Жировница
Тази статия е за селото в Северна Македония. За общината в Словения вижте Жировница (община). За селото, което е неин център, вижте Жировница (община Жировница).
| Жировница Жировница | |
| — село — | |
 Джамия в селото | |
  Жировница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна Река |
| Надм. височина | 912 m |
| Население | 1608 души (2002) |
| Пощенски код | 1255 |
| МПС код | GO |
| Жировница в Общомедия | |
Жировница или Жерноница, Жерновница (на македонска литературна норма: Жировница; на албански: Zheranica) е село в община Маврово и Ростуше на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Жировница се намира на 19 km от Мавровското езеро, вдясно от пътя водещ за Охрид през Дебър. Жировница е най-северното село и център на областта Долна Река.
Селото е поделено на няколко махали. В Долна махала са домовете на родовете Незировци, Шопевци, Матимачковци. В Бешир махала живеят Пайковци с Булковци, Чакъровци, Валавичарци, Карлевци и Висманци. В Осман махала живеят Оджиевци, Пластевци, Галевци и Тулаовци. В Мечкар махала живеят Гуговци, Картовци, Шияковци и Чоревци. В Горна махала живеят Гулевци, Жабаровци, Казовци.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Жировница е чисто помашко село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Жернопица (Jernopitza) е посочено като село с 300 домакинства с 615 жители помаци.[1]
В края на 1887 година Жировница е определена за център на Реканската каза (Река, Рекалар).[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жерновница е населявано от 1300 жители, всички българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жорновница е чисто помашко (българомохамеданско) село център на казата Рекани (Рекалар) на Дебърския санджак с 290 къщи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1608 жители.[5]
| Националност | Всичко |
|---|---|
| македонци | 1314 |
| албанци | 258 |
| турци | 20 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 4 |
| други | 12 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Жировница
Дамчо Милошев, български общественик, след Младотурската революция в 1909 година е избран за един от 25-те български депутати на албанската конференция в Цариград.[6]
Саме Лимани Жарновски (1935 – 2007), писател от Северна Македония
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Петрушевски, М. Д. Неколку црти на говорот од Жировница. – Македонски јазик, 1951, № 3 – 4, 56 – 66.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174 – 175.
- ↑ Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p. 16 – 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 1.
| |||||||||||
