Направо към съдържанието

Жерар дьо Нервал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жерар дьо Нервал
Gérard de Nerval
френски поет
Портрет на Жерар дьо Нервал от Надар
Портрет на Жерар дьо Нервал от Надар

Роден
Починал
26 януари 1855 г. (46 г.)
Париж, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Националност Франция
Литература
ПсевдонимЖерар дьо Нервал
Период1826 – 1855
Жанровелирика, пътепис
Направлениеромантизъм
ТечениеРомантична литература
ПовлиянЖак Казот
Семейство
Съпруганяма

Уебсайт
Жерар дьо Нервал в Общомедия

Жерар дьо Нервал (на английски: Gérard de Nerval) е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни. Печели популярност със своя превод на „Фауст“, високо оценен от самия Гьоте. Жерар дьо Нервал става близък приятел на Теофил Готие и Александър Дюма и една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма.

След 1841 г. получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855 г.[1]

  • Scènes de la vie orientale (1846-1847)
  • Voyage en Orient (1851)
    Смърт в Адриатика от „Пътуване към Ориента“, в алманаха „Фарватер“ (2001), прев. Ася Къдрева
    Пътешествие из Ориента, изд. „Алтера“ (2010), прев. Рени Йотова, Весела Антонова
  • Les Nuits d'Octobre (1852)
  • Sylvie (1853)
  • Les Filles du Feu (1854) – разкази
    • Les Chimères, стихотворения, добавени към Les Filles de Feu
      Дъщерите на огъня (сборник новели), изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Марина Нитова и др. (Историята на утринната кралица и Солиман, Галантният бохем, Поезия и театър, Дъщерите на огъня)
  • Aurélie (1855), новела с автобиографични мотиви
    Орелия, в сборника „Френски поети сюрреалисти“, изд.: „Народна култура“, София (1992), изд.: ИК „Колибри“, София (1993, 1997), изд. „Захарий Стоянов“ (2011), прев. Стефан Гечев
  • Promenades et Souvenirs (1854-56)
  • La Danse des morts (1855)
други на български
  • Стихотворения в сборника „Прокълнати поети“, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1921), прев. Георги Михайлов
  • Стихотворения в сборника „Прокълнати поети“, изд. „Иван Коюмджиев“ (1936, 1945), прев. Георги Михайлов
  • Стихотворения в рубриката „Френска поезия“, сп. „Съвременник“ (1999), прев. Валентин Панджаров (Фантазия; Рицари и лакеи)
  • Стихотворение в сп. „Словото днес“ (2007), прев. Георги Михайлов (Епитафия)
  • Стихотворения в рубриката „Френски поети“, алм. „Панорама“ (2009), прев. Петър Велчев (Фантазия)