Житоше
|
Житоше Житоше |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Житоше |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 644 m |
| Население | ? души (?) |
| Пощенски код | 7507 |
Житоше (на македонска литературна норма: Житоше) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в северозападната част на Прилепското поле. Край селото е разположен манастирът „Свети Атанас Житошки“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Житоше е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Житоше християнско (Jitoché Christiansko) е посочено като село с 35 домакинства и 153 жители българи, а Житоше мюсюлманско (Jitoché Musulmansko) е село с 94 домакинства и 232 жители мюсюлмани, 83 българи и 21 цигани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Житоше Горно е населявано от 66 жители българи християни, 560 арнаути мохамедани и 75 цигани, а Житоше Долно е село със 102 българи.[2]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гитогле (Gitoglé) има 48 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Житоше като българо-албанско село.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Житоше
Стерио Велев – Самарджията (? – 1963), български революционер от ВМОРО, починал в Крушево[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 74-75.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 245.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 148-149.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.91
| |||||||||||
Портал „