Жлъчен мехур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Жлъчка.

Устройство на жлъчката

Жлъчният мехур (на латински: vesica fellea), или жлъчка, е спомагателен орган на храносмилателната система, който има основна функция да съхранява жлъчен сок, спомагащ при храносмилането.

В разговорния език жлъчка се нарича както жлъчният мехур, така и жлъчният сок.

Анатомично устройство[редактиране | редактиране на кода]

Жлъчният мехур представлява торбичка с крушовидна форма, разположена под долната дясна предна повърхност на черния дроб. Дължината му е 7 – 12 cm, широчината – до 2,5 cm, напречния размер е 4 – 5 cm, и има обем от около 30 – 50 cm³.

Състои се от три основни части: дъно, тяло и шийка.

  • Дъното (на латински: fundus vesicae felleae) се издава под долния ръб на черния дроб. Напред опира в предната коремна стена, а назад преминава в тялото (на латински: corpus vesicae felleae).
  • Тялото завършва със стеснение, наречено шийка (на латински: collum vesicae felleae).
  • Шийката преминава в жлъчния канал (на латински: ductus cysticus). Той е с дължина около 3 cm и се слива с общия чернодробен канал (на латински: ductus hepaticus communis), който има дължина 4 – 5 cm. В резултат на това сливане се формира общият жлъчен канал (на латински: ductus choledochus) с дължина около 7 – 8 cm. Крайната част на общия жлъчен канал има добре изразена циркулярна мускулатура – жлъчен сфинктер.

Хистологичен строеж[редактиране | редактиране на кода]

Външната обвивка на жлъчния мехур е покрита със серозна ципа (перитонеум) по весцибуларната страна и адвентиция в останалите участъци. Чрез тази повърхност той влиза в контакт с част от напречното дебело черво и дванадесетопръстника. Мускулната съединителна тъкан (tunica muscularis) е представена от кръгови гладкомускулни снопчета, разположени циркулярно, косо и надлъжно. Най-дебела е в областта на шийката. Лигавицата (tunica mucosa) образува множество гънки. Състои се от еднослоен цилиндричен епител и от lamina propria, състояща се от съединителна тъкан и кръвоносни съдове. В близост до шийката лигавицата съдържа жлези, произвеждащи слуз.

Вътрешната страна на жлъчния мехур образува множество гънки, а в жлъчния канал се издава спирално извита гънка.

Кръвоснабдяване[редактиране | редактиране на кода]

Жлъчният мехур се кръвоснабдява от arteria cystica, а жлъчните канали от клончета на arteria hepatica communis. Лимфните съдове на жлъчния мехур и жлъчните канали се оттичат към чернодробните лимфни възли, разположени в областта на porta hepatis.

Инервация[редактиране | редактиране на кода]

Инервацията на жлъчния мехур и жлъчните пътища се осъществява от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.