Живково (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Софийска област. За другото село с това име вижте Живково (Област Шумен).

Живково
Изглед от юг на север към с. Живково
Изглед от юг на север към с. Живково
Общи данни
Население 553 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,128 km²
Надм. височина 652 m
Пощ. код 2065
Тел. код 07149
МПС код СО
ЕКАТТЕ 29338
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ихтиман
Калоян Илиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Живково
Любомир Христов
(ГЕРБ)
Живково (Софийска област) в Общомедия

Живково е село в Югозападна България, в Община Ихтиман, Софийска област.

Живково е електифицирано и водоснабдено село, с асфалтирани улици. Има обхват на мобилните оператори. В селото има кметство, магазини, детска градина и здравна служба. Най-близко разположените болница и училище са на територията на град Ихтиман.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Живково отстои на 5 км северозападно от град Ихтиман, на 50 км югоизточно от София, на 31 км североизточно от град Самоков и на 24 км северозападно от Костенец.

Разположено е в Средна гора, на надморска височина от 500-650 м.

Климатът се характеризира с топло лято и студена зима. Пролетта е прохладна, докато есента е топла и често по-продължителна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според „Справочник на населените места в Царство България 1878-1944“, старото име на селото е Авли кьой (буквално: жив плет). По онова време селото е било оградено с жив плет, откъдето произлиза и името му. По-късно името е побългарено на Авликово[1], и след това променено на Живково, на името на Георги Живков, министър на просвещението в периода 1887-1893.

През 1905 г. селянинът Тоше Илчов намерил случайно в местността „Топ курия“ край селото монетно съкровище от 40 електронови статери и едно хекте (1/6 статер) на град Кизик в Мала Азия (отсечени около 440-410 г. пр. Хр.). По-късно монетите били пръснати от Илчов у златари и прекупвачи, а няколко попаднали в колекцията на цар Фердинанд и брат му принц Филип Сакскобургготски.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Просвета" е създадено на 12 март 1922 г., а до днес в него се развива културна дейност.

В селото има създадена фолклорна певческа група.

Селото е изходен пункт за туристически маршрути. От тук може да се тръгне по посока на с. Веринско, за язовир Бозалан и за с. Борика.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото – на църковния празник „Св. Дух“, обикновено се сменя според Великден. През последните години е възстановена традицията съборът да се провежда на Голямата Могила, пред обновения храм „Рождество Богородично“, който се намира на около 1 км южно от центъра на село Живково. Разположен е на малка височина в близост до древна могила, известна сред местните като „Голямата могила“. До него се стига като на излизане от селото в посока Самоков, точно където е табелата за края на с. Живково, вляво се отбива по черен път, водещ до мястото след около 300 м

Черквата е изградена в края на XIX век като селски храм на село Живково. Строителството ѝ продължава около 10 г. и е осветена на 5 септември 1904 г. Иконите са изписани от самоковския майстор Михал Б. Стойнев през периода 1904 – 1912 г.

В началото на XXI век храмът е ремонтиран, а вътрешността му изписана със стенописи.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоян Караджов (1905 – 1994) – политик от БКП
  • Иван Сугарев - заемал кметския пост от 2002 до 2007 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Дообработването на чугуна от МК „Кремиковци“ се осъществява в чугунолеярния завод край Ихтиман (между селата Живково и Веринско).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Карта на България: 1888 - 1891" (топографска карта), Народна Библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]