Жеравино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жеравино
Къща в селото
Къща в селото
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,079 km²
Надм. височина 1201 m
Пощ. код 2567
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 29266
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Жеравино в Общомедия
Жеравино
Жеравино/Žeravino
Zheravino-Ignat-Ignev.jpg
Relief map of Serbia.png
42.3° с. ш. 22.5167° и. д.
Жеравино
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 1201 m
Население (2002) 24 души
Пощенски код 2567
Жеравино в Общомедия

Жеравино (на сръбски: Жеравино или Žeravino) е село, разделено след 1920 г. между България и Сърбия. Българската част е в община Кюстендил, област Кюстендил, а сръбската — в община Босилеград, Пчински окръг.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Жеравино е разположено на границата с Република Сърбия и Република Македония (пирамида №106) в географската област Каменица. Разделено е след 1920 г. между България и Сърбия. Жеравино, и по-специално неговата Горчилска махала, е най-западното населено място в Република България. Има умерен континентален нископланински климат. Селото е от разпръснат тип и е образувано от 5 махали:

  • Дюлгерска,
  • Радевска,
  • Чергарска,
  • Горчилска,
  • Папрадска.

През годините селото на територията на България принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Бобешино (1883-1934), община Долно село (1934-1958), община Жиленци (1958-1959), община Долно село (1959-1978), община Гюешево (1978-1983), община Гърляно (1987 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1978 1984 2010
Население 375 420 302 286 239 147 44 20 10 4 4

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Жеравино старо средновековно селище, регистрирано в османски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Жеравино с 20 християнски домакинства и 15 ергени. Има статут на дервенджийско село.

В началото на 20 век землището на селото включва 3484 дка ниви, 676 дка естествени ливади, 607 дка мери, 1179 дка гори и др. и се отглреждат 1126 глави дребен и 316 глави едър добитък. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има бакалница и кръчма. В селото има училище отпреди Освобождението, нова училищна сграда е построена през 1938 г. През 1894 г. е построена църквата "Свети Георги", на 1210 м надм.височина.

След Първата световна война, съгласно Ньойския договор от 1919 година, част от селото е отнето от територията на Царство България и присъединено към Кралство Югославия.

През 1943 г. в селото се отглеждат 3532 овце, 97 кози, 412 говеда, 130 коня, 136 свине и 646 птици. През 1938-1943 г. в местността "Вели връх" са залесени 28 дка с акация, бял и черен бор, през 1947-1949 г. в местността "Женско присое" са залесени 220 дка.

През 1957 г. заедно със селата Бобешино, Коприва и Црешнево е учредено ТКЗС "Граничар", което от 1979 г. е в състава на на АПК "Румяна войвода" - с. Гърляно.

Селото е електрифицирано (1981). Активни миграционни процеси.

Село Жеравино в Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Население
Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002
Население 178 176 152 152 68 34 24
Етнически състав (2002)
Народност българи сърби македонци
% от населението 76,20 % 19,04 % 4,76 %

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Жеравино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Свети Георги" - с. Жеравино
  • Църква “Свети Георги”. Построена е през 1893 г. Сега близо до църквата минава граничната бразда с Република Сърбия. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика, с два реда от по две колони, съединени с арки, разделящи корабите. Северната и южната стена са удължени на запад, съединени с аркада от две колони, поддържащи и отделението за хора. Над средния кораб има четири слепи купола, а страничните кораби са с плоски тавани с дъсчена общшивка. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери и кръста, които са резбовани. Иконите и стенописите са рисувани от живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор на празника на Свети Йоаким Осоговски.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.283-287;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.28 и 155-156;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.221;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.с.88 и 126;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.21-22;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.99-102;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]