Жировница
Тази статия е за селото в Северна Македония. За общината в Словения вижте Жировница (община). За селото, което е неин център, вижте Жировница (Община Жировница).
| Жировница Жировница | |
|---|---|
| — село — | |
 Джамия в селото | |
  Жировница | |
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуша |
| Географска област | Долна река |
| Надм. височина | 912 m |
| Население (2002) | 1608 души |
| МПС код | GO |
| Жировница в Общомедия | |
Жировница или Жерноница, Жерновница (на македонска литературна норма: Жировница, на албански: Zheranica) е село в община Маврово и Ростуша на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Жировница се намира на 19 км от Мавровското езеро, вдясно от пътя водещ за Охрид през Дебър. Жировница е най-северното село и център на областта Долна река.
Селото е поделено на няколко махали. В Долна махала са домовете на родовете Незировци, Шопевци, Матимачковци. В Бешир махала живеят Пайковци с Булковци, Чакъровци, Валавичарци, Карлевци и Висманци. В Осман махала живеят Оджиевци, Пластевци, Галевци и Тулаовци. В Мечкар махала живеят Гуговци, Картовци, Шияковци и Чоревци. В Горна махала живеят Гулевци, Жабаровци, Казовци.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Жировница е чисто помашко село център на малката каза Река (Рекалар) в Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Жернопица е посочено като село с 300 домакинства с 615 жители помаци.[1]
В края на 1887 година Жиронвица е определена за център на Реканска каза.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Жерновница е населявано от 1300 жители, всички българи мохамедани.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 1608 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1314 |
| албанци | 258 |
| турци | 20 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 4 |
| други | 12 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Жировница
Дамчо Милошев, български общественик, след Младотурската революция в 1909 година е избран за един от 25-те български депутати на албанската конференция в Цариград.[5]
Саме Лимани Жарновски (1935 -), писател от Северна Македония
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Петрушевски, М. Д. Неколку црти на говорот од Жировница. – Македонски јазик, 1951, № 3—4, 56—66.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 174-175.
- ↑ Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p. 16-17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 1.
| Населени места в Община Маврово и Ростуша | 
| |
|---|---|---|
| Ростуша | Аджиевци | Беличица | Бибане (Бибай) | Битуше | Богдево | Болетин | Велебърдо | Видуша | Вълковия | Върбен | Върбяни | Галичник | Грекане (Грекай) | Дуф | Жировница | Жужне | Кичиница | Кракорница | Леуново | Лазарополе | Маврови ханове | Маврово | Нивище | Никифорово | Нистрово | Ничпур | Ново село | Оркюше | Присойница | Росоки | Рибница | Селце | Сенце | Скудрине | Средково | Сушица | Тануше | Требище | Тресонче | Церово | Янче
Исторически села: Търница | ||
Портал „
