Жеравино

Жеравино
Къща в селото
Жеравино 42.317778, 22.373333 Жеравино
Общи данни
Население	2 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	6,079 km²
Надм. височина	1201 m
Пощ. код	2567
Тел. код	?
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	29266
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    - кмет	Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Жеравино в Общомедия

Жеравино Жеравино/Žeravino
Жеравино 42.317778, 22.373333
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински окръг
Община	Босилеград
Надм. височина	1201 m
Население	16 души (2011)
Пощенски код	2567
Жеравино в Общомедия

Жеравино (на сръбски: Жеравино или Žeravino) е село, разделено след 1920 г. между България и Сърбия. Българската част е в община Кюстендил, област Кюстендил, а сръбската — в община Босилеград, Пчински окръг.

География

Село Жеравино е разположено на границата с Република Сърбия и Северна Македония (пирамида №106) в географската област Каменица. Разделено е след 1920 г. между България и Сърбия. Жеравино, и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в Република България. Има умерен континентален нископланински климат. Селото е от разпръснат тип и е образувано от 5 махали:

• Дюлгерска,
• Радевска,
• Чергарска,
• Горчилска,
• Папрадска.

През годините селото на територията на България принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1958), община Жиленци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1987 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.).

Население

Година	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1978	1984	2010
Население	375	420	302	286	239	147	44	20	10	4	4

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Жеравино старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Жеравино с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.

В началото на 20 век землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглреждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. В селото има училище отпреди Освобождението, нова училищна сграда е построена през 1938 г. През 1894 г. е построена църквата „Свети Георги“, на 1210 м надм.височина.

След Първата световна война, съгласно Ньойския договор от 1919 година, част от селото е отнето от територията на Царство България и присъединено към Кралство Югославия.

През 1943 г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността „Вели връх“ са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през 1947-1949 г. в местността „Женско присое“ са залесени 220 дка.

През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешнево е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Румяна войвода“ - с. Гърляно.

Селото е електрифицирано (1981). Активни миграционни процеси.

Село Жеравино в Сърбия

Население

Година	1948	1953	1961	1971	1981	1991	2002	2011
Население	178	176	152	152	68	34	24	16

Етнически състав (2002)

Народност	българи	сърби	македонци
% от населението	76,20 %	19,04 %	4,76 %

Религии

Село Жеравино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

Църквата „Свети Георги“ - с. Жеравино

• Църква „Свети Георги“. Построена е през 1893 г. Сега близо до църквата минава граничната бразда с Република Сърбия. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика, с два реда от по две колони, съединени с арки, разделящи корабите. Северната и южната стена са удължени на запад, съединени с аркада от две колони, поддържащи и отделението за хора. Над средния кораб има четири слепи купола, а страничните кораби са с плоски тавани с дъсчена общшивка. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери и кръста, които са резбовани. Иконите и стенописите са рисувани от живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония.

Редовни събития

• Събор на празника на Свети Йоаким Осоговски.

Личности

• Цоню Дамянов (1899 -), юрист, д-р на правните науки
• Стоил Бонев Милков(1941-), доц.д-р инж. дългогодишен преподавател в УАСГ

Литература

• Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.283-287;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.28 и 155-156;
• Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.221;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.88 и 126;
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.21-22;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.99-102;

Външни препратки

• Времето в с. Жеравино
• Официален сайт на община Кюстендил
• Радио и телевизия в Кюстендил