Житосвят

Житосвят
Житосвят 42.462986, 26.974464 Житосвят
Общи данни
Население	88 души (15 март 2024 г.) 2,84 души/km²
Землище	31,281 km²
Надм. височина	172 m
Пощ. код	8475
Тел. код	05590
МПС код	А
ЕКАТТЕ	29492
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007)

Житосвя̀т е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.

География

Село Житосвят се намира на около 41 km запад-югозападно от центъра на областния град Бургас, около 20 km южно от общинския център град Карнобат и около 22 km северозападно от град Средец. Разположено е по полегат южен склон на хълм от югоизточните склонове на Хисаро-Бакаджишкия праг при прехода му към Бургаската низина. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 176 m. Общият наклон на терена е на юг, към течащата на около 5 km от селото Господаревска река, в която се оттичат водите на множеството прорязващи землището на селото дерета: Коручешменското дере – най-западното дере, граничещо със селата Правдино и Добриново, Хутулското дере – на километър източно от Коручешменското дере, Кочина дере, Орлешки камък, селското дере, Карабаютското дере и Манастирското дере, което приема водите си от „Касаджиковия кайнак“.

През Житосвят минава третокласният републикански път III-795, който на юг води през село Малина, през кръстовище с второкласния републикански път II-53 и през село Драка към връзка с второкласния републикански път II-79 (Елхово – Бургас), а на север през селата Екзарх Антимово и Драганци и след пътен възел с автомагистрала Тракия продължава до връзка западно от Карнобат с първокласния Подбалкански път. Общински път от Житосвят на запад води през селата Добриново и Сан-Стефано до село Железник.

Землището на село Житосвят граничи със землищата на: село Екзарх Антимово на север; село Черково на североизток; село Орлинци на изток; село Малина на юг; село Правдино на югозапад; село Добриново на запад.

В землището на Житосвят има 4 язовира.

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

Селото с дотогавашно име Джумалѝи е преименувано през 1934 г. на Хаджѝ Марѝново, през 1943 г. – на Житосвèт, а през 1966 г. – на Житосвя̀т

През 1878 – 1879 г. в село Джумалии (Житосвят) стара турска къща е ремонтирана и приспособена за параклис, който носи името „Свети Йоан Кръстител“. В този параклис се служи до построяването на новата църква през 1935 – 1936 г, която също носи името „Свети Йоан Кръстител“.

Училище в селото има от 1879 г. до 1958 г.

Население

Населението на село Житосвят наброява 1437 души при преброяването към 1934 г. и 1485 към 1946 г., намалява до 371 към 1985 г. и 104 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост
Общо	92
Българи	91
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

Обществени институции

Село Житосвят към 2022 г. е център на кметство Житосвят.

В село Житосвят към 2022 г. има:

• православна църква „Свети Йоан Предтеча“;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

Южно покрай Житосвят са видими очертанията на Еркесията.

Външни препратки

• Прабългарски пограничен вал Еркесия Архив на оригинала от 2009-05-15 в Wayback Machine.
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-054
• Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.