на въздух оксидира и се покрива с червен или кафяв железен оксид (ръжда). Отделните кристали чисто желязо са меки (по-меки от алуминия), като добавянето на относително малки примеси значително увеличава твърдостта и якостта. Стоманата представлява сплав на желязото с малко количество въглерод и други метали и може да бъде 1000 пъти по-твърда от чистото желязо.

Желязо-56 е най-тежкият стабилен изотоп, образуван от алфа-процеса при звездния нуклеосинтез. За образуването на елементи, по-тежки от желязото и никела е необходима свръхнова. Желязото е най-изобилният елемент в ядрата на червените гиганти, най-изобилният метал в железните метеорити и в плътните метални планети, като Земята.

Произход на наименованието

Има няколко версии за произхода на славянската дума „желязо“ (на беларуски: жалеза; на руски: железо; на украински: залізо; на полски: Żelazo; на словенски: Železo). Една от тези версии свързва тази дума със санкритската „жалжа“, която означава „метал, руда“. Другата версия свързва с гръцката дума „χαλχοσ“, която означава желязо, мед.

Европейските „iron“ (англ.), „Eisen“ (нем.) произлизат от санскритската „исира“ – твърд, силен. Латинското „ferrum“ произлиза от „fars“ – твърдост.

Физични свойства

Механични свойства

Железни стружки

Характеристични стойности на якостта на опън (TS) и твърдостта (BH) на различни форми и сплави на желязото

Материал	TS (MPa)	BH (по Бринел)
Монокристални мустаци	11000
Закалена стомана	2930	850 – 1200
Мартензитна стомана	2070	600
Бейнитна стомана	1380	400
Перлитна стомана	1200	350
Студенообработено желязо	690	200
Дребнозърнесто желязо	340	100
Въглеродосъдържащо желязо	140	40
Чист железен кристал	10	3

Желязото е типичен метал, в свободно състояние има сребристо-бял цвят със сивкав оттенък. Чистият метал е пластичен (ковък), различните примеси (в частност – въглеродът) повишават неговата твърдост и крехкост. Притежава ярко изразени магнитни свойства. Твърдостта на чистото желязо има толкова устойчиви стойности, че често се използва за калибриране на измервания или сравнение на изпитвания, но механичните свойства на желязото се влияят силно от наличието на примеси. Чистите железни кристали са по-меки от алуминия, а най-чистото произвеждано в промишлени условия желязо (99,99%) има твърдост по Бринел 20 – 30. При увеличаване на съдържанието на въглерод първоначално се наблюдава значително нарастване на твърдостта и якостта на опън. Максимална твърдост се получава при съдържание на въглерод около 0,6%, но тази сплав има ниска якост на опън. Модулът на срязване на желязото е 82 GPa.

Алотропни форми

Желязото е метал, който проявява изявена алотропия. Съществуват поне четири алотропни форми на желязото, обозначавани като α, γ, δ и ε, като според някои спорни експериментални данни при много високо налягане и температура се образува и устойчива β форма.

Фазова диаграма на чистото желязо при ниски налягания

Когато разтопеното желязо се охлажда, при 1538 °C то кристализира в δ алотропна форма, която има обемноцентрирана кубична кристална решетка. При охлаждане до 1394 °C кристалната решетка се изменя в стенноцентрирана и се получава γ-желязо или аустенит. При 912 °C кристалната структура отново става обемноцентрирана и се формира α-желязо или ферит, а при 770 °C (точка на Кюри) желязото става магнитно. При преминаването през точката на Кюри видът на кристалните решетки не се променя, а атомите се групират според своя електронен спин.

При налягане над приблизително 10 GPa и температури до няколкостотин келвина, α-желязото се трансформира в шестоъгълна компактна структура, известна като ε-желязо. γ-желязото също може да се превърне в ε-желязо, но при по-високо налягане. β-желязото, ако съществува, би се формирало при налягане поне 50 GPa и температура над 1500 K, като се предполага, че би имало орторомбична или двойношестоъгълна компактна структура. ε- и β-желязото могат да съществуват само при високо налягане, но играят важна роля в моделирането на твърдите части на планетните ядра – смята се, че ядрото на Земята е съставено основно от желязно-никелова сплав с ε (или β) структура.

