Жизел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жизел
Giselle
Карлота Гризи в ролята на Жизел, ок. 1841 г.
Карлота Гризи в ролята на Жизел, ок. 1841 г.
Информация
Хореография Жан Корали, Жул Перо
Композитор Адолф Адам
Либрето Теофил Готие, Жан Корали, Анри Сен-Жорж
Базиран на легенда от Хайнрих Хайне
Премиера 28 юни 1841 г.
Театър на кралската музикална академия
Балетна трупа Театъра на кралската музикална академия
Герои Жизел, Албрехт, Хиларион, Мирта
Дизайн Пиер Сисери (декор)
Пол Лорме (костюми)
Жанр романтичен балет
Жизел в Общомедия

„Жизел“ (на фр. Giselle) е балет в две действия на френския композитор Адолф Адам по либрето на Теофил Готие, Жан Корали и Жул-Анри Сен-Жорж[1], и хореография на Жан Корали и Жул Перо, с по-късни редакции на Мариус Петипа (1884 г.)[2][1]. Историята е вдъхновена от произведение на Хайнрих Хайне. Считан за апотеоза на романтичния балет.[2]

Написване и премиера[редактиране | редактиране на кода]

Френският поет и романист Теофил Готие е увлечен от творчеството на Хайне. Чрез него се заппознава със славянската легенда за вилисите – духовете на девойки, изоставени пред олтара. Либретото на Готие разказва за младо момиче, което умира от несподелена любов, но благодарение на силата на любовта спасява любимия си от вилисите и успява да спаси и себе си и да не се превърне в зъл дух.

Парижката опера прегръща идеята и поръчва на Адам да напише музиката за новата си прима – италианската балерина Карлота Гризи.[3]

Премиерата е на 28 юни 1841 г. в Театъра на кралската музикална академия. В главните роли са: Карлота Гризи (Жизел), Люсиен Петипа (Албрехт), Жан Корали (Хиларион) и Адел Дюмилатр (Мирта).[1]

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

След успеха в Париж балетът е поставен в Русия, Великобритания и Австрия (1842 г.), Италия (Ла Скала, 1843 г., музика на Байети), САЩ (1846 г.), Дания (1862 г.) и други страни.[1]

През годините с правени редакции в хореографията от Мариус Петипа (1884 г.), Александър Горски (1907 г.), Михаил Фокин (1910 г.).[1] Именно руските постановки поддържат интереса към произведението десетилетия наред.[4]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]

  • Жизел – млада девойка
  • Албрехт (Алберт) – аристократ, представящ се за селянин
  • Хиларион (Ханс) – лесничей
  • Мирта – царицата на вилисите
  • Батилда – аристократка, годеница на Албрехт
  • вилиси, селяни, аристократи

Действието се развива в малко село в Лотарингия. Девойката Жизел е влюбена в наскоропоявилия се Албрехт, който отвръща на чувствата ѝ. На празника на гроздобера, Жизел е избрана за принцеса на гроздобера и танцува в чест на Албрехт. Влюбеният в Жизел лесничей Хиларион (в някои постановки Ханс) разкрива пред всички, че Албрехт в действителност е херцогът на Силезия, който вече е сгоден за аристократката Батилда. Научавайки това, Жизел загубва разсъдъка си и умира.

Жизел е погребана в сърцето на гората, тъй като в селското гробище няма място за самоубийци. Албрехт и Хиларион са покрусени и посещават гроба ѝ през нощта. Принцът разбира, че неговите чувства към Жизел не са временно увлечение, а истинска любов, и е разкъсван от срадание и вина. Хиларион и Албрехт са обкръжени от вилиси (зли духове на девойки, изоставени пред олтара) и тяхната кралица Мирта, които убиват всеки мъж, дръзнал да се появи в лоното им. Хиларион е убит от вилите, които го изтощават от танци и оставят да се удави в блатото. Духът на Жизел, воден от безмъртната си любов, се опитва да спаси Албрехт. С помощта на Жизел, Албрехт успява да дочака изгрева и да се спаси.

Край на разкриващата сюжета част.

Постановки в България[редактиране | редактиране на кода]

Жизел е поставяна на софийска и русенска сцена.

Премиерата в Русенска опера е на 14 юни 1958 г. Диригент е Борис Хинчев, хореограф – Асен Манолов, а художник – Лидия Йованеску. Втората премиера е на 23 декември 1975 г. Диригент е Иван Филев, хореограф – Петър Луканов, художник – Наташа Хренникова. Тетата премиера е на 30 май 2006 г., когато хореографията отново е на Петър Луканов.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]