Животновъдство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Животновъдна ферма 1920-1930, Източник: ДАА

Животновъдството е отрасъл в първичния икономически сектор, който се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански животни и получаване на продукция от тях.

Съдържание

Отраслова структура на животновъдството[редактиране | редактиране на кода]

Отраслите в животновъдството се групират в зависимост от отглежданите видове (включително породи и хибриди) животни.
Трябва да се отбележи, че българите, както и повечето източни народи назовават животни от един и същи вид с различни имена, в зависимост от възрастта и пола, като ресурсите добивани от тях носят същите имена и показват качествата на продукта.
При едрия рогат добитък – младите говеда са телета, съответно месото, добивано от тях е телешко.
Младите овце са агнета, а месото е агнешко; когато е от по-зрели овце е пилешко или овче.
При козите – младите са ярета, а такова козе месо е ярешко.
Същото важи и за най-широко разпространеното птицевъсдство – отглеждане на кокошки. Малките кокошки се наричат с общия термин пилета, а месото е пилешко.

Отглеждане на Едър рогат добитък (Говедовъдство)[редактиране | редактиране на кода]

Говедата са чифтокопитни животни. В селскостопанската терминология се причисляват в групата на едрия рогат добитък.

Отглежаането на едър рогат добитък се извършва с цел добив на месо, мляко, кожи. Използват се и за впрегателни животни. В момента в света има 1,4 милиарда говеда. Те биват 3 вида: зебу (тропическо говедо), европейско домашно говедо и див европейски тур (изчезнал вид).
В българския език е популярно говедата да се наричат „крави“, по названието на женските екземпляри. Местата за концентрация (оборите, стопанските дворове), за отглеждане на говеда се назоваат с общото име кравеферми

Традиционно Европейско говедовъдство[редактиране | редактиране на кода]

В България се отглеждат различни породи на Европейското домашно говедо. Заради спецификата на отглеждане са обособяват три отраслови звена, към които се групират различни типове стопанства.
1) Отглеждане на крави – за млекодобив, основна суровина за млекопреработвателна промишпленост
2) Отглеждане на телета – за добив на телешко и говеждо месо; добив на кожа
3) Отглеждане на качествени зрели мъжки говеда (бикове) за разплод.
В България вече не се използват домашни говеда като впрегатни животни, но до средата на 20-ти век те са били основна тяга за обработка на земя (с дървени плугове), или превоз на стоки (волски каруци), затова тогава е имало и обособена група за тази цел.

Биволовъдство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждането на Биволите е сходно с това на традиционното говедовъдството. Биволското мляко е ценна суровина за млечната промишленост, с по-висока масленост е, но и с по-висока себестойност. Биволското месо се третира като говеждо, и обикновено в кланниците не се индикира произходът му.

Нетрадиционно за Европа говедовъдство[редактиране | редактиране на кода]

Б България се правят опити за отглеждане на неевропейски видове говеда, като например одомашнен (домашен) Тибетски Як (в ловно стопанство „Витиня“)и зубър (в ловно стопанство „Воден“).

Засега всичко се извършва предимно в малки експериментални групи към ловнорибарските стопанства и нямат съществено стопанско значение. Целта е предимно аклиматизиране и създаване на нови хибридни породи с тукашните говеда в бъдещ етап на развитие.

Отглеждане на Дребен рогат добитък (Скотовъдство)[редактиране | редактиране на кода]

Овцевъдство[редактиране | редактиране на кода]

Овцевъдството (около 1 млрд. броя) осигурява месо, мляко и вълна. Получило е широко разпространение в умерения пояс на Европа и Северна Америка и в степните и полупостинни райони на Югозападна и Централна Азия, Нова Зеландия.
Австралия е първата по брой на овце в света.

Козевъдство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждането на кози се извършва основно за добив на козе мляко.

Козето мляко има доказано положително въздействие върху заболявания от разнообразен тип. Съставът му е богат на белтъчини и кобалтови соли, които участват в състава на витамин В12. Съдържа и богата гама от витамини, които повлияват на различни органи и системи в човешкото тяло. Това се дължи на голямото разнообразие от храни, с които се храни козичката. Тя яде най-свежите, младите листенца, клонки, тревички, плодове, дори и цветя. Благодарение на това млякото е чисто и не съдържа токсини.
Отглеждането на ярета за добив на месо е ограничено, тъй като търсенето му е слабо. Ярешкото е годно за консумация, но изисква специфична предварителна обработка (мариноване, изсушаване, повторно мариноване), която да стабилизира узряването и да отсрани някои биологични агенти, които ако не са отстранени предизвикват стомашночревни разстройства.

Свиневъдство[редактиране | редактиране на кода]

Домашната свиня е традиционен източник на месо в България (а и в цяла Европа), Китай, Бразилия и други страни.

Свиневъдството, с около 0,8 млрд. броя животни, е източник за получаване на 40% от месото в света. Почти половината от броя на свинете се падат на Азия и преди всичко на Китай. Развива се още в страните от ОНД, САЩ, в Бразилия. В районите с мюсюлманско население свиневъдството практически отсъства поради религиозни причини. {{ В България се отглежда друг хиббриден вид домашна свиня, която на външен вид прилича на дивия си 'събрат', но е с по-малки размери. Това е източно-балканската свиня.

Коневъдство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждането на коне се извършва в конеферми. Конят се е използвал дълги години като основен помощник, като впрегатен и ездитен добитък. Служи предимно за превоз на товари и досега, в екстремни ситуации или трудно проходими места.
В съвременни условия конете се отглеждат предимно със спортна цел – за езда и като помощници за военни или охранителни патрулни операции в горски терени. Използването на коне като животинска тяга е силно ограничено и се извършва само в слабонаселени региони, или миноритарни общества със запазени традиционни етнокултурни схеми на живот, който е свързан с отглеждане и използване на конете, като работна тяга.

Традиционно коневъдство[редактиране | редактиране на кода]

Това е отглеждането на различни породи коне, с цел получаване на екземплаяри с различна степен на интелигентност и приспособимост за изпълняване на съответни задачи (За различни спортове с конна езда, надбягвания, петобой, прескок и т.н..; За повишена издържливост при преходи с товари и др.)

В много страни отглеждането на коне за добив на месо е приемлива практика. В България, както и във всички славяноезични страни конете и кучетата се за интелигентни помощници на човека, и поради тази – чисто психологическа причина, е неприемливо ползването на месо от тези животни за храна. Въпреки това напоследък тенденциите се променят и в много случаи се консумират месни изделия) предимно от внос), в които освен говеждо се използва и конско месо.

Коневъдство на хибриди с магарета (мулета, катъри)[редактиране | редактиране на кода]

Хибрид между мъжко магаре и кобила се нарича муле. Хибрид между магарица и кон е катър
Във високопланинските райони това е бил най-добрия помощник на човека за транспортиране на товари. България има планински релеф в голям процент от общата си територия, съответно - необходимостта от ползване на такива хибриди е била голяма.
В световен мащаб отглеждането на такива хибриди все още продължава.

Отглеждане на магарета[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на Коневъдство на хибриди, отглеждането на магарета се е извършвало, като по-евтина и по-непретенциозна алтернатива на Коневъдството. Предимно в селските региони, това е била алтернативата вместо притежаване на кон. Макър и по-бавноподвижно, магарето е вършело същите функции, а разходите по отглеждането са му по-ниски, отколкото това, при отглеждане на кон.

Отглеждане на дребни животни и птици, за добив на крехки меса[редактиране | редактиране на кода]

Зайцевъдство[редактиране | редактиране на кода]

Птицевъдство[редактиране | редактиране на кода]

Птицевъдството също е традиционен отрасъл на животновъдството в България. Преди Втората световна война то е слаборазвито и птиците се отглеждат главно за домакински нужди. От началото на 60-те години отрасълът бързо се развива, поради необходимостта от задоволяване на вътрешния и външния /в рамките на СИВ/ пазар с яйца, пух, месо и други ценни продукти. Развитието на птицевъдството е под влияние основно на фуражната база и потреблението. Отрасълът осигурява над 18% от месото в страната, като около 95% от птичето месо се дава от частните производители.

През последните 20 години в страната са построени 19 птицекомбината, които също оказват силно влияние върху териториалната организация на подотрасъла. Днес повечето от тези комбинати са пред закриване, поради тяхната нерентабилност при новите условия. През последните 20 години броят на птиците в страната намалява около 3 пъти, главно поради липсата на храна.

В птицевъдството има 2 направления - месно и за яйца.В България се отглеждат в личните стопанства и редица други домашни птици – пуйки, патици, гъски. Основните райони с развито птицевъдство са зърнопроизводителните райони на страната. В тази връзка в областите В. Търново, Ловеч, Варна, Добрич, Шумен и Плевен се отглеждат над 40% от птиците.

Отглеждане на едри птици[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждане на водоплаващи птици (гъски, патици)[редактиране | редактиране на кода]

Щраусовъдство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждане на насекоми със стопанска цел[редактиране | редактиране на кода]

Пчеларство[редактиране | редактиране на кода]

Вижте подробна информация в основната статия Пчеларство

Бубарство[редактиране | редактиране на кода]

Вижте подробна информация в основната статия Бубарство

Рибарство и аквакултура[редактиране | редактиране на кода]

Рибовъдство[редактиране | редактиране на кода]

Човекът обръща голямо внимание на рибовъдството. Това е стопанска дейност, която включва редица мероприятия. Такива са зарибяване на изкуствени водоеми, осигуряване размножаване на рибите и т.н.

Рибовъдството може да се извършва в естествени и изкусвени водоеми. Чрез изкусвено развъждане може да се получат високи добиви- десетки, а понякога и стотици пъти по-високи, отколкото от същата площ при естесвени условия. Изкусвеното развъждане на риба има и това предимство, че то може да се развие в отдалечени места и населението да ползва прясна риба.

Рибните стопанства в България са пъстървови и шаранови.Пъстървовите стопанства се зарибяват главно с: дъгова, балканска пъстърва и сивен. Шарановите стопанства се заселват главно шаран, бял амур, бял и пъстър толстолоб и др.

От голямо значение за рибовъдството е прилагането на изкуствено оплождане. Изкуственото развъждане в България все повече нараства. А ползата от него е голяма.

Размножаване и отглеждане на раци[редактиране | редактиране на кода]

Вижте подробно в основна статия Рибарство и аквакултура

Размножаване и отглеждане на жаби[редактиране | редактиране на кода]

Вижте подробно в основна статия Рибарство и аквакултура

Дивечовъдство[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждане на животни с цел опитомяване, или като домашни любимци[редактиране | редактиране на кода]