Жервохор (дем Негуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Негушко. За селото в Сярско вижте Жервохор (дем Висалтия).

Жервохор (дем Негуш)
Παλαιό Ζερβοχώρι
— село —
Река Марица в Жервохор
Река Марица в Жервохор
Гърция
40.6503° с. ш. 22.2331° и. д.
Жервохор (дем Негуш)
Централна Македония
40.6503° с. ш. 22.2331° и. д.
Жервохор (дем Негуш)
Берско
40.6503° с. ш. 22.2331° и. д.
Жервохор (дем Негуш)
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Негуш
Географска област Сланица
Надм. височина 14 m
Население 301 души (2011 г.)
Жервохор (дем Негуш) в Общомедия

Жервохор или Червор или Царвор, понякога Долно Жервохор (на гръцки: Παλαιό Ζερβοχώρι, Палео Зервохори, катаревуса: Παλαιόν Ζερβοχώριον, Палеон Зервохорион) е село в Република Гърция, в дем Негуш в област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле на 14 m надморска височина, на 16 km източно от Негуш (Науса) и на 14 km северно от град Бер (Верия).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е открито праисторическо селище, обявено в 1962 година за паметник на културата.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Жервохор е българско село в Берска каза на Османската империя. Храмът „Свети Николай“ е изписан в 1843 година от видните зографи Георгиос Мануил и Мануил Георгиу от Селица. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сервохори (Servokhori), Берска епархия, живеят 360 гърци.[3] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Жервохор живеят 240 българи християни.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жервохор (Jervohor) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5] През 1907 година селото е нападано от четите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония на Телос Аграс[6] и капитан Пелас (Панайотис Пападзанетеас), но успешно е защитено от четата на Апостол войвода.[7]

В 1910 година в Жервохор (Ζερβοχώρι) има 180 жители екзархисти.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Жервохор остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 127 мъже и 120 жени.[9] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Жервохор като село обитавано от „славофони“[10] с 25 семейства на християни славофони.[11]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цървор има 35 къщи християни славяни.[12]

В 1924 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Понт. В 1928 година Жервохор е смесено (местно-бежанско)[9] селище с 65 бежански семейства и 205 жители бежанци.[13] През 1932 година понтийските гърци се изселват от Жервохор и основават село Ново Жервохор.[1]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите български“ (γλώσσα κατοίκων βουλγαρική).[14]

Населението на Жервохор в края на XX век е изцяло от потомци на местни жители.[1]

Селото е доста богато, тъй като землището му се напоява цялостно. Произвеждат се овошки, памук и частично пшеница.[1]

Ктиторският надпис в „Свети Николай“ в Жервохор, 1843 г.
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 242[1] 270[1] 466[1] 284[1] 331[1] 369[1] 375[1] 394[1] 413[1] 369 301

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 35. (на македонска литературна норма)
  2. ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 40. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 181.
  7. Παπατζανετέας Παναγιώτης взето от сайта pandektis.ekt.gr
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  9. а б „Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  10. Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
  11. Δεκάζος, Παναγιώτης. Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония