Жена
- Жени пренасочва насам. За филма на Владимир Боталов вижте Жени (филм).
Жена е човек от женски пол, за разлика от индивидите от мъжки пол – мъже.

Езикови употреби
[редактиране | редактиране на кода]Думата „жена“ обикновено се използва за зрели и възрастни индивиди[1], а за децата и подрастващите от женски пол най-често се използва думата „момиче“.[2] В същото време в определен контекст думата „жена“ се използва и независимо от възрастта, например в съчетания като „права на жените“ (включително избирателно право на жените).[3]
„Жена“ се употребява в българския език и като синоним на съпруга, т.е. встъпила в брак, но и в смисъл на интимна приятелка/любовница (жаргонен синоним – „гадже“) или на партньор в живота.[4][необходимо е уточнение] Като нечия роднина една жена би могла да бъде и майка, дъщеря, сестра, баба, прабаба и т.н.[5][необходимо е уточнение]
Някои други думи имат донякъде сходна употреба, например обръщенията лейди/дама[6], госпожица (съкратено изписване г-ца), госпожа (съкратено изписване г-жа), другарка (официално в Народна република България; вариантът за обръщение към мъж е „другар“[7]). В България са популярни и традиционните за Франция обръщения „мадам“ и „мадмоазел“, ползвани поначало от френскоговорящите, съответно по отношение на омъжени и на неомъжени жени.[8]

С по-архаичен оттенък/конотация са думите девойка (тълкуваемо и като момиче), девица (девственица, девствена жена)[9], дева (с контекст, повече обвързан с религиозност; например Дева Мария – в християнството)[10][необходимо е уточнение], невеста (съпруга – особено скоро след сватбата си, булка, младоженка, девойка/мома за женене).[11]
Като синоним на жена понякога се използва названието ева (от което произлизат и изрази като евино облекло/женска голота и евин плаж/нудистки плаж за жени).[12][необходимо е уточнение] Причината е, че според Библията първата жена е Ева, жена на Адам, заедно с когото са представяни там, като създадена от Бога първа човешка двойка, а жената – като помощник на мъжа и добавка към него, предполагаемо продължаващо и при потомците им; някои други митове (например за Епиметей и жена му Пандора, за дъщеря им Пира и мъжа ѝ Девкалион) също представят жена като „половинка“ на мъжа ѝ (съответно жените – на мъжете)[13][необходимо е уточнение] или съдържат твърдения за създаване на „първа жена“ или за съществуване на някаква прамайка. Във връзка с това е и понятието „митохондриална Ева“.[14][необходимо е уточнение] Също така жените въобще са наричани „нежния пол“ или „слабия пол“ в различие от мъжете – наричани „силният пол“.[15][необходимо е уточнение]


Биология и психология
[редактиране | редактиране на кода]Наследственост и психика
[редактиране | редактиране на кода]Заради своите биологични или психологически особености жената често бива наричана „противоположност“ на мъжа, като израз на стремежа да се обобщят и обяснят най-видимите различия между двата пола, като своеобразни качества-антиподи. В действителност те не са изцяло закотвени в пола, а по-скоро взаимно се допълват във всичките си аспекти (включително – чисто физиологични) и преливат едни-в други, минавайки през много отсенки, варианти и преходи между крайности, описвани като типични за женствеността и мъжествеността полюси (като слаба емоционалност/пасивност и силна емоционалност/активност, физическа сила и физическа слабост).

От генетична гледна точка повечето жени имат кариотип 46,XX, но около една на 1000 е с кариотип 47,XXX, а една на 2500 – с кариотип 45,X (синдром на Търнър). За разлика от тях при мъжете обичайният кариотип е 46,XY. По тази причина X и Y хромозомите се наричат съответно женски и мъжки.[16]

Полови белези
[редактиране | редактиране на кода]От гледна точка на биологията жените се характеризират с наличието на женски полови органи, образуващи женската половата система (с основна функция – процесът на размножаване), както и на женски вторични полови белези, които участват в изхранването на малките (децата и по-специално – на бебетата) и/или за привличане на партньор. В течение на живота си жената преминава през няколко фази на трансформация (обособяващи жизнения ѝ цикъл), от които особено важни от гледна точка на размножителните ѝ способности са нейните пубертет (в хода на който обикновено жените придобиват способността да забременяват)[17][необходимо е уточнение] и менопауза (през време на която жените обикновено губят способността си да забременяват).[18][необходимо е уточнение].


