Направо към съдържанието

Жената ястреб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жената ястреб
Ladyhawke
РежисьориРичард Донър[1][2][3][4][5]
ПродуцентиРичърд Донър, Лорън Шулър Донър
СценаристиЕдуард Кхмара, Майкъл Томас, Том Намкевич, Дейвид Пипълс (некредитиран)
В ролитеМатю Бродерик[3][4][6][5][7]
Рутгер Хауер[3][4][6][5][7]
Мишел Пфайфър[1][3][4][6][5][7]
Алфред Молина[4][6]
МузикаАндрю Пауъл
ОператорВиторио Стораро
МонтажСтюарт Беърд
Филмово студио
Жанристорическо фентъзи
Премиера12 април 1985 г.
(Канада)
Времетраене121 минути
Страна
Езиканглийски
Бюджет20 млн. щ.д.
Приходи18,432 млн. щ.д.[10]
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Жената ястреб“[11][12][13][14] (на английски: Ladyhawke) е американски исторически фентъзи филм от 1985 г., режисиран и продуциран от Ричард Донър, с участието на Матю Бродерик, Рютгер Хауер и Мишел Пфайфър. Историята е за млад крадец, който неволно се забърква с воин и неговата дама, преследвани от епископа на Акуила. След като научава за миналото и тайната на двойката, той решава да ѝ помогне да преодолее силите на епископа и да вдигне адско проклятие.

През същата година американската писателка Джоан Д. Виндж публикува едноименната новелизация на филма.

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

В средновековна Италия крадецът Филип Гастон, известен като „Мишката“, успява да избяга от подземията на епископа на Акуила през канализацията малко преди екзекуцията си. По-късно той е заловен в хан от капитан Марке и стражите на епископа. Бившият капитан Етиен дьо Навар пристига и го спасява, като двамата успяват да избягат, докато ястребът на Навар разпръсква преследвачите по пътя.

Навар и Филип търсят подслон в плевнята на фермер. По здрач фермерът устройва засада на Филип с брадва, но е убит от огромен черен вълк. Когато Филип се връща в плевнята, за да потърси помощ от Навар, вместо него открива красива млада жена, облечена в наметалото на Навар. Тя спокойно се приближава до вълка и заедно с него се отправя към гората.

Два дни по-късно Навар разкрива, че се нуждае от помощта на Филип в намерението си да убие епископа. Филип отказва и е завързан за дърво. Същата нощ той отново среща младата жена и я убеждава да му освободи връзките. Малко след това е заловен отново от стражите, които научават от него посоката на пътуване на Навар и му устройват засада. В последвалата битка Навар успява да се пребори със стражите, а Филип се освобождава. В хода на схватката обаче Навар и неговият ястреб са ранени от стрели на арбалет.

Раненият Навар нарежда на Филип да отнесе изтощения ястреб в разрушения замък на стария монах Империус. Монахът изолира птицата в заключена стая, но Филип успява да отвори ключалката и е изненадан да открие вътре младата жена, ранена от арбалет. След като раната ѝ е обработена, Империус разкрива, че тя е Изабо Анжуйска, която някога е отхвърлила ухажванията на епископа на Акуила. Когато епископът научава, че Изабо и Навар са женени, той нарежда сатанинско проклятие, обричайки Изабо да бъде ястреб през деня, а Навар – вълк през нощта.

Стражите на епископа нахлуват в замъка малко преди зазоряване, но при изгрев слънце Изабо се превръща в ястреб и отлита на безопасно място. Навар пристига и унищожава останалите стражи. Империус му разкрива, че проклятието може да бъде развалено, ако той и Изабо се изправят срещу епископа като мъж и жена в „ден без нощ и нощ без ден“. Навар отхвърля думите му като празни приказки на стар пияница и продължава пътя си към Акуила, решен единствено да убие епископа от отмъщение. Филип доброволно се присъединява към Навар и Изабо („Жената ястреб“) и настоява Империус да ги последва.

След като групата оцелява при опасна среща с ловеца на вълци Сезар, а Филип спасява вълчата форма на Навар от замръзнала река, той успява да го убеди да се опита да развали проклятието. Филип се промъква обратно в Акуила през канализацията, докато Империус и Изабо тайно внасят Навар във вълчата му форма в града. На следващия ден Навар, без да вижда никакви божествени знаци, отново решава да убие епископа. Той моли Империус да евтаназира ястреба Изабо, ако църковните камбани зазвънят, тъй като това би означавало провал на неговата мисия.

