Живан Живанович
| Живан Живанович Живан М. Живановић | |
| сръбски политик | |
| Роден |
26 октомври 1852 г.
Живковци, Сърбия |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Александър Живанович |
Живан Живанович (на сръбски: Живан Живановић или Živan Živanović) е сръбски историк, публицист и политик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Живанович е роден на 26 октомври 1852 година в Живковци, Княжество Сърбия. Внук е на качерския княз Живан Стоянович, който след войводата Арсение Лома повежда качерските въстаници в битката при Чачак в 1815 година. Бащата на Живан, Маринко Живанович, е един от първите грамотни хора в Качер и значима фигура в Аранджеловац, когато това място започва да се оформя като градско селище. След като завършва Нисшата гимназия в Белград и Педагогическото училище в Крагуевац в 1873 година, той става учител в Крагуевац. Още на следващата година с държавна стипендия започва да учи природни науки в Йенския университет. Поради избухването на Сръбско-турската война|Сръбско-турската война от 1876 година прекъсва обучението си и участва в нея като доброволец. Доброволец е и в Сръбско-турската война (1877 – 1878). След войната завършва обучението си в Берлин и се завръща в страната. Работи като учител в гимназии и педагогически училища във Велико Градище, Ниш, Пирот и Белград. Пенсионира се на 42-годишна възраст, но не спира да се бори, предимно за свобода на публичното слово.[1]
Член е на Либералната партия от 1880 година до падането ѝ от власт. В политиката следва Йован Ристич, към когото остава привързан до края на живота си. За първи път влиза в Народната скупщина в 1887 година. В 1893 година за кратко председателства либералната скупщина. Няколко пъти е член на Държавния съвет (1892, 1903 и 1907 – 1924). В правителството на д-р Владан Джорджевич (1899 – 1903) е министър на народното стопанство, а в правителството на Димитрие Цинцар Маркович[1] в 1903 година е министър на просветата. В 1903 година се оттегля от политическия живот.[2]
Живанович е един от основните организатори на сръбската въоръжена пропаганда в Косово и Македония.[2]
Започва журналистическата си работа в „Явности“ в 1873 година и все по-често сътрудничи във вестниците на Либералната партия: „Исток“, „Сръбска независимост“, „Уставност“, „Нова независимост“ и „Сръбдса застава“, чийто главен редактор е от 1895 до 1898 година. През 1898 година „Српска застава“ престава да излиза, затова той моли крал Александър Обренович да го приеме. Тогава се ражда известната му мисъл за журналистите: „В Сърбия това винаги е било трудна работа“. Особено известен е с произведението си „Летописец на напредняшкото правителство“ (два тома, 1882 и 1887 г.), в което остро атакува политиката на партията Напредняшката партия.[2]
Автор е на голям брой политически и педагогически трактати, както и на много трудове по естествени науки. Публикувани са неговите книги: „Ниш и нишките забележителности“, 1882; „Виделашки летописец“ I, 1882, II, 1887; „Възпитанието в средниче училища“, 1891; „Задачата на Сърбия“, 1894; „Просветна писма“, 1897; „Политическа история на Сърбия“ I – IV, 1923 – 1924; „Мемоари на Стеван-Стевче Михайлович“, 1928, и „Сърбия във войните“, 1958. Основният му труд е „Политическа история на Сърбия“ в четири тома (1923 и 1924).[2]
Женен е за Йелена, сестрата на полковник Драгутин Димитриевич – Апис, идеолог на нелегалната организация Черна ръка и на Майския преврат и ликвидирането на кралската двойка Драга и Александър Обренович. По-големият му син Александър Живанович, студент в Технологичния факултет, загива като доброволец в Първата Балканска война през октомври 1912 година. По-малкият му син Милан става доктор на историческите науки и автор на няколко ценни книги, сред които: „Полковник Апис“ и „Истината за Солунския процес“.[2]
Живан Живанович подпомага финансово построяването на училище в родния си град. Получава няколко отличия и други признания, включително Ордена на Караджорджевата звезда.[2]
Умира в Белград на 17 май 1931 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912–1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 163. Посетен на 26 август 2025 г. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912–1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 164. Посетен на 26 август 2025 г. (на сръбски)