Желязото има най-голямо значение за техниката във вид на сплави с други метали и с въглерод, така че да се получи стомана. Съществуват множество видове стомана с различни свойства, които до голяма степен зависят от алотропните форми на желязото. α-желязото (ферит) е най-устойчивата форма при нормални температури. То е относително мек метал, който може да разтваря ограничено количество въглерод (не повече от 0,021% по маса при 910 °C). Над 912 °C феритът се трансформира в аустенит, който също е мек, но може да разтваря значително по-големи количества въглерод (до 2,04% по маса при 1146 °C). Тази форма се използва широко и за съдържащите значителен процент легиращи материали неръждаеми стомани.

Изотопи

Срещащото се в природата желязо се състои от четири устойчиви изотоп: 5,845% ⁵⁴Fe, 91,754% ⁵⁶Fe, 2,119% ⁵⁷Fe и 0,282% ⁵⁸Fe. От тях само ⁵⁷Fe има ядрен спин (−1/2). Теоретично нуклидът ⁵⁴Fe трябва да претърпява двоен бета-разпад, но този процес не е наблюдаван експериментално и е установена само долна граница за периода на полуразпад: t_1/2>3,1×10²² години.

⁶⁰Fe е изчезнал радиоактивен изотоп с голям период на полуразпад (2,6 милиона години). Той не се среща на Земята, но в резултат на неговия разпад (до кобалт-60) е образуван устойчивият изотоп никел-60.

В миналото основните измервания на изотопния състав на желязото са насочени към определяне на вариациите в ⁶⁰Fe, дължащи се на процесите, свързани с нуклеосинтез и образуване на руди. През последните години напредъкът в техниката на масспектрометрията дават възможност за откриване и измерване на съвсем малки естествени вариации в съотношението между устойчивите изотопи. Тези изследвания намират приложение главно в науките за Земята и планетологията, макар че се появяват и първи приложения в биологичните и промишлени системи.

Най-често срещаният изотоп ⁵⁶Fe представлява особен интерес, тъй като той е най-масовата крайна точка на нуклеосинтеза. Често е сочен неправилно за изотопа с най-голяма енергия на свързване, макар че в действителност такъв е никел-62. ⁵⁶Ni се образува лесно от по-леки ядра при алфа-процеса в свръхновите и представлява крайна точка на синтеза в крайно масивните звезди, тъй като добавянето на допълнителна алфа-частица би образувала цинк-60, което изисква много повече енергия. Така никел-56, който има период на полуразпад около 6 дни, се образува в големи количества в тези звезди, но бързо се разпада с две последователни излъчвания на позитрон, първо до радиоактивния кобалт-56, а след това до устойчивото желязо-56. По тази причина този изотоп се среща във Вселената много по-често от другите устойчиви метали с подобна атомна маса.

При изследвания на паднали на Земята метеорити е установена корелация между концентрациите на ⁶⁰Ni, продукт на разпада на ⁶⁰Fe, и изобилието от устойчиви железни изотопи, което свидетелства за наличието на ⁶⁰Fe по времето, когато е образувана Слънчевата система. Възможно е енергията, отеделена при разпада на ⁶⁰Fe, да е допринесла, наред с енергията от разпада на радиоактивния изотоп ²⁶Al, за повторното разтопяване и диференциацията на астероидите след тяхното образуване преди 4,6 милиарда години. Изобилието от ⁶⁰Ni в извънземен материал може да даде допълнителна информация за произхода на Слънчевата система и нейната ранна история.

Химични свойства и съединения

Степен на окисление	Представително съединение
−2	динатриев тетракарбонилферат
−1
0	железен пентакарбонил
1	циклопентадиенилжелезен дикарбонил димер
2	железен сулфат, фероцен
3	железен хлорид, фероценов тетрафлуорборат
4	бариев ферат
5
6	калиев ферат

Желязото образува химични съединения главно в степени на окисление +2 и +3. Такива са широко използваните в промишлеността железен(II) сулфат (FeSO₄·7H₂O) и железен(III) хлорид (FeCl₃). Съединенията на желязо(II) са склонни да оксидират до съединения на желязо(III) при излагане на въздух. Има и съединения със смесена валентност, които съдържат едновременно центрове на желязо(II) и желязо(III), например магнетитът (Fe₃O₄) или оцветителят пруско синьо (Fe₄(Fe[CN]₆)₃).

Желязото може да се свързва и в по-високи степени на окисление, до +6, както в калиевия ферат (K₂FeO₄). Желязо(IV) е чест посредник в много биохимични оксидационни реакции. В много металоорганични съединения желязото участва със степени на окисление +1, 0, -1 и дори -2. За определянето на тези степени често се използва техниката на мьосбауеровата спектроскопия.

