Женско първенство на България по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Женското първенство на България по футбол е футболен турнир за определяне на шампиона на страната. Участие взимат всички официално регистрирани женски футболни отбори в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Началото на женския футбол в България е поставено официално в средата на 80-те години на XX век. Това се случва около 100 години след първия мач между жени в Англия, която е съвременната родина и на женския футбол. Официални международни срещи между женски футболни отбори (вкл. национални отбори) се провеждат от 60-те години на XX век. За основоположник на женския футбол у нас се смята проф. д-р Лъчезар Димитров. В началото на 80-те години той е председател на столичния ФК Академик (тогавашен участник в „А“ РФГ) и по негово време е създаден и женският футболен отбор на „студентите“, станал трикратен шампион на България в първите три републикански първенства за жени. Освен преподавател в НСА и в треньорската школа по футбол, професор Димитров е виден деятел на българския футбол, с особено големи заслуги за развитието на студентския и женския футбол и спорт. Той е ректор на НСА „Васил Левски“ и заместник-председател на Българския олимпийски комитет.

Първото официално първенство[редактиране | редактиране на кода]

През 80-те години в българската футболна общественост има не малко спорове „за“ и „против“ официалното „признаване“ на женския футбол за спорт. В крайна сметка Българският футболен съюз се решава да проведе Първи републикански футболен турнир за жени през сезон 1985/86. Според официалните отчети в това първенство са взели участие над 10 000 състезателки, като се предполага, че тази цифра е силно завишена. До финалната фаза на турнира, който протича по сложна схема, достигат 19 отбора, представители на различните тогавашни окръзи (сегашни области). На полуфиналите в първото първенство играят Академик (София) – Средец (София) 7:2 и Слънце (Стара Загора) – Дунав (Русе) 2:0. В мача за трето място Средец (днес ЦСКА) побеждава Дунав с 3:1. На финала Академик (София) печели първата титла при жените в България след 3:1 срещу Слънце (Стара Загора).

Академик (София) – първият шампион[редактиране | редактиране на кода]

Днес в аналите на българския футбол са останали имената на 16 жени, окичили се с първите златни медали за държавен първенец по футбол. Това са: Цв.Митева, Г.Донева, К.Петкова, Ц.Георгиева, Цв.Тодорова, Хр.Христова, Г.Тодорова, Б.Трифонова, Д.Калфина, Ем.Миланова, Д.Бинева, Ст.Илиева, Ил.Богданова. Ал.Стефанова, Из.Аджемян и Л.Шишманова. Техен треньор е В.Начков. През следващите два сезона 1986/87 и 1987/88 Академик (София) отново триумфира с титлата. За всеки по-голям футболен клуб в България по това време е въпрос на чест да има женски отбор. Женският футбол като цяло е в подем и печели все повече почитатели. Спортно-технически погледато, този „нов“ спорт търпи бързо развитие поради широката основа, на която е поставен – голям брой клубове, обхващащи няколко хиляди състезателки.

Декадата на Гранд Хотел Варна[редактиране | редактиране на кода]

След промените в политическия живот у нас през 1989 г., както в много други сфери, така и в женския футбол настъпва криза. Огромна част от отборите са закрити поради финансови и организационни причини. Първенството се свива до участието на само 3-4 клуба. В този период абсолютен хегемон у нас е създаденият в края на 80-те години Гранд Хотел Варна. Този отбор, който е собственост на едноименния хотелски комплекс, намиращ се в курорта „Св.Св. Константин и Елена“, печели десет поредни шампионски титли в периода 1993 – 2003 г.

Кризата с националния отбор[редактиране | редактиране на кода]

Поради голямото свиване на формата на първенството България губи възможността да поддържа силен национален отбор. В шампионата участват едно каре отбори, а практикуващите футбол жени у нас са под 100. В последните няколко години женски национален отбор в България не бе сформиран. Страната ни участваше на международна сцена само с представителна формация в Европейското първенство за девойки до 19 г. Състезателките за този отбор, в голямата си част, са студентки в НСА и се подготвяха под методическото ръководство на доайена на женския футбол у нас проф. Лъчезар Димитров. Едва през есента на 2006 г. България отново има свой женски национален отбор, който се води от треньора на актуалния шампион и носител на Купата на България НСА (София) Емил Атанасов. „Трикольорките“ отпаднаха в предварителен квалификационен турнир за Европейското първенство, но записаха две победи над Естония и Азербайджан и загубиха само с 0:1 от домакина Румъния, който продължи напред в квалификациите.

В ново време[редактиране | редактиране на кода]

През последните години първенството у нас се доминира от НСА (София), който спечели последните три титли. Достоен конкурент на „студентките“ е силният състав на LP Супер спорт (София). Като цяло организацията на женския футболен живот у нас е поверена от БФС на Аматьорската футболна лига, чието ръководство полага големи усилия да развива това направление. В последните години отново има интерес към първенството и броят на новосформираните отбори непрекъснато се увеличава. Освен турнирите от Държавното първенство се провеждат и още два турнира – за Купата на България, в който участват по-класните отбори и за Купата на Аматьорската футболна лига, оспорвана от по-слабите тимове.

Републикански шампиони по футбол за жени[редактиране | редактиране на кода]































Вечно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Шампионат[редактиране | редактиране на кода]

Класирането е по спечелени титли, сребърни и бронзови медали.

Купа на България[редактиране | редактиране на кода]

Купа „Христо Тошков“[редактиране | редактиране на кода]

Купа „Интерхотел Сандански“[редактиране | редактиране на кода]

Купа на Аматьорската футболна лига[редактиране | редактиране на кода]

Купа „Албена“[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол