Славой Жижек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жижек)
Славой Жижек
Slavoj Žižek
словенски философ
Жижек през 2015 г.
Жижек през 2015 г.

Роден
21 март 1949 г. (75 г.)

Учил вЛюблянски университет
Университет Париж-VIII[1]
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ШколаХегелианство, психоанализа, марксизъм
ИнтересиОнтология, филмова теория, психоанализа, идеология, теология
Повлиян
Повлиял
Научна дейност
ОбластСоциология, културология
Работил вЛондонски университет - Бъркбек
Люблянски университет
Семейство

Уебсайт
Славой Жижек в Общомедия

Славой Жижек (на словенски: Slavoj Žižek) е словенски писател, социолог, философ и културолог, който използва масовата култура, за да обясни теорията на Жак Лакан, и теорията на Жак Лакан — за да обясни политиката и масовата култура.

Славой Жижек е изключително плодотворен – публикувал е над 50 книги, преведени на повече от десет езика. Има леви убеждения и освен от Лакан, е повлиян от Маркс, Хегел и Шелинг. Според своите почитатели Жижек по темперамент напомня повече революционер, отколкото теоретик, притежава изключителна енергия и чар като лектор. Повечето от книгите на Жижек са морално-политически, а не чисто теоретични.

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Славой Жижек се дипломира по специалностите философия и социология през 1971 г. Получава магистърска степен по философия през същата година, а докторска степен — през 1981 г. в катедрата по философия на Философския факултет на Университета в Любляна. Докторска степен по психоанализа получава в Университета Париж-VII: Дени Дидро.

От 1979 до 1998 е научен сътрудник към Института по социология и философия в Любляна, преименуван през 1992 г. в Институт по обществени науки. От 1998 г. работи в катедрата по философия на Философския факултет на Университета в Любляна. Понастоящем е редовен професор по философия и теоретична психоанализа. Същевременно, той е професор в Европейския институт за следдипломна квалификация.

Славой Жижек е гостуващ професор в няколко европейски и американски университета: Катедра по психоанализа, Парижки университет VIII (19823 и 19856), Център за изучаване на психоанализа и изкуството, Университет на щата Ню Йорк, Бъфало (19912), Катедра по сравнителна литература, Университет на Минесота, Минеаполис (1992), Университет Тюлейн, Ню Орлианс (1993), Юридически институт Кардозо, Ню Йорк (1994), Колумбийски университет, Ню Йорк (1995), Принстън (1996), Нов институт за социални изследвания, Ню Йорк (1997), Университет на Мичиган, Ан Арбър (1998), Университет Джорджтаун, Вашингтон (1999).

През последните 20 години Славой Жижек участва в повече от 350 международни симпозиуми по философия и психоанализа в 20 страни.

През 1980-те той е политически активен и през 1990 г. се кандидатира за президент на Република Словения.

През 2003 г. Славой Жижек написва каталог на известната компания за детско-юношеско облекло Abercrombie & Fitch, което предизвиква голям шум в средите на социолозите.

На 19 април 2019 провежда широко популярен дебат в Торонто с канадския психолог Джордан Питърсън.[2]

Области на научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Областите, към които проявява научен интерес Славой Жижек са: немският идеализъм, психоанализата, политическата философия.

Славой Жижек е известен с използването на Жак Лакан в своя нов прочит на масовата култура, а по точно на явления като Алфред Хичкок, Дейвид Линч, Ленин, фундаментализма и толерантността, политическата коректност, субективизма във времето на постмодернизма и т.н.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български

(на английски като) 2009 First As Tragedy, Then As Farce, London.
  • Kак да четем Лакан?, София : Център за психосоц. подкрепа, 2014, ISBN - 978-619-7037-06-7

На английски

По-важните заглавия от Славой Жижек, издадени на английски, са:

  • The Sublime Object of Ideology (Възвишеният обект на идеологията), Лондон: Verso 1989, 7-о издание 1998
  • For They Know Not What They Do (Понеже не знаят какво правят), Лондон: Verso 1991, 3-то издание 1996
  • Looking Awry (Гледайки косо), Кеймбридж: MIT Press 1991, 8-о издание 1998
  • Tarrying With the Negative (Занимавайки се с негативното), Дърам: Duke University Press 1993, 4-то издание 1998
  • The Indivisible Remainder (Неделимият остатък), Лондон: Verso 1996, 2-ро издание 1997
  • The Ticklish Subject (Žgečkljivi subjekt, Щекотливият въпрос), Лондон: Verso 1999, 2-ро издание 1999
  • Enjoy Your Symptom! (Наслаждавай се на симптома си), Ню Йорк: Routledge 1992, 2-ро издание 1994
  • Metastases of Enjoyment (Metastaza uživanja, Метастази на наслаждението), Лондон: Verso 1994, 2-ро издание 1996
  • The Plague of Fantasies (Kuga fantazem, Чумата на фантасмагориите), Лондон: Verso 1997, 3-то издание 1999

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за