За разлика от повечето други метали желязото не образува амалгама с живака, поради което то често се използва за изработване на съдове за съхранение и транспорт на живак.

При по-висока температура се покрива с тънка оксидна корица, която го предпазва. При още по-висока температура изгаря:

3Fe + 2O₂ → Fe₃O₄

В среда с влажен въздух желязото бързо оксидира, като се образува ръжда. Тя представлява хидратирани железни оксиди:

Fe₂O и няма защитен ефект, защото слоят не е плътен, а се рони.

При висока температура желязото взаимодейства с неметали:

2Fe + 3Cl₂ → 2FeCl₃

С метали и въглерод желязото образува сплави. Желязото лесно се разтваря в минерални киселини:

Fe + 2HCl → FeCl₂ + H₂↑

Концентрираните азотна киселина (HNO₃) и сярна киселина (H₂SO₄) пасивират повърхността на желязото. То реагира само с концентрирани разтвори на алкални основи при висока температура, като се получава комплексно съединение:

Fe + 4NaOH + 2H₂O → Na₄[Fe(OH)₆] + H₂

Желязото взаимодейства с вода при нагряване:

3Fe + 4HOH → Fe₃O₄ + 4H₂↑ – при температура по-ниска от 570 градуса

Fe + HOH → FeO + H₂↑ – при температура по – висока от 570 ^oC

Трижелезният тетраоксид (Fe₃O₄) е смесен оксид – FeO.Fe₂O₃

Взаимодейства и с разтвори на някои соли, които са съставени от метал, който се намира след желязото в реда на относителната активност:

Fe + CuSO₄ → FeSO₄ + Cu

Наличие в природата

Желязото е шестият най-разпространен химичен елемент във Вселената. То се образува при последния екзотермичен етап на звездния нуклеосинтез, при процеса на силициево изгаряне в масивните звезди. То е най-тежкият устойчив елемент, който се образува по този начин.

Процесът започва с второто най-тежко устойчиво ядро, формирано при силициевото изгаряне, това на калция. Калциевото ядро се обединява с едно хелиево ядро, образувайки неустойчив титан. Преди да се разпадне, титанът може да се обедини с още едно хелиево ядро, образувайки неустойчив хром, който от своя страна може да погълне още едно хелиево ядро и да се превърне в неустойчиво желязо. Поглъщането на ново хелиево ядро довежда до образуването на нестабилен никел-56, който вече поглъща хелиеви ядра със загуба на енергия, поради което се разпада до неустойчив кобалт-56, а той от своя страна – до вече устойчивото желязо-56.

На желязото се падат около 5% от количеството вещество в земната кора, но за ядрото, което включва 35% от масата на планетата се смята, че е изградено предимно от сплав на желязо и никел. Така желязото е най-разпространеният елемент на Земята, но едва четвъртият в земната кора.

Самородното желязо се среща рядко на повърхността на Земята, тъй като то лесно оксидира, но неговите оксиди са широко разпространени и формират основната част от железните руди. По-голямата част от желязото в земната кора е във вид на минерали на железния оксид, като хематит (Fe₂O₃) и магнетит (Fe₃O₄). Големи залежи от желязо има в геоложки формации, образувани от множество се тънки слоеве магнетит или хематит, редуващи се с пластове бедни на желязо седименти, които са образувани преди 3,7 до 1,8 милиарда години.

Приблизително 1 от 20 метеорита е съставен от редките желязно-николево минерали тенит (35 – 80% желязо) и камацит (90 – 95% желязо). Макар и редки, железните метеорити са основната форма на естествено метално желязо на земната повърхност. Чрез мьосбауерова спектроскопия е установено, че червеният цвят на повърхността на Марс се дължи на богатия на железни оксиди реголит.

История

Железен слитък от добиваното до 19 век желязо в с. Радуил

Желязото е известно на хората от древни времена.

Археологическите разкопки намират изделия от желязо, датирани около 4 хилядолетие пр.н.е. и се отнасят към древноегипетската и шумерската цивилизации. Предметите, правени от желязо от това време, включват накрайници за стрели и украшения. В тях се е използвало метеоритно желязо, по-точно сплав от желязо и никел, от която се състоят метеоритите. В много езици е останало споменаването за небесния произход на желязото.

