Жичка архиепископия
| Жичка архиепископия Жичка архиепископија | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Произлязла от | Охридската архиепископия |
| Основана | 1219 г. |
| Статут | автокефалия |
| Предстоятел | архиепископ |
| Ранг | архиепископия |
| Обред | източноправославен |
| Календар | юлиански |
| Богослужебен език | старобългарски, респективно църковнославянски |
| Седалище | Жича и Печ |
| Диоцез | Илирик |
| Численост | |
| Епархии | 10-17 |
Жичката архиепископия (на сръбски: Жичка архиепископија), а след преместването Печка архиепископия (на сръбски: Пећка архиепископија), наричана също Жичко-печка архиепископия (на сръбски: Жичко-пећка архиепископија) и Сръбска архиепископия (на сръбски: Српска архиепископија) е първата автокефална (самостоятелна) архиепископия за средновековните сръбски земи, просъществувала в периода от 1219 г. до 9 април 1346 г., Цветница, когато на църковно-народен събор в Скопие е издигната в Печка патриаршия.[2]
Учредяването на тази архиепископия е изключителна заслуга на първия сръбски архиепископ Свети Сава, бележейки началната точка в последващото историческо развитие на Сръбската православна църква.[3][4] Църквата носи името си по/от първото архиепископско седалище в манастира Жича, а след преместването ѝ в Печкия манастир се нарича Печка архиепископия.[5]
Църквата е означавана и като Сръбска архиепископия, понеже има за цел приобщението на сърбите към православието след Великата източно-западна схизма от 1054 г. и в контекста на превземането на Константинопол на 13 април 1204 г. със създаването на Латинска империя на местото Източната Римска империя. След превземането на Константинопол от латините балканският диоцез на православната деноминация е застрашен без водещия си световен имперски център, който се оказва в ръцете на римокатолиците.[6]
Димитър Хоматиан изпраща няколко гневни писма на Растко (св. Сава Сръбски), че самоуправно учредил нова църква, като и обсебил безчинно четири български епархии (Рас, Призрен, Липлян и Срем – преминал междувременно във владение на Кралство Унгария) от Охридската българска архиепископия[7], приобщавайки ги към новата сръбска архиепископия в Жича, но явно инициативата се е ползвала с протекцията на Иван Асен II, защото Растко умира във Велико Търново след две поклонически и продължителни пътувания в Близкия Изток, с цел склоняване на трите източни патриаршии (Йерусалимска, Александрийска и Антиохийска) да подкрепят възстановяването на старата Българска патриаршия (като Търновска патриаршия), което и се случва след смъртта на Сава на църковен събор в Лампсак.[8]
След основаването на новата сръбска архиепископия по различно време към нея са присъединени още 7 епархии в стари български територии, от които една новоучредена по средното течение на река Ибър в Поибрието и още 6 стари български – в резултат от завоеванията на кралете Милутин, Дечански и Душан от 1282 до 1346 години[9]:
- Банска епархия, новоучредена с диоцез по средното течение на река Ибър и със средище Банския манастир
- Белградска епархия за Мачва
- Браничевска епархия със средище Браничево
- Дебърска епархия
- Морозвиздска епархия по река Брегалница със средище Мородвис
- Нишка епархия
- Скопска епархия
След издигането на архиепископията в патриаршия, четири от епископиите на архиепископията са произведени в митрополии – Скопската, Призренската, Рашката и Зетската.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Заб. На рашка писменост, следваща грамотата на бан Кулин на босанчица и предхождаща Дубровнишката на цар Иван Асен II.
- ↑ Издигането на сръбската църква в ранг на патриаршия
- ↑ Свети Сава
- ↑ Сава
- ↑ Слијепчевић, Ђоко М. (1962). Историја Српске православне цркве. књ. 1. Мюнхен: Искра.
- ↑ Какво предшества създаването на Сръбската архиепископия?
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 135 – 141.
- ↑ 778 години от смъртта на българския патриарх Йоаким I (1235-1246), 18 януари 1246 г. Пръв патриарх на „великата патриаршия на Царевград Търнов“; НИМ
- ↑ Йордан Иванов, Българите в Македония; Сръбско влияние, стр. 46-52
- ↑ Издигането на сръбската църква в ранг на патриаршия
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Српска архиепископија“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
