Жервохор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Негушко. За селото в Серско вижте Жервохор (дем Висалтия).

Жервохор
Παλαιό Ζερβοχώρι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 0 m
Население (2001) 369 души

Жервохор или Червор, понякога Долно Жервохор (на гръцки: Παλαιό Ζερβοχώρι, Палео Зервохори, катаревуса: Παλαιόν Ζερβοχώριον, Палеон Зервохорион) е село в Република Гърция, в дем Негуш в област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Жервохор има 369 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 16 километра източно от Негуш (Науса) и на 14 километра северно от град Бер (Верия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис в „Свети Николай“ в Жервохор, 1843 г.

В 19 век Жервохор е българско село в Берска каза на Османската империя. Храмът „Свети Николай“ е изписан в 1843 година от видните зографи Георгиос Мануил и Мануил Георгиу от Селица. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сервохори (Servokhori), Берска епархия, живеят 360 гърци.[1] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Жервохор живеят 240 българи християни.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жервохор (Jervohor) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[3] През 1907 година селото е нападано от четите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония на Телос Аграс[4] и капитан Пелас (Панайотис Пападзанетеас), но успешно е защитено от четата на Апостол войвода[5].

В 1910 година в Жервохор (Ζερβοχώρι) има 180 жители екзархисти.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Жервохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 127 мъже и 120 жени.[7] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Жервохор като село обитавано от „славофони“[8] с 25 семейства на християни славофони.[9] В 1920 селото е посочено с 35 къщи на християни славяни.[10] След Първата световна война в 1924 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Жервохор е смесено (местно-бежанско)[7] селище с 65 бежански семейства и 205 жители бежанци.[11] През 1932 година понтийските гърци се изселват от Жервохор и основават село Ново Жервохор.[12] В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 242 души
  • 1920 - 270 души
  • 1928 - 466 души
  • 1940 - 284 души
  • 1951 - 331 души
  • 1961 - 369 души
  • 1971 - 375 души

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 40.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.181
  5. Παπατζανετέας Παναγιώτης взето от сайта http://pandektis.ekt.gr
  6. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  7. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  9. Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Милојевић, Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  13. Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
     Портал „Македония“         Портал „Македония