Живко Пуев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Живко Пуев
български партизанин
Роден: 26 януари 1903 г.
Починал: 2 юли 1943 г. (40 г.)

Живко Еленков Пуев, с псевдоним Димо, е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Командир на Партизански отряд "Георги Бенковски".

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Живко Пуев е роден е на 26 януари 1903 г. в с. Александрово (дн. гр. Димово). Член на БКМС (1918). Работи кото шивач в Белоградчик, Лом, София, Видин и родното си село.

Като член на БКП участва в Септемврийското въстание (1923). След неговото потушаване е задържан 4 месеца във Видинския затвор. Продължава политическата си дейност. Многократно е арестуван. Интерниран в Неврокоп (1932), Ивайловград (1939) и Несебър (1940).

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Член на Окръжното ръководство на БРП (к) (1941). Преминава в нелегалност на 6 август 1941 г. и поставя началото на партизанското движение във Видинско. Осъден задочно на смърт по ЗЗД (1942). Командир на Партизански отряд "Георги Бенковски". Взаимодейства с Пиротския партизански отряд на ЮНОА.[1].

На 1 юли 1943 г., след завръщането си от Югославия, група партизани от отряда водят тежък бой с жандармерийско подразделение при с. Стакевци. Тежко ранен Живко Пуев е заловен и убит на 2 юли 1943 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 214