Жеравино
Жеравино | |
---|---|
![]() Къща в селото |
|
Общи данни | |
Население | 2 (ГРАО, 2015-03-15)* |
Землище | 6,079 km² |
Надм. височина | 1201 m |
Пощ. код | 2567 |
Тел. код | ? |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 29266 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет |
Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
Жеравино в Общомедия |
Жеравино Жеравино/Žeravino |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Окръг | Пчински окръг |
Община | Босилеград |
Надм. височина | 1201 m |
Население | 16 души (2011) |
Пощенски код | 2567 |
Жеравино в Общомедия |
Жеравино (на сръбски: Жеравино или Žeravino) е село, разделено след 1920 г. между България и Сърбия. Българската част е в община Кюстендил, област Кюстендил, а сръбската — в община Босилеград, Пчински окръг.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Жеравино е разположено на границата с Република Сърбия и Северна Македония (пирамида №106) в географската област Каменица. Разделено е след 1920 г. между България и Сърбия. Жеравино, и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в Република България. Има умерен континентален нископланински климат. Селото е от разпръснат тип и е образувано от 5 махали:
- Дюлгерска,
- Радевска,
- Чергарска,
- Горчилска,
- Папрадска.
През годините селото на територията на България принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1958), община Жиленци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1987 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1978 | 1984 | 2010 |
Население | 375 | 420 | 302 | 286 | 239 | 147 | 44 | 20 | 10 | 4 | 4 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
Село Жеравино старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Жеравино с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.
В началото на 20 век землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглреждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. В селото има училище отпреди Освобождението, нова училищна сграда е построена през 1938 г. През 1894 г. е построена църквата „Свети Георги“, на 1210 м надм.височина.
След Първата световна война, съгласно Ньойския договор от 1919 година, част от селото е отнето от територията на Царство България и присъединено към Кралство Югославия.
През 1943 г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността „Вели връх“ са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през 1947-1949 г. в местността „Женско присое“ са залесени 220 дка.
През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешнево е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Румяна войвода“ - с. Гърляно.
Селото е електрифицирано (1981). Активни миграционни процеси.
Село Жеравино в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]
- Население
Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2002 | 2011 |
Население | 178 | 176 | 152 | 152 | 68 | 34 | 24 | 16 |
- Етнически състав (2002)
Народност | българи | сърби | македонци |
% от населението | 76,20 % | 19,04 % | 4,76 % |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Село Жеравино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Георги“. Построена е през 1893 г. Сега близо до църквата минава граничната бразда с Република Сърбия. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика, с два реда от по две колони, съединени с арки, разделящи корабите. Северната и южната стена са удължени на запад, съединени с аркада от две колони, поддържащи и отделението за хора. Над средния кораб има четири слепи купола, а страничните кораби са с плоски тавани с дъсчена общшивка. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери и кръста, които са резбовани. Иконите и стенописите са рисувани от живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Събор на празника на Свети Йоаким Осоговски.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Цоню Дамянов (1899 -), юрист, д-р на правните науки
- Стоил Бонев Милков(1941-), доц.д-р инж. дългогодишен преподавател в УАСГ
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.283-287;
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.28 и 155-156;
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.221;
- Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.88 и 126;
- Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.21-22;
- Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.99-102;
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
|