Филип прониква в катедралата и отключва вратите ѝ, за да пропусне Навар. Той влиза на кон и започва дуел с капитан Марке. Внезапното слънчево затъмнение кара Навар да осъзнае, че Империус е бил прав относно възможността за разваляне на проклятието, но не успява да предотврати биенето на камбаните от стражите на епископа. Убеден, че Империус е убил Изабо, Навар продължава битката и в крайна сметка побеждава, като убива Марке.

Тъкмо когато Навар е на път да убие епископа, в катедралата влиза Изабо в човешки образ и го спира. Заедно двамата се изправят срещу епископа и успяват да развалят проклятието. Разгневеният епископ се опитва да убие Изабо, но е убит от меча на Навар. След победата Изабо и Навар благодарят на Филип и Империус и се прегръщат от радост.

В ролите

[редактиране | редактиране на кода]
  • Матю Бродерик в ролята на Филип Гастон, избягал крадец, известен като „Мишката“.
  • Рютгер Хауер в ролята на Етиен дьо Навар, бившият капитан на гвардията на Акуила, преследван от епископа и прокълнат да бъде вълк през нощта.
    • Акила, Колчек, Леви и Саша – квартет от меланистки сибирски вълци – като вълчата форма на Навар.[15]
  • Мишел Пфайфър в ролята на Изабо Анжуйска, дъщерята на графа на Анжу, която е преследвана от епископа и прокълната да бъде ястреб през деня.
    • Гифт (ок. 1979 г. – 2 или 3 декември 2014 г.)[16] и Жената ястреб (починал през май 2007 г.; наричан Спайк II до 2000 г.) – два женски червеноопашати мишелова – като птича форма на Изабо.
  • Лео Маккърн като Империус, стар монах, живеещ в разрушен замък, който е служил на епископа.
  • Джон Ууд като епископа на Акуила, обсебен от идеята да убие Навар и да залови Изабо.
  • Кен Хътчисън като капитан Марке, настоящият капитан на гвардията.
  • Алфред Молина като Сезар, ловец на вълци, който служи на епископа.
  • Джанкарло Прете като Форнак, гвардеен лейтенант.
  • Лорис Лоди като Жан, лейтенант от гвардията.

Продукция

[редактиране | редактиране на кода]
Торекиара в провинция Парма – замъкът от филма
Замъкът Рока Каласчо в Абруцо, където свещеникът Империус приема главните герои, за да ги изцели.

Ричард Донър се опитва да осигури финансиране за филма в продължение на няколко години и два пъти е близо до реализирането му – веднъж в Англия и веднъж в Чехословакия. В крайна сметка проектът е одобрен от „Уорнър Брос“ и „Туентиът Сенчъри Студиос“, където получава зелена светлина от Алън Лад-младши. Първоначално Кърт Ръсел е избран за главната мъжка роля заедно с Мишел Пфайфър. Ролята на джебчията е предложена първо на Шон Пен, а след това на Дъстин Хофман, преди Донър да се спре на Матю Бродерик. Впоследствие Ръсел се отказва по време на репетициите и е заменен от Рютгер Хауер.

Писателят Едуард Хмара заявява, че историята за двама влюбени, разделени от проклятие и принудени да приемат човешка форма само в противоположни часове на деня, е вдъхновена от негово преживяване. Той твърди, че сюжетът не е базиран на стара легенда, както студиото рекламира, а е негово авторско произведение. Гилдията на писателите предприема действия срещу „Уорнър Брос“ по този повод и е изплатено обезщетение. Хмара посочва, че образът на Филип Мишката е вдъхновен от поета Франсоа Вийон и неговия „Завет“, в който се описва затварянето му от епископ Тибо д’Осини в подземията на Мьонг. Историческият епизод, при който дофинът Луи XI освобождава затворниците, включително Вийон, е използван като основа за оригиналната история на „Жената ястреб“.[17]

Места на заснемане

[редактиране | редактиране на кода]

Филмът е заснет изцяло в Италия. Апенинските ливади Кампо Императоре в Абруцо служат като основно място за външни сцени, докато сцената с монаха е заснета в разрушената крепост Рока Калашо, разположена на върха на планина близо до град Акуила. В областта Емилия-Романя са използвани град Кастел'Аркуато в провинция Пиаченца и замъкът Торекиара близо до Лангирано в провинция Парма. Допълнителни сцени са снимани в Сончино, регион Ломбардия.[18][19]

Саундтрак

[редактиране | редактиране на кода]

Музиката за филма е композирана от Андрю Пауъл, а продуцент е Алън Парсънс. Режисьорът Ричард Донър споделя, че е слушал „Алън Парсънс Проджект“ (по който Пауъл е сътрудничил) по време на търсене на локации и е станал неспособен да отдели визуалните си идеи от музиката. Саундтракът комбинира традиционна оркестрова музика и грегорианско песнопение със съвременни елементи, повлияни от прогресив рока. Това отразява тенденцията сред фентъзи филмите от 80-те години да се заменят пищните оркестрови партитури на композитори като Джон Уилямс, Джеймс Хорнър и Джери Голдсмит с модерно поп/рок звучене.[20]

Албумът със саундтрака е издаден през 1985 г. и преиздаден с допълнителни песни през 1995 г. На 10 февруари 2015 г. La-La Land Records публикува двудисков комплект, включващ неиздавана досега музика и бонус песни, ограничен до 3000 копия.[21]

Саундтракът получава смесени и често отрицателни критики. Някои рецензенти го определят като претоварен със синтезатори и неподходящ за филм със средновековна тематика,[22][23][24][25] докато други го наричат „най-доброто, що се касае за ужасна музика“ или сравняват звученето му с „видео с упражнения, пуснато върху нискобюджетен ситком от 80-те“. Той е поставен начело на списъци с най-лоши филмови саундтракове и е включен в няколко други подобни класации,[26][27] като е определян и като един от „най-широко осмиваните саундтракове в историята на киното“.[28]

Пауъл коментира негативния прием, като подчертава, че не е използвал много рок елементи и че критиките не са били оправдани, тъй като дори „класически“ саундтрак би бил анахроничен за филм със средновековна тематика. След филма той работи по малко филмови саундтракове.[29]

Прием

[редактиране | редактиране на кода]

Боксофис

[редактиране | редактиране на кода]

Филмът се оказва разочарование в боксофиса, като реализира приходи от около 18,4 милиона щатски долара при бюджет от 20 милиона долара.[30] В класацията на боксофиса в Северна Америка за годината заема 48-мо място.[31]

Критичен отговор

[редактиране | редактиране на кода]

Филмът има рейтинг от 68% в сайта Rotten Tomatoes, базиран на 31 рецензии от критици. Консенсусът гласи: „Има проблеми с темпото, но „Жената ястреб“ има неоспорим романтичен замах, който е по-силен от повечето фентъзи епоси от този тип“.[32]

Винсънт Кенби в „Ню Йорк Таймс“ описва филма като „разделен сам срещу себе си“, отбелязвайки, че „сцени на голямо приключение или на визуално великолепие... са преплетени между други сцени с диалог с баналност, който напомня за известната реплика на Тони Къртис 'Yondah lies my faddah's castle'“.[33] Списание „Върайъти“ описва филма като „много симпатична, много добре направена приказка... заслужаваща си само заради изключително автентичния си вид“. Сискел и Ебърт дават положителни отзиви в своето телевизионно предаване, смятайки, че филмът е красиво заснет и има потенциал да се превърне в класика в жанра.[34] Единственото основно оплакване на Сискел е, че ролята на Матю Бродерик е почти анахронична в шегите му в стил 80-те години, докато Ебърт намира комедийните елементи за подходящи.

„Ню Йорк Таймс“ подчертава умението на Бродерик да превръща съвременните остроумия в по-неостаряваща комедия и отбелязва за Мишел Пфайфър, че нейното „присъствие, едновременно ефирно и еротично, е толкова ярко, че дори когато е представена като ястреб, тя все още, изглежда, е на екрана“.[33] „Върайъти“ похвалва кастинга, определяйки Пфайфър като „перфектна в ролята на очарователната красавица“.