Между 2 хилядолетие пр.н.е. и 3 хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия и Древен Египет се появяват първите предмети, направени от топено желязо (определя се по отсъствието на никел в състава му). Независимо от това желязото се е използвало основно в култови предмети. Вероятно по това време то е било много скъпо.

Между 1600 и 1200 г. пр.н.е. производството на желязо се е развивало в Близкия изток, но все още значително е отстъпвало по разпространение на бронза.

В периода между 12 и 10 век пр.н.е. в Близкия изток станала рязка промяна в производството на инструменти и оръжия – от използването на бронз към желязо. Вероятно такъв бърз преход се е наложил не толкова заради прогреса в производството на желязо, колкото заради проблемите при доставката на калай – един от компонентите на бронза. Този исторически период някои автори наричат „Железен век“.

Добив

В промишлеността желязото се получава от желязна руда, най-често хематит (Fe₂O₃) и магнетит (Fe₃O₄).

Първи етап на производство – в доменна пещ се подават рудата и въглеводороди, за да се получи чугун.

Втори етап – в мартенова пещ се премахва излишният въглерод и се получава стомана или желязо.

Fe₂O₃ + 3CO → 2Fe + 3CO₂ – Q (получаване в горната част на пещта)

FeO + C → Fe + CO + Q (получаване в долната част на пещта)

Химически чисто желязо се получава с помощта на електролиза от разтвори на негови соли.

Приложение

Приложение

Желязото е най-употребяваният метал, като заема 95% от световния добив на метали.

• Основен компонент на стоманата и чугуна – едни от най-важните строителни материали. Желязото се използва основно за строителни конструкции, а също и в машиностроенето.
• Оксидите му са важен елемент в производствата на устройства за запис на данни: касети, дискети, твърди дискове.
• Сулфатите на желязото в смес с меден сулфат се използват за борба с вредителите в селското стопанство.

Биологична роля

Желязото играе важна роля в живота на практически всички организми, с изключение на някои бактерии.

В организма на животните желязото влиза в състава на много ферменти и белтъчини (протеини), участващи в окислително-редукционните реакции, например в процеса на дишането, тъй като то влиза в състава на хемоглобина.

Потребността на човек от желязо на 1 kg тегло е: деца – 0,6 mg, възрастни – 0,1 mg и бременни – 0,3 mg желязо на денонощие. Като правило, желязото, което приемаме с храната, е напълно достатъчно, но в някои специални случаи (като анемия, донорство на кръв) е необходимо да се приемат желязосъдържащи хранителни добавки.

Внимание! Предозирането с желязо вреди на организма! Ето защо на здрави хора не се препоръчва употребяването на препарати, съдържащи желязо!

Легендата, че спанакът съдържа много желязо, се ражда след печатна грешка. При описване резултатите от направено през 1870 г. немско изследване на съдържанието на желязо в различни храни, десетичната запетая в стойността за спанака била отместена по грешка надясно, като в резултат била публикувана десет пъти по-висока стойност. Грешката била поправена през 1937 г., но чрез пресата и филмите за „Попай Моряка“ (започнали през 1929 г.) в масовото съзнание вече се бил утвърдил митът за богатия на желязо спанак.

