Жестуно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жестуно
Регион Контакт между жестомимичните езици, свързва глухите хора по света.
Систематизация по Ethnologue
→Пиджин
ISO 639-3 ils

Жестуно (Международен жестомимичен език) е един от жестомимичните езици, създаден за стандартизиране на комуникацията по целия свят. Той ползва единствено знаци и то само с една ръка, по чисто практически съображения. Жестуно е от семейството на пиджин езиците.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Докато по-популярно е названието „Международен жестомимичен език“ (официално, на англ. език, се изписва International Sign (IS), а неофициално International Sign Language (ISL), International Sign Pidgin или International Gesture (IG)), то се ползва и „жестуно“ (на англ. Gestuno).

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1951 г. се основава Световна федерация на глухите. На Първия конгрес на глухите се взема решение за стандартизиране на жестомимичните езици. Необходимостта от такъв „жестомимичен Есперанто“ се налага от наличието на над 100 жестомимични езика и техни диалекта, което затруднява безпроблемното разбиране по време на работата на конгреси, конференции, симпозиуми и др. Първото издание на Жестуно речника (1965 г.) съдържа 300 жеста, а третото (1975 г.) достига до 1500. Международният жестомимичен език продължава да се развива и разширява.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Следва да се отбележи, че Жестуно има няколко недостатъка:

  • В никой от издадените речници не е публикувана граматическата основа на езика (казус важащ за всички жестомимични езици);
  • Не разкрива ползваните жестове в контекста, в който се намират;
  • Не обяснява изкуствените принципи образуващи новата лексика;
  • Жестуно се основава изцяло на 4 жестомимични езика – британски, италиански, американски и руски;
  • Отсъстват изцяло жестове от азиатски, африкански и южноамерикански национални езици;
  • Казусът, когато за едно понятие в един език има название, а в друг няма. Например в англ. език uncle е название за вуйчо, чичо и свако, без да ги разграничава. Така и в жестомимичните езици има само един жест, като артикулацията (която не всеки използва) указва кое точно се има предвид.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Като всеки жестомимичен език и жестуно е далеч по-опростен от конвенционалните естествени езици по отношение на броя думи (лексика) и законите и правилата за построяване на изречения и словосъчетания (синтаксис). Например жестомимичните езици нямат родове, спрежения на глаголи и времена, а тази информация се предава посредством контекста. Задължително, обаче, е наличието на подлог.

Жестомимичните езици, обаче, не са безпомощни при изразяване на граматическата категория време. Например за изразяване на минало време се използва спомагателният жест „вече“, който се прибавя непосредствено след глагола.[1]

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

Т.к. жестуно е базиран на западноевропейски жестомимични езици, то той е по-трудно разбираем за африканци и азиатци. Над 60% от постъпилите в жестуно знаци са общовалидни за останалите жестомимични езици. Причина за това не се посочва преднамереното буквалното заимстване, а естественото им наличие в много жестомимични езици, оправдано от универсалното им за разбиране значение. Само 2% от знаците в жестуно са уникални. Останалите 38% са заети (взаимствани) и могат да бъдат проследени до съществуващ жестомимичен език или група от свързани езици.

Букви и цифри[редактиране | редактиране на кода]

Жестуно има система от знаци обозначаващи числа, която се различава значително от съществуващите до момента в други жестомимични езици.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Nordhoff, Sebastian; Hammarström, Harald; Forkel, Robert; Haspelmath, Martin, eds. (2013). „International Sign“. Glottolog. Leipzig: Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology.

Rubino, F., Hayhurst, A., and Guejlman, J. (1975). Gestuno. International sign language of the deaf. Carlisle: British Deaf Association.

  • McKee R., Napier J. (2002) „Interpreting in International Sign Pidgin: an analysis.“ Journal of Sign Language Linguistics 5(1).
  • Bar-Tzur, David (2002). International gesture: Principles and gestures website
  • Moody, W. (1987).International gesture. In J. V. Van Cleve (ed.), „Gallaudet encyclopedia of deaf people and deafness“, Vol 3 S-Z, Index. NewYork: McGraw-Hill Book Company Inc.
  • Woll, Bencie and Ladd, Paddy (2003). Deaf communities. In M. Marschark and P. Spencer (eds.), The Handbook of Deaf Studies, Language and Education (pp. 151-163). Oxford: Oxford University Press.
  • McKee R., Napier J. (2002), citing:
  • Moody, B. (n.d.). International communication among deaf people. Unpublished, undated manuscript.
  • Scott Gibson, L. & R. Ojala (1994). “International Sign Interpreting.” Paper presented to the Fourth East and South African Sign Language Seminar, Uganda, August 1994.
  • British Deaf Association. (1975). Gestuno: International sign language of the deaf. Carlisle, England: BDA.
  • Rosenstock, Rachel. International Sign: Negotiating Understanding, Research at Gallaudet, Fall 2005 – Winter 2006. This article was derived from the author's 2004 PhD dissertation:
  • Rosenstock, Rachel. (2004). An Investigation of International Sign: Analyzing Structure and Comprehension. Gallaudet University.
  • Moody, Bill (2002). „International Sign: A Practitioner's Perspective.“ Journal of Interpretation, 1-47.
  • Moody, B. (1994). International Sign: Language, pidgin or charades? Paper presented at the „Issues in Interpreting 2“ conference, University of Durham, Durham, April 1994. Cited in McKee R., Napier J. (2002)
  • Sutton-Spence, Rachel and Woll, Bencie. (1999) The Linguistics of British Sign Language: An Introduction. p. 32. ISBN 0-521-63718-X
  • Day, Linda, (2000) British Sign Language in its Social Context, Session 10: Language Planning and Standardisation – notes for students
  • Rosenstock, Op cit.
  • Allsop, Lorna; Woll, Bencie; Brauti, John Martin (1995). International sign: The creation of an international deaf community and sign language. In: Bos, Heleen F. and Schermer, Gertrude M. (eds): „Sign Language Research 1994: Proceedings of the Fourth European Congress on Sign Language Research, Munich, September 1–3, 1994.“ (International Studies on Sign Language and Communication of the Deaf; 29) Hamburg: Signum (1995) – p. 187
  • Supalla, T. and Webb, R. (1995). „The grammar of international sign: A new look at pidgin languages.“ In: Emmorey, Karen / Reilly, Judy S. (eds): Language, gesture, and space. (International Conference on Theoretical Issues in Sign Language Research) Hillsdale, N.J.: Erlbaum (p. 347).
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „International_Sign“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.