Отделните размножителни органи изпълняват и други функции. Яйчниците, освен регулаторните си функции с отделянето на хормони, създават и женските гамети, наричани яйцеклетки. Този процес е периодичен и се повтаря в т.нар. менструален цикъл. При оплождане на яйцеклетките с мъжки гамети (сперматозоиди) се образуват нови генетични индивиди (отначало под формата на зигота, развиваща се впоследствие във фетус). Матката е орган, в който яйцеклетките, попадат посредством маточните тръби, включително в случай че това бъде предшествано от оплождане на някоя от тях (което по принцип се случва някоя от двете маточни/фалопиеви тръби), но също и ако никоя не бъде оплодена. Той включва тъкан, защитаваща и изхранваща развиващия се зародиш/ембрион по време на бременността (под формата на плацента), и мускули, които го изхвърлят от тялото по време на раждане. Влагалището я свързва с външната среда; участва както в интромисията, така и в раждането. Вход към него, но също и защитаващ го комплекс от органи е вулвата на жената, явяваща се най-външната част от нейните първични полови белези.[19][необходимо е уточнение]



Най-характерният вторичен полов белег у жените са техните двойки млечни жлези, т.е. техните гърди (бюст) – еволюирали потни жлези, които могат да произвеждат мляко (кърма), хранителен секрет, който представлява най-видимата особеност на бозайниците. При зрелите жени те обикновено са по-изявени от обичайното за повечето други бозайници. Тази изявеност не е необходима за отделянето на мляко, а вероятно поне частично се дължи на полов отбор. Сред другите женски вторични полови белези са[20]:
- средно, по-нисък ръст, отколкото при мъжете
- по-голяма ширина при бедрата, отколкото при раменете
- по-слабо лицево окосмяване
- повече подкожни мазнини; натрупване на мастни запаси главно по бедрата и ханша
- по-фина структура на кожата


Гинекология
[редактиране | редактиране на кода]Научната дисциплината, занимаваща се с биологичното и медицинско изследване на женската полова система, се нарича гинекология.[21][необходимо е уточнение] Някои заболявания засягат в по-голяма степен жените или дори се срещат само при тях, например лупус еритематозус, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на яйчниците. При някои болести при мъжете и жените се проявяват различни симптоми и е възможно те да реагират по различен начин на лечението.
Гинекологията е тясно свързана с акушерството, медицинска специалност занимаваща се главно с въпросите на раждането и на грижите за бебетата, бременните и родилките.[22][необходимо е уточнение][23][необходимо е уточнение]


Раждаемост и смъртност
[редактиране | редактиране на кода]Средният брой на родените жени е по-малък от този на родените мъже в съотношение около 1:1,050, а при общото население на света съотношението е около 1:1,013. Подобни са данните и конкретно за България.[24][необходимо е уточнение] В същото време при хората над 60 години броят на жените е по-голям в съотношение около 1:0,81, което се дължи на тяхната по-голяма продължителност на живота, благоприятствана от съчетание от различни фактори: генетични, обществени (например жените много по-рядко участват във въоръжените сили на воюващи страни), поведенчески (например по-редките самоубийства, по-малко пушене и злоупотреба с алкохол), физиологически (положителното въздействие на женския хормон естроген върху сърдечно-съдовата система, отсъствие на вредните ефекти от повишено наличие на андрогени).[25]

Полова идентичност и полови роли
[редактиране | редактиране на кода]Идентичност
[редактиране | редактиране на кода]Половата идентичност е разпознаване на индивида в рамките на характеристиките на собствения му пол. Независимо от наличието или не на по-различни качества някои жени могат да се идентифицират в някои отношения с мъжете или дори с мъжкия пол като цяло, поради тяхното вътрешно самовъзприятие, или обратното – въпреки различните характеристики да се идентифицират изцяло с женския пол.

Самите характеристики на женския пол, като зависими от типично женската физиология, за разлика от тази на мъжа, имат относителна променливост и разнообразие в неговите рамки. Биологичните, физиологични, психологични описания на жената като по-слаба физически, по-чувствителна, с по-тих и мек или по-висок и писклив глас (например тип мецосопран), по-флуидна, по-грижовна варират, според личността и индивида. Някои жени (сравнени с останалите жени и с някаква част от мъжете) имат по-висок тембър на гласа от други, по-високи са, имат по-ясно изразена мускулатура, имат по-силна склонност към аналитично мислене, по-малко податливи са на настроения.
Жените като част от обществото
[редактиране | редактиране на кода]Половите роли в обществата се определят от вида общество. При матриархата жените са имали водеща роля, докато при патриархата – мъжете; предполагаемо властта бива отнета от жените и придадена на мъжете.
През ХХ век тенденцията е към равно представяне на жените спрямо мъжете, във властта и в обществото, включително във финансово отношение.[26][необходимо е уточнение] Една от страните, в които е установено правилото за една и съща работа и при еднакъв по важност пост жените да получават една и съща заплата (макар не непременно и след евентуалните бонуси) с мъжете е САЩ. Това става и посредством законодателството на страната, включително Закона за равното заплащане от 1963 г. [27][необходимо е уточнение] Последното спомага и за засилването на тенденцията към изравняване на възможностите и между самите жени. Така например, благодарение на повишаването на покупателната способност, сред голяма част от женското население по света, бялата булчинска рокля – отначало лукс, достъпен само за дамите от висшето общество – постепенно е станала типично сватбено облекло.[28] [необходимо е уточнение]




Същевременно в представите за историята на (взаимо)отношенията между половете и за културната антропология, водещи началото си от Романтизма се съдържа виждането, че в традициите на праисторическите общества (в условията упражняване на лов и събирачество, като основен поминък) е било свойствено мъжът да ловува, а жената да събира семена и плодове или да се грижи за децата и дома, което идва като аргумент в полза на мнението, че ролите в бита (съответно – и въобще в живота) изначално са полово диференцирани. Всъщност в много древни и традиционни общества тези дейности са се извършвали и от двата пола, включително – наравно и/или съвместно.[източник? (Поискан преди 7 дни)][29]



С развитието на обществените отношения, на технологииите и икономиката жената придобива повече възможности да избира дали да стои у дома си или да работи вън от него, тъй като домашната/къщната работа сама по себе си бива постепенно намалена. Освен това с отглеждането, образованието, възпитанието на потомството целодневно и целогодишно (или въобще през голяма част от времето) се занимават и институции като детски ясли, детски градини, училища и университети, което (макар и да не отменя нуждата от нея напълно) значително облекчава родителската и конкретно – майчината грижа.[30][необходимо е уточнение]


Изобразяване
[редактиране | редактиране на кода]Жените и различни аспекти на техния живот са чест предмет на изобразяване във всички изкуства, включително в скулптурата, от която са някои от най-ранните примери, като Вилендорфската Венера[31]; присъстват и в архитектурата (например под формата на кариатиди).[32]
Ярки женски образи присъстват в митологията – сред най-старите е този на тиванската царица Ниоба, майка на Ниобидите.[33] Могат да се намерят в различни литературни произведения с религиозна тематика или да бъдат героини в легенди, свързани с определени религии (например библейските Рут, Естир, Ависага, Елисавета; сестрите Агапия, Ирина и Хиония[34][необходимо е уточнение]; Аиша, съпруга на пророка Мохамед; Мая, майката на Буда). Застъпени са и във фолклора, например – Магарешката кожа, Шехерезада, както и в авторската литература от всички времена (например – Поликсена, Дидона, Гуиневир, Дулсинея, Офелия, Мол Фландърс, Ана Каренина, Мери Попинз, Дороти Гейл, Бела Суон).

