Жозеф Ортолан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жозеф Ортолан
Joseph Ortolan
JosephOrtolan.png
Роден
Починал
Погребан Монпарнаско гробище, Париж, Франция

Образование Парижки университет
Работил в Парижки университет
Жозеф Ортолан в Общомедия

Жоузеф Луис Елзеар Ортолан, роден на 21 август 1802 г. в Тулон и починал на 27 март 1873 г. в Париж, е френски юрист и историк на правото.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Тулон, Жозеф Ортолан следва право в Екс ан Прованс и Париж и получава докторска степен през 1829 г. Бързо добива обществена известност с публикуването на два научни труда: Историческо обяснение на институтите на Юстиниан (1827) и История на римското право (1828). Работи като първи асистент книжар във Върховния съд, а след революцията от 1830 г. е повишен в чин главен секретар. Жозеф Ортолан бива упълномощен да води лекционен курс по конституционно право в Сорбоната, а през 1836 г. бива назначен за титуляр на дисциплината Сравнително наказателно право в университета в Париж. Издава значим брой научни трудове по конституционно и сравнително право. Известно е, че той е автор на поредицата от поезия Les enfantines (1845).[1]

Братът на Ортолан, Жан-Фелисите-Теодор Ортолан, е експерт по морско право, а неговият син Йожен Ортолан добива известност като композитор.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на Историческо обяснение на институтите на Юстиниан, девето изд., 1875.
  • Explication historique des institutes de Justinien (Историческо обяснение на институтите на Юстиниан), 1827
  • Histoire de la législation romaine (История на римското право), 1828
  • Cours public d’histoire du droit politique et constitutionnel des peuples de l’Europe, avec le tableau de leur organisation actuelle (Публичен курс по история на политическото и конституционно право на европейските народи, с таблица на тяхната текуща организация), 1831
  • Le Ministère public en France, traité et code de son organisation, de sa compétence et de ses fonctions dans l’ordre politique, judiciaire et administratif (Прокурорът във Франция, процесуална и нормативна организация и компетентност в неговите политически, съдебни и административни функции), 2 тома, 1831
  • Histoire de la législation romaine depuis son origine jusqu’à la législation moderne, suivie de l’explication historique des Instituts de Justinien (История на римското право от своя произход на модерно законодателство, следвана от историческо обяснение от институтите на Юстиниан), Париж 1835
  • Cours de législation pénale comparée (Курс по сравнително наказателно право), 1838
  • Éléments du droit pénal (Елементи на наказателното право), 1856
  • Enfantines moralités (Поуки за децата), поеми, 1845
  • Les pénalités de l’Enfer de Dante (Наказанията в Дантевия „Ад“), следвана от проучване на Брунето Латини, оценен като учител на Данте, 1873

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Antony Roulliet, Notice sur M. Ortolan, 1878.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Ortolan, Joseph Louis Elzéar“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Франция“         Портал „Франция