Живко Сталев
| Живко Сталев | |
| български юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 20 февруари 2008 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Стоян Сталев |
| Братя/сестри | Лилия Сталева |
| Деца | Стоян Сталев |
Живко Стоянов Сталев е български юрист, автор на многобройни монографии, студии и статии, учебни помагала. Дълги години е заместник-директор и директор на Института по правни науки към Българската академия на науките. Член е на Международната академия по процесуално право и на редица други европейски институции. През 1990 г. Живко Сталев е председател на Централната избирателна комисия за VII велико народно събрание, председател е на Конституционния съд от 1997 до 2000 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1912 година в семейството на революционера Стоян Сталев. Майка му Виктория е от прочутия български род от Прилеп, Кондови. Отказал се от медицината, се записва в единствения по това време в страната Юридически факултет – към Софийския университет, където по-късно е преподавател по граждански процес, търговско и държавно право. Професорската му книга е „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“. Владее 6 езика. Заемал е още длъжностите народен съдия, секретар на Кодификационния съвет на Министерството на правосъдието, член-кореспондент на Международната академия по сравнително право.
Автор на „Закон за нормативните актове“, обнародван в Държавен вестник, бр. 27 от 3 април 1973 г. Идеолог на Българския арбитражен съд.
Енциклопедичният Живко Сталев е автор на двадесет и шест монографии в почти всички клонове на гражданското право, пет учебника и над сто студии и статии.
Носител е два пъти на орден „Стара планина“ – през 1997 и през 2002 г.[1]
Живко Сталев е баща на юриста и дипломат Стоян Сталев (р. 1952). Сестра на Живко Сталев е Лилия Сталева, преводач от френски език със съществен принос за популяризиране на френската култура в България.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На професор Живко Сталев е наречена улица в кварталите „Студентски град“ и „Малинова долина“ в София (Карта).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Списъкът е в процес на допълване.
- Сталев, Живко. Културно-възпитателното значение на правораздаването (Встъпителна лекция) // Годишник на Софийския университет. Юридически факултет; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte de droit 37. 1942. с. 1 – 26.
- Определения по движение на делото
- Решителна клетва при другарство и колективно законно представителство
- Сила на пресъдено нещо в Гражданския процес. 1959 (София: Сиела, 2007)
- Правни въпроси на външната търговия на Народна република България. София: Наука и изкуство, 1963
- Българско гражданско процесуално право. София: Наука и изкуство, 1966 (2. изд.: Наука и изкуство, 1970; 3. изд.: Наука и изкуство, 1979; 4. изд.: Наука и изкуство, 1988; 5. изд.: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994; 6. изд.: Сиела, 2000; 7. изд.: Сиела, 2001; 8. изд.: Сиела, 2004 и 2006; 9. изд.: Сиела, 2012)
- Същност и функция на международното частно право. София: Наука и изкуство, 1982
- Търговски регистър. София: Софи Р, 1994
- Арбитраж по частноправни спорове. 1997
- Нормативната сила на фактическото. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1997
- Нотариалният акт. 2004
- Проблеми на Конституцията и конституционното правосъдие. София: 2002 (Сиела, 2012)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Александър Колев. 315 ордена „Стара планина“ I ст. дадени за 8,5 години // в-к Сега, 8 юли 2004. Посетен на 8 юли 2022.[неработеща препратка]
- ↑ Емил Басат. Лилия Сталева или намереното време // блог на Емил Басат, 8 октомври 2008. Посетен на 8 юли 2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Витанова, Пепа. Съдията дълголетник // в. Стандарт (11 май 2007). 2007. Архивиран от оригинала на 3 октомври 2017. Посетен на 3 октомври 2017.
- Патриархът на правото, документален филм 2013 г., сайт на БНТ
- Библиография на статии на Живко Сталев в юридически списания
| Асен Манов | → | Председател на Конституционния съд на България (14 октомври 1997 – 19 октомври 2000) | → | Христо Данов |
|
