Женско първенство на България по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Женското първенство на България по футбол е футболен турнир за определяне на шампиона на страната. Участие взимат всички официално регистрирани женски футболни отбори в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

От М. Балканска до отбори[редактиране | редактиране на кода]

През 1920-те години[1] младата оперетна и оперна певица Мими Балканска става първата българка, занимавала се сериозно с футбол в България. Тренира в „Славия“ (София), участва в срещи като вратар на певците срещу артистите, сформира тим, дори е страничен съдия на благотворителен мач.[2]

Първият демонстративен женски футболен мач в България се играе в Русе през 1967 г. Пак там към ДФС „Дунав“ през 1980 г. е сформиран официално и първият женски футболен отбор в страната, а година по-късно отново в Русе се играе първият междуградски футболен мач между дамски отбори.[1]

Така началото на женския футбол в България е поставено официално в началото на 1980-те години. Това се случва около 100 години след първия мач между жени в Англия, която е съвременната родина и на женския футбол.

Официални международни срещи между женски футболни (вкл. национални) отбори се провеждат от 1960-те години. За основоположник на женския футбол в България се смята проф. д-р Лъчезар Димитров. В началото на 1980-те години той е председател на столичния ФК „Академик“ (тогава участник в „А“ РФГ), по негово време е създаден футболният отбор на „студентките“, станал трикратен шампион на България в първите 3 републикански първенства за жени. Освен преподавател в НСА и в треньорската школа по футбол, професор Димитров е виден деятел на българския футбол, с особено големи заслуги за развитието на студентския и женския футбол и спорт. Той е ректор на НСА „Васил Левски“ и заместник-председател на Българския олимпийски комитет.

Първо официално първенство[редактиране | редактиране на кода]

През 1980-те години в българската футболна общественост има не малко спорове „за“ и „против“ официалното „признаване“ на женския футбол за спорт. В крайна сметка Българският футболен съюз се решава да проведе Първи републикански футболен турнир за жени през сезон 1985/86. Според официалните отчети в това първенство са взели участие над 10 000 състезателки, като се предполага, че този брой е силно завишен. До финалната фаза на турнира, който протича по сложна схема, достигат 19 отбора, представители на различните тогавашни окръзи (сегашни области). На полуфиналите в първото първенство играят „Академик“ (София) – „Средец“ (София) 7:2 и „Слънце“ (Стара Загора) – „Дунав“ (Русе) 2:0. В мача за трето място „Средец“ (днес ЦСКА) побеждава „Дунав“ с 3:1. На финала „Академик“ (София) печели първата титла при жените в България след 3:1 срещу „Слънце“ (Стара Загора).

„Академик“ (София) – първи шампион[редактиране | редактиране на кода]

Днес в аналите на българския футбол са останали имената на 16 жени, окичили се с първите златни медали за държавен първенец по футбол. Това са: Цветанка Митева, Галина Донева, Катя Петкова, Илияна Георгиева, Цветанка Тодорова, Христина Христова, Ганка Тодорова, Бистра Трифонова, Дияна Калфина, Емилия Миланова, Даниела Бинева, Стоилка Илчева, Илиана Богданова, Албена Стефанова, Изабел Аджемян и Полина Шишманова. Техен треньор е Валери Начков. През следващите 2 сезона 1986/87 и 1987/88 „Академик“ (София) отново триумфира с титлата. За всеки по-голям футболен клуб в България по онова време е въпрос на чест да има женски отбор. Женският футбол като цяло е в подем и печели все повече почитатели. Спортно-технически погледато, този „нов“ спорт търпи бързо развитие поради широката основа, на която е поставен – голям брой клубове, обхващащи няколко хиляди състезателки.

Декада на „Гранд Хотел Варна“[редактиране | редактиране на кода]

След политическите промени в България през 1989 г., както в много други сфери, така и в женския футбол настъпва криза. Огромна част от отборите са закрити поради финансови и организационни причини. Първенството се свива до участието на само 3 – 4 клуба. В този период абсолютен хегемон в България е създаденият в края на 1980-те години „Гранд Хотел Варна“. Този отбор, който е собственост на едноименния хотелски комплекс, намиращ се в курорта „Св. св. Константин и Елена“, печели 10 поредни шампионски титли в периода 1993 – 2003 г.

Криза в националния отбор[редактиране | редактиране на кода]

Поради голямото свиване на формата на първенството България губи възможността да поддържа силен национален отбор. В шампионата участват едно каре отбори, а практикуващите футбол жени в България са под 100. В последните няколко години женски национален отбор в България не е сформиран. Страната участва на международна сцена само с представителна формация в Европейското първенство за девойки до 19 г. Състезателките за този отбор в голямата си част са студентки в НСА и се подготвят под методическото ръководство на доайена на женския футбол в България проф. Лъчезар Димитров.

Едва през есента на 2006 г. България отново има свой женски национален отбор, който се води от треньора на актуалния шампион и носител на Купата на България отбора на НСА Емил Атанасов. „Трикольорките“ отпадат в предварителен квалификационен турнир за Европейското първенство, но записват 2 победи над Естония и Азербайджан и губят само с 0:1 от домакина Румъния, който продължава напред в квалификациите.

В ново време[редактиране | редактиране на кода]

През последните години първенството в България се доминира от НСА (София), който печели последните 3 титли. Достоен конкурент на „студентките“ е силният състав на „LP Супер спорт“ (София). Като цяло организацията на женския футболен живот в България е поверена от БФС на Аматьорската футболна лига, чието ръководство полага големи усилия да развива това направление. В последните години отново има интерес към първенството и броят на новосформираните отбори непрекъснато се увеличава. Освен турнирите от Държавното първенство се провеждат и още 2 турнира – за Купата на България, в който участват по-класните отбори, и за Купата на Аматьорската футболна лига, оспорвана от по-слабите тимове.

Републикански шампиони[редактиране | редактиране на кода]






































Вечно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Шампионат[редактиране | редактиране на кода]

Клуб Шампион Вицешпиони Сезони (шампион) Сезони (вицешампион)
НСА (София) 18 6 1990–91, 2004–05, 2005–06, 2006–07, 2007–08, 2008–09, 2009–10, 2010–11, 2011–12, 2012–13, 2013–14, 2014–15, 2015–16, 2016–17, 2017–18, 2018–19, 2019–20, 2020–21 1991–92, 1994–95, 1999–00, 2000–01, 2021–22, 2022–23
ЖФК Варна [a] 10 2 1993–94, 1994–95, 1995–96, 1996–97, 1997–98, 1998–99, 1999–00, 2000–01, 2001–02, 2002–03 1992–93, 2003–04
Академик София 4 1 1985–86, 1986–87, 1987–88, 1989–90 1988–89
Локомотив Стара Загора 3 0 1991–92, 2021–22, 2022–23
ЦСКА (София)[b] 2 3 1988–89, 1992–93 1986–87, 1987–88, 1989–90
ЕлПи Суперспорт (София) 1 14 2003–04 2001–02, 2002–03, 2004–05, 2005–06, 2006–07, 2007–08, 2009–10, 2010–11, 2011–12, 2013–14, 2014–15, 2015–16, 2016–17, 2017–18, 2018–19
Локомотив Пловдив 0 3 1993–94, 1996–97, 2020–21
Спортика (Благоевград) 0 2 2012–13, 2018–19
Берое Стара Загора[c] 0 1 1985–86
Хебър Пазарджик 0 1 1990–91
Нефтохимик Бургас 0 1 1995–96
Порт Варна 0 1 1997–98
Тривия Бургас 0 1 1998–99
Олимпия София 0 1 2008–09

Купа „Христо Тошков“[редактиране | редактиране на кода]

Купа „Интерхотел Сандански“[редактиране | редактиране на кода]

Купа на Аматьорската футболна лига[редактиране | редактиране на кода]

Купа „Албена“[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Включва и титлите спечелени като Гранд Хотел Варна.
  2. Включва и титлите спечелени като Средец.
  3. Носи името „Слънце“ през сезон 1985–86

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]