Желяз Драганов
| Желяз Драганов | |
| български лекар | |
 В йеменско санитарно облекло | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Меджидие (орден) За гражданска заслуга Орден „Свети Станислав“ |
| Народен представител в: III ВНС | |
| Желяз Драганов в Общомедия | |
Желяз (Желязко, Захари) Драганов Желязов[1][2] е български лекар и общественик.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Според някои източници е роден на 21 юли 1846 г.[3] в Шумен,[4] а според други – в Тулча (препоръчително писмо от митрополит Евстатий Пелагонийски от 1873 г., на което е приносител самият доктор Драганов[5]) през 1847 година.[1] След Кримската война родителите му се преселват в Тулча, където учи в българското училище. След това продължава образованието си в частно френско училище в Галац.[3]
По време на пребиваването си в Цариград д-р Желяз Драганов подарява едногодишно течение на списание „Читалище“ на училището в село Еникьой, Тулчанско.[6] През 1871 г. завършва Военномедицинското училище в Цариград,[1] като стипендиант на Тулчанската община. След това работи като военен лекар в Цариград (1871 – 1873), Битоля (1873 – 1875), Сана (1875 – 1881).[3]
На 24 юни 1873 г. е назначен за „главен лекар на лявото крило на императорската армия III степен“. През 1874 г. е преместен „на дясното крило на армията“. На 3 януари 1877 г. е повишен в чин бинбаши (офицер, командващ 1000 войника, полковник) за „добра служба в болницата на VII армия“.[7]
След Освобождението се завръща в България. В продължение на близо три десетилетия, до 1909 г., работи като градски лекар в Силистра.[3]
Избран е за народен представител в Третото велико народно събрание (1886 – 1887).[3][8]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Д-р Желез Драганов е удостоен с орден „Свети Станислав“ III степен, орден „Меджидие“ IV степен (1889) и орден „За гражданска заслуга“ (1906).[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 65.
- ↑ Желяз-Захарий Драганов Желязов // europeana.eu.
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 223.
- ↑ Михайлова, Екатерина. Императорското военномедицинско училище в Цариград (MEKTEBİ TIBBİYE – İ ŞAHANE) и неговите български възпитаници (1827 – 1878) // Годишник на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Исторически факултет, Том 101, 2013, ISSN 1312 – 9406. с. 110.
- ↑ БИА-НБКМ, ф. 27, а.е.915, л. 21 (по Ил. Галчев)
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 66.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 65 – 66.
- ↑ Шуменски будители // libshumen.org. Архивиран от оригинала на 2020-10-22.