Бележки

Цитирани източници

• Boehler, Reinhard. High-pressure experiments and the phase diagram of lower mantle and core materials // Review of Geophysics 38 (2). American Geophysical Union, 2000. DOI:10.1029/1998RG000053. p. 221 – 245. (на английски)
• Bramfitt, B. L. et al. The Iron Carbon Phase Diagram // Metallographer's guide: practice and procedures for irons and steels. ASM International, 2002. ISBN 978-0-87170-748-2. (на английски)
• Cloud, P. Paleoecological Significance of the Banded Iron-Formation // Economic Geology 68 (7). 1973. DOI:10.2113/gsecongeo.68.7.1135. p. 1135 – 1143. (на английски)
• Dauphas, N et al. Mass spectrometry and natural variations of iron isotopes // Mass Spectrometry Reviews 25 (4). 2006. DOI:10.1002/mas.20078. p. 515 – 550. (на английски)
• Emiliani, Cesare. Planet earth: cosmology, geology, and the evolution of life and environment // {{{journal}}}. Cambridge University Press, 1992. ISBN 978-0-521-40949-0. p. 152. (на английски)
• Fewell, M. P. The atomic nuclide with the highest mean binding energy // American Journal of Physics 63 (7). 1995. DOI:10.1119/1.17828. p. 653. (на английски)
• Gmelin, Leopold. Mercury and Iron // Hand-book of chemistry. Т. 6. Cavendish Society, 1852. (на английски)
• Holleman, Arnold F. et al. Iron // Lehrbuch der Anorganischen Chemie. Walter de Gruyter, 1985. ISBN 3-11-007511-3. (на немски)
• Klingelhöfer, G. et al. Two earth years of Mössbauer studies of the surface of Mars with MIMOS II // Hyperfine Interactions 170. 2007. DOI:10.1007/s10751-007-9508-5. p. 169 – 177. (на английски)
• Kohl, Walter H. Handbook of materials and techniques for vacuum devices. Springer, 1995. ISBN 1-56396-387-6. (на английски)
• Kuhn, Howard et al. ASM Handbook – Mechanical Testing and Evaluation. Т. 8. ASM International, 2000. ISBN 0-87170-389-0. (на английски)
• Martin, John Wilson. Concise encyclopedia of the structure of materials. Elsevier, 2007. ISBN 0-08-045127-6. (на английски)
• Hardness Conversion Chart // Maryland Metrics, 2010. Посетен на 23 май 2010. (на английски)
• McDonald, I. et al. Rusty Old Stars: A Source of the Missing Interstellar Iron? // The Astrophysical Journal Letters 717 (2). 2010. DOI:10.1088/2041-8205/717/2/L92. p. L92–L97. (на английски)
• Morgan, John W. et al. Chemical composition of Earth, Venus, and Mercury // Proceedings of the National Academy of Sciences 77 (12). 1980. DOI:10.1073/pnas.77.12.6973. p. 6973 – 6977. (на английски)
• Mostefaoui, S. et al. Evidence for live 60Fe in meteorites // New Astronomy Reviews 48. 2004. DOI:10.1016/j.newar.2003.11.022. p. 155. (на английски)
• Nam, Wonwoo. High-Valent Iron(IV)–Oxo Complexes of Heme and Non-Heme Ligands in Oxygenation Reactions // Accounts of Chemical Research 40 (7). 2007. DOI:10.1021/ar700027f. p. 522 – 531. (на английски)
• Raghavan, V. Materials Science and Engineering. PHI Learning Pvt. Ltd., 2004. ISBN 81-203-2455-2. (на английски)
• Reiff, William Michael et al. Mössbauer Spectroscopy and the Coordination Chemistry of Iron // Mössbauer spectroscopy applied to inorganic chemistry. Springer, 1984. ISBN 978-0-306-41647-7. (на английски)
• Reinhard, T. W. et al. {{{title}}} // Nature 461 (7261). 2009. DOI:10.1038/461179a. p. 179 – 181. (на английски)
• Rugel, G. et al. New Measurement of the ⁶⁰ Half-Life // Physical Review Letters 103. 2009. DOI:10.1103/PhysRevLett.103.072502. (на английски)
• Takaji, Kusakawa et al. Properties of Various Pure Irons: Study on pure iron I // Tetsu-to-Hagane 50 (1). 1964. p. 42 – 47. (на английски)
• Iron: geological information // WebElements. Посетен на 23 май 2010. (на английски)
• Ram, R. S. Fourier transform emission spectroscopy of the g⁴Δ-a⁴Δ system of FeCl // Journal of Molecular Spectroscopy 221 (2). 2003. DOI:10.1016/S0022-2852(03)00225-X. p. 261. (на английски)
• Demazeau, G. et al. Recent developments in the field of high oxidation states of transition elements in oxides stabilization of Six-coordinated Iron(V) // Zeitschrift für anorganische und allgemeine Chemie 491. 1982. DOI:10.1002/zaac.19824910109. p. 60. (на английски)
• Lu, J. et al. Experimental and theoretical identification of the Fe(VII) oxidation state in FeO4− // Physical Chemistry Chemical Physics 18. 2016. DOI:10.1039/C6CP06753K. p. 31125. (на английски)
• Medical myth:Iron in Spinach // Sound Medicine, 2004. Посетен на 16/02/2007. (на английски)

Външни препратки

• Mineralienatlas:Желязо, Mineralienatlas
• Mineralienatlas:Mineralienportrait/Желязо, Mineralienatlas
• Eisengewinnung im Hochofen, www.ta7.de
• Eisenherstellung in der Römerzeit, die-roemer-online.de
• Eisengewinnung in vorgeschichtlicher Zeit, Landschaftsmuseum Obermain