Колин Грийнланд рецензира филма за списание Imagine и заявява, че това е „уникална история за магьосничество, любов и смелост, с очарователна идея, от която почти се възползва максимално“.[35] Джон Нъбин в Different Worlds заявява, че филмът е „изключително добре заснет, но не е много добре обмислен“, добавяйки, че подобни продукции често предизвикват единствено поклащане на глава и свиване на рамене.[36]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
Спечелени
Номинациии
  • Награди „Оскар“ за най-добър звук
  • Награди „Оскар“ за най-доброто редактиране на звукови ефекти
  • Награди „Сатурн“ за на-добра актриса (Мишел Пфайфър)
  • Награди „Сатурн“ за най-добра музика (Андрю Пауъл)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 793580 // Посетен на 16 април 2016 г.
  2. ↑ tt0089457 // Internet Movie Database. Посетен на 16 април 2016 г.
  3. 1 2 3 4 598 // Посетен на 16 април 2016 г.
  4. 1 2 3 4 5 www.ofdb.de // Посетен на 16 април 2016 г.
  5. 1 2 3 4 stopklatka.pl // Посетен на 16 април 2016 г.
  6. 1 2 3 4 www.imdb.com // Посетен на 16 април 2016 г.
  7. 1 2 3 www.telerama.fr // Посетен на 16 април 2016 г.
  8. ↑ Ladyhawke (1985) // Посетен на 6 юни 2019.
  9. ↑ Movie Reviews : Medieval Magic, Modern Romp : Ladyhawke // Los Angeles Times, 12 април 1985. Посетен на 21 юни 2022.
  10. ↑ www.boxofficemojo.com // Box Office Mojo. Посетен на 27 септември 2025 г.
  11. ↑ Жената ястреб // Посетен на 2025-12-2.
  12. ↑ TMDB. Жената ястреб (1985) // Посетен на 2025-12-2.
  13. ↑ BTV. Жената ястреб // Посетен на 2025-12-2.
  14. ↑ Жената ястреб (DVD)
  15. ↑ Senn, Bryan. Ladyhawke // The Werewolf Filmography: 300+ Movies. MacFarland, 2017. с. 140 – 141.
  16. ↑ Wildlife Images Rehabilitation & Education Center. Today marks the passing of one of our most famous animals ... // Facebook. Посетен на 24 юли 2019.
  17. ↑ ONCE UPON a BLOG: The Legend of 'Ladyhawke' (A Deep Dive)
  18. ↑ Ladyhawke Filming Locations // fast-rewind.com.
  19. ↑ Rocca Calascio, l'imponente castello in Abruzzo dove girarono i film Ladyhawke e Il Nome della Rosa // (на италиански)
  20. ↑ Ladyhawke – Soundtrack // filmtracks.com.
  21. ↑ Film music – movie music – film score – Ladyhawke – Andrew Powell – Limited Edition // www.lalalandrecords.com. Архивиран от оригинала на 10 декември 2017. Посетен на 8 октомври 2017.
  22. ↑ Attanasio, Paul. Langerous Ladyhawke // The Washington Post. 15 април 1985.
  23. ↑ Fantastic Facts about 1985 Sword Sorcery Film Ladyhawke // www.eightieskids.com.
  24. ↑ Ladyhawke // IGN. Посетен на 1 ноември 2023.
  25. ↑ Chosen Ones the 20 Greatest Fantasy Movies and TV Series Ever Made // The Irish Times. 17 юни 2023. с. 17.
  26. ↑ Andreas Babiolakis. The 10 Worst Movie Soundtracks of All Time // Taste of Cinema. Посетен на 19 февруари 2022.
  27. ↑ 10 Movies Where the Soundtrack Was Distracting // Comic Book Resources. Посетен на 19 февруари 2022.
  28. ↑ Filmtracks: Ladyhawke (Andrew Powell) // Filmtracks. Посетен на 19 февруари 2022.
  29. ↑ The Wolf, the Hawk and the Avant-garde Musician: Interview with Andrew Powell // www.colonnesonore.net. Посетен на 19 февруари 2022.
  30. ↑ Ladyhawke (1985) – Financial Information // The Numbers. Посетен на 22 април 2021.
  31. ↑ Domestic Box Office For 1985 // Box Office Mojo. Посетен на 22 април 2021.
  32. ↑ Ladyhawke (1985) // Rotten Tomatoes.
  33. 1 2 Vincent Canby. Film: Ladyhawke, a Medieval Tale // The New York Times. 12 априил 1985.
  34. ↑ Archived at Ghostarchive and the Siskel & Ebert – Ladyhawke (1985) // YouTube. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2021. Посетен на 1 декември 2025.: Siskel & Ebert – Ladyhawke (1985) // YouTube.
  35. ↑ Greenland, Colin. Fantasy Media // Imagine (AD&D magazine) (26). TSR Hobbies (UK), May 1985. с. 47.
  36. ↑ Nubbin, John. Film Reviews // Different Worlds (41). January–February 1986. с. 44.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ladyhawke (film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жената_ястреб&oldid=12811550“.