Някои от най-известните картини, като „Антеа“ на Пармиджанино също изобразяват жени. В множество произведения, принадлежащи към различни музикални форми (балет, инструментална музика, песни) обект на изобразяването са жени или самите произведения се изпълняват от жени или с участието на жени. Жените, като тема и като изпълнителки на роли широко присъстват и в театъра, киното, телевизията и социалните медии.


Известни жени
[редактиране | редактиране на кода]В хода на световната история множество жени са се прочули в най-различни сфери и отношения, включително и чрез съпрузите или партньорите си. Някои от тях са:
- Нефертити – древноегипетска владетелка съпруга на фараона Ехнатон
- Аспазия – любовница, а впоследствие – съпруга на атинския стратег Перикъл
- Зенобия – царица на Палмира
- Локуста – отровителка, замесена в убийството на римския император Клавдий I
- Юлия Соемия – майка на римския император Елагабал
- Мелания Млада – християнска светица
- Елия Евдоксия – византийска императрица, жена на император Аркадий
- Хипатия – древногръцка философка от Александрия, Египет
- Брунхилда – кралица на франките
- Теодора Хазарска – съпруга на византийския император Юстиниан II
- Сей Шонагон – средновековна японска писателка, написала „Записки под възглавката“
- Евдокия Ингерина – любовница на византийския император Михаил III
- Олга Киевска – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I
- Мария Аргира – жена на Джовани Орсеоло, син на дожа на Венеция Пиетро II Орсеоло
- Тамара Велика – царица на Грузия
- Жана д'Арк – френска национална героиня от времето на Стогодишната война
- Хурем султан – жена на османския султан Сюлейман Великолепни
- Симонета Веспучи – италианска аристократка, вероятен модел за картината на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“
- Исабела I Кастилска – испанска кралица, съпруга на Фернандо II Арагонски
- Марина Мнишех – полска авантюристка, жена на Лъже-Дмитрий I
- Хуана Инес де ла Крус – поетеса от Нова Испания
- Мария Стюарт – шотландска аристократка, майка на Джеймс I, крал на Англия
- Покахонтас – индианка от района на британската колония Джеймстаун (Вирджиния)
- Емили дьо Шатле – френска учена, близка на Волтер
- Мари Тюсо – швейцарска скулпторка
- Мари Анжелик дьо Фонтанж – метреса на френския крал Луи XIV
- Олимпия дьо Гуж – авторка на „Декларация за правата на жената и гражданката“
- Хариет Бичър Стоу – американска аболициониска
- Биатрикс Потър – английска художничка и писателка
- Флорънс Найтингейл – английска медицинска сестра от времето на Кримската война
- Саролта Щайнбергер – първата жена-лекарка, завършили медицина в Унгария
- Нели Блай – американска журналистка
- Анжелика Аурора Рюмелин – съпруга на австрийския писател Леополд фон Захер-Мазох
- Мария Кутарида-Крътунеску – първата жена лекар в Румъния
- Сабиха Сертел – турска общественичка, представителка на ранния феминизъм
- Анна Ахматова – руска и съветска поетеса
- Елза Мартинели – италианска актриса и фотомодел
- Мария Кюри – изследователка на радиоактивността
- Люба Кутинчева – българска пътешественичка
- Дороти Сейърс – английска писателка
- Луиз Буржоа – американска скулпторка и художничка
- Магда Гьобелс – съпруга на нациста Йозеф Гьобелс
- Грейс Кели – принцеса на Монако
- Гърти Кори – първата жена, получила Нобелова награда за физиология или медицина
- Отавия Пиколо – италианска телевизионна и филмова актриса
- Мерседес Маккембридж – актриса от САЩ
- Йоко Оно – жена на музиканта Джон Ленън от състава „Бийтълс“
- Беатрис Оханесян – иракска пианистка и композиторка
- Каталин Карико – унгарска биохимичка специалистка по функциите на РНК
- Опра Уинфри – американска телевизионна водеща
- Еманюел Арсан – френска актриса и писателка от тайландски произход
- Ая Уето – японска актриса и певица в стил джей-поп
- Анне Вески – естонска певица
- Уангари Маатаи – кенийска еколожка
- Ана Патрисия Рохо – мексиканска артистка
- Еня – ирландска музикантка
- Дилма Русев – бразилска политичка
- Мая Хоук – американска музикантка, дъщеря на артистите Ума Търман и Итън Хоук
- Асмик Папян – съветска и арменска оперна певица
- Моника Пуиг – пуерториканска тенисистка
- Ники Минаж – влогърка от Тринидад и Тобаго
- Лю Ян – китайска космонавтка


Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Жена“
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Момиче“
- ↑ Декларации на ООН, засягащи правата на жените // un.org, 17 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2025. Посетен на 08 септември 2026.
- ↑ https://web.archive.org/web/20120111134858/http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=11545
- ↑ https://www.familienhandbuch.de/familie-leben/familienformen/
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Дама“
- ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 315.
- ↑ Франция забрани обръщението "госпожица" в официални документи mediapool.bg; Посетено на 06.09.2026 г.
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Девица“
- ↑ https://www.vehi.net/florensky/ikonost.html
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Невеста“
- ↑ Варна отново има Евин плаж от Силвия Благоева. bntnews.bg; Посетен на 06.09. 2026 г.
- ↑ https://dictionary.bg/polovinka/
- ↑ https://antropogenez.ru/article/76/
- ↑ https://www.hera.bg/s.php?n=668
- ↑ https://priroda.bas.bg/wp-content/uploads/2025/04/Priroda_2_2020_st.10.pdf
- ↑ Пубертет при момичетата
- ↑ Менопауза
- ↑ https://www.frauenaerzte-im-netz.de/koerper-sexualitaet/weibliche-geschlechtsorgane/aeussere-genitalien/
- ↑ Fundamentals of Anatomy and Physiology от Donald C. Rizzo; books.google.bg; Посетен на 09 септември 2026 г.
- ↑ https://wsjp.pl/haslo/podglad/64989/ginekologia/5172446/dzial-medycyny
- ↑ https://www.slideshare.net/slideshow/history-of-midwifery/60539325
- ↑ https://web.archive.org/web/20171005052256/https://www.thelocal.de/20101005/30273
- ↑ https://btvnovinite.bg/bulgaria/obshtestvo/razhdat-se-poveche-momcheta-otkolkoto-momicheta.html
- ↑ Why is life expectancy longer for women than it is for men? // Scientific American, 30 август 2004. Архивиран от оригинала на 19 март 2011. Посетен на 17 октомври 2009.
- ↑ https://www.kommersant.ru/doc/387897
- ↑ Equal Pay Act of 1963 - EPA - 29 U.S. Code Chapter 8 § 206(d)
- ↑ https://alfabrides.bg/zashto-bulchinskata-roklya-e-byala/
- ↑ Мъжете са ловци, жените са събирачи. Това беше предположението. Ново проучване го преобръща. от Нурит Айзенман; npr.org . Посетено на 06.09.2026 г.
- ↑ https://roditel.bg/ot-kade-idvat-izrazite-detska-yasla-i-d/
- ↑ https://www.flashnews.bg/vilendorfskata-venera-e-naj-ranniya-simvol-vazhvalyavasht-zhenskata-plodovitost/
- ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, т. XIVa, 1895: Карданахи — Керо, с. 506—507 Кариатида, ru.wikisource.org, посетен на 3 септември 2026 г.
- ↑ https://www.britannica.com/topic/Niobe-Greek-mythology
- ↑ https://www.pravoslavieto.com/life/04.16_sv_Agapia_Irina_Hionia.htm
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||

