Жерар дьо Нервал
| Жерар дьо Нервал Gérard de Nerval | |
|---|---|
| френски поет | |
 Портрет на Жерар дьо Нервал от Надар | |
| Роден | |
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Литература | |
| Псевдоним | Жерар дьо Нервал |
| Период | 1826 – 1855 |
| Жанрове | лирика, пътепис |
| Направление | романтизъм |
| Течение | Романтична литература |
| Повлиян | Жак Казот |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Уебсайт | |
| Жерар дьо Нервал в Общомедия | |
Жерар дьо Нервал (на английски: Gérard de Nerval) е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни. Печели популярност със своя превод на „Фауст“, високо оценен от самия Гьоте. Жерар дьо Нервал става близък приятел на Теофил Готие и Александър Дюма и една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма.
След 1841 г. получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855 г.[1]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Scènes de la vie orientale (1846-1847)
- Voyage en Orient (1851)
Смърт в Адриатика от „Пътуване към Ориента“, в алманаха „Фарватер“ (2001), прев. Ася Къдрева
Пътешествие из Ориента, изд. „Алтера“ (2010), прев. Рени Йотова, Весела Антонова - Les Nuits d'Octobre (1852)
- Sylvie (1853)
- Les Filles du Feu (1854) – разкази
- Les Chimères, стихотворения, добавени към Les Filles de Feu
Дъщерите на огъня (сборник новели), изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Марина Нитова и др. (Историята на утринната кралица и Солиман, Галантният бохем, Поезия и театър, Дъщерите на огъня)
- Les Chimères, стихотворения, добавени към Les Filles de Feu
- Aurélie (1855), новела с автобиографични мотиви
Орелия, в сборника „Френски поети сюрреалисти“, изд.: „Народна култура“, София (1992), изд.: ИК „Колибри“, София (1993, 1997), изд. „Захарий Стоянов“ (2011), прев. Стефан Гечев - Promenades et Souvenirs (1854-56)
- La Danse des morts (1855)
- други на български
- Стихотворения в сборника „Прокълнати поети“, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1921), прев. Георги Михайлов
- Стихотворения в сборника „Прокълнати поети“, изд. „Иван Коюмджиев“ (1936, 1945), прев. Георги Михайлов
- Стихотворения в рубриката „Френска поезия“, сп. „Съвременник“ (1999), прев. Валентин Панджаров (Фантазия; Рицари и лакеи)
- Стихотворение в сп. „Словото днес“ (2007), прев. Георги Михайлов (Епитафия)
- Стихотворения в рубриката „Френски поети“, алм. „Панорама“ (2009), прев. Петър Велчев (Фантазия)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
| |||||||||||||||||