Жозе Моуриньо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Flag of Portugal.svg Жозе Моуриньо
José Mourinho 2020 (cropped).jpg
Лична информация
Прякор„Специалния“
„Щастливия“
Роден
Жозе Марио дош Сантош Моуриньо Фелиш
26 януари 1963 г. (60 г.)
Ръст174 см
ПостПолузащитник
Настоящ отбор
ОтборFlag of Italy.svg Рома (треньор)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980 – 1982
1982 – 1983
1983 – 1985
1985 – 1986
Общо:
Flag of Portugal.svg Рио Аве
Flag of Portugal.svg Белененсеш
Flag of Portugal.svg Сесимбра
Flag of Portugal.svg Комерсио и Индустрия
16
16
35
27
94
(2)
(2)
(1)
(8)
(13)
Треньор
1986 – 1987
1987 – 1990
1990 – 1991
1991 – 1992
1992 – 1993
1993 – 1996
1996 – 2000
2000
2001 – 2002
2002 – 2004
2004 – 2007
2008 – 2010
2010 – 2013
2013 – 2015
2016 – 2018
2019 – 2021
2021 –
Flag of Portugal.svg Комерсио и Индустрия (юноши)
Flag of Portugal.svg Витория Сетубал (юноши)
Flag of Portugal.svg Ещрела Амадора (помощник)
Flag of Portugal.svg Оварензе (помощник)
Flag of Portugal.svg Спортинг Лисабон (помощник)
Flag of Portugal.svg Порто (помощник)
Flag of Spain.svg Барселона (помощник)
Flag of Portugal.svg Бенфика
Flag of Portugal.svg Униао де Лейрия
Flag of Portugal.svg Порто
Flag of England.svg Челси
Flag of Italy.svg Интер
Flag of Spain.svg Реал Мадрид
Flag of England.svg Челси
Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
Flag of England.svg Тотнъм
Flag of Italy.svg Рома
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Жозе Моуриньо в Общомедия

Жозе Моуриньо[бел 1] или Жозе Марио Дош Сантош Моуриньо Фелиш (на португалски: José Mário dos Santos Mourinho Félix, [ʒuˈzɛ moˈɾiɲu]) е португалски футболен треньор и футболист.

Син е на Фелиш Моуриньо, бивш вратар в националния отбор на Португалия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Моуриньо е смятан за един от най-добрите европейски треньори, след като през четири последователни години печели трофеите на две национални първенства (през 2002/03; 2003/04 с „Порто“ печели шампионата на Португалия и през 2004/05; 2005/06 с „Челси“ в Англия), както и Купата на европейските шампиони и Купата на УЕФА с „Порто“ (съответно през 2002/03 и 2003/04). С ФК Интер става за 5-и пореден път шампион в Серия А, като през 2010 прави требъл спечелвайки Купата на Италия, Серия А и Шампионска лига.

През три последователни години (2004 и 2005) Моуриньо е провъзгласен за най-добър футболен треньор от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS).

Известен е с доброто си самочувствие и скандалното си поведение. Моуриньо, освен с треньорските си познания и виждания за играта, впечатлява и с полиглотските умения, с които борави. Португалецът говори свободно вече 5-и език, като последният от неговата „колекция“ е италианският (преди това португалски, испански, английски и френски)

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Челси[редактиране | редактиране на кода]

Мориньо е треньор на Челси от 2004 до 2007 г. Печели Висшата лига през 2004/05 и 2005/06, ФА Къп през 2007 г. и Купата на Лигата през 2005 и 2007 г.

Мориньо е един от седмината (към февруари 2012 г.) мениджъри, печелили английското първенство, ФА Къп и Купа на Лигата.[1]

Интер[редактиране | редактиране на кода]

На 2 юни 2008 г. официално за наставник на ФК Интер е представен Жозе Мориньо.[2] Подписва двегодишен договор с Интер, като за свой помощник избира Джузепе Барези – бивш футболист на отбора и треньор на примаверата. До края на трансферния прозорец, Мориньо привлича трима нови футболисти в клуба: бразилското крило Мансини (€12.5 милиона)[3], ганайския полузащитник Съли Мунтари (€14 милиона)[4] и португалското крило Рикардо Куарежма (€18 милиона плюс младия полузащитник на Интер – Пелѐ)[5].

В първия си сезон начело на Интер, Мориньо печели италианската суперкупа[6] и става шампион на страната – седемнадесета титла в историята на Интер.[7] Въпреки това, неговия дебютен сезон се приема като провал от привържениците, след като Интер за поредна година отпада от турнира на шампионската лига (след загуба на осминафиналите от Манчестър Юнайтед)[8], а в Копа Италия черно-сините са отстранени на полуфиналите от Сампдория.[9]

След напускането на бразилския таран Адриано, аржентинското дуо Хулио Крус – Ернан Креспо и отказването на ветерана Луиш Фиго, за предстоящия сезон Мориньо привлича Диего Милито и Тиаго Мота от отбора на ФК Дженоа.[10] Трансферът, който намира най-голям световен отзвук, обаче е на камерунския нападател Самюел Ето'о, който пристига в отбора, като част от сделката между Интер и ФК Барселона за шведската звезда Златан Ибрахимович.[11] На 27 август 2009 г. от Реал Мадрид в Интер идва и холандският креативен полузащитник Уесли Снейдер[12], който още с дебюта си – в Дербито на Милано, спечелено с 0 – 4, печели и симпатиите на всички черно-сини привърженици. Именно в този мач, два от головете вкарват другите нови покупки – Мота и Милито.[13]

Реал Мадрид[редактиране | редактиране на кода]

Мориньо е треньор на Реал Мадрид от 2010 г. Печели Купата на краля през 2011, Премиер дивизион през 2012 и Суперкупата на Испания през 2012.

Челси[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юни 2013 Жозе подписва 4-годишен договор с Челси.

По време на втория си период при „сините“ от Лондон, Моуриньо печели титлата на Англия и Купата на Лигата през сезон 2014/15.

На 7 август 2015 г., Моуриньо подписва нов 4-годишен договор с Челси. По този начин „сините“ обвързват португалецