Жило

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жило на оса отделящо капка отрова.

Жѝло – заострен орган при някои групи животни (най-вече членестоноги) служещ за защита и нападение. Свързан е с жлези отделящи отрова, която се вкарва посредством жилото в жертвата. Отровата може да причини болезнена и увреждаща здравето реакция, включително парализа. Реакцията към отровата варира силно както според вида жилещо животно, така и според вида на жертвата.

Жилото е еволюирало при няколко групи членестоноги поотделно – при жилещите ципокрили (Aculeata) и скорпионите (Scorpiones). Терминът може да се използва за подобни органи и при други групи животни. Тъй като жилата в тези различни групи животни не са хомоложни, те ще бъдат разгледани поотделно в статията.

Жилещи ципокрили[редактиране | редактиране на кода]

Жилещите ципокрили са обединени в таксона Aculeata. Това са ципокрили при които яйцеполагалото се е видоизменило в жило. Яйцеполагалото в базалното си състояние (т.е. при предците на ципокрилите) най-общо се състои от два чифта придатъци на 8-ия и 9-ия коремен сегмент.[1][2] Всеки придатък се състои от приосновна гонококса и съчленена с нея издължена гонапофиза. Това базално състояние се е видоизменило съществено при различните ципокрили, като при Aculeata първият чифт гонококси са изчезнали, а вторият чифт гонапофизи са слети и образуват стилет.[1] Първият чифт гонапофизи са видоизменени в тънки ланцети и са плътно прилепнали към стилета.[3] Заедно стилета и ланцетите образуват самото жило.

От долната страна на стилета има каналче което в основата се разширява. Плътно прилепналите отдолу ланцети го затварят по дължина. При жилене отровата се излива в разширената основа на стилета, а ланцетите я изтикват навън чрез ритмични движения напред-назад.[1] Отровните жлези, жилото и съпровождащата мускулатура и нерватура образуват цялостния жилещ апарат на ципокрилите.

Aculeata снасят яйцата си през отвор в основата на жилото. Тъй като мъжките ципокрили нямат яйцеполагало, мъжките Aculeata съответно нямат жило.

Скорпиони[редактиране | редактиране на кода]

Телсон на скорпион завършващ с жило

Жилещият апарат на скорпионите се намира на последният сегмент на тялото наречен телсон. Той е издут в основата си, където се съхранява отровата, а в края е заострен в жило, наричано още акулеус („шип“).


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Gillott, Cedric. Entomology, 3rd. Ed.. Springer, 2005. ISBN 9781402031830. с. 85-87.
  2. Лазаров, А., Дириманов, М., Григоров, Ст.. Ентомология. София, Земиздат, 1967. с. 21.
  3. Snodgrass, Robert. Principles of Insect Morphology. Cornell University Press, 1993. ISBN 9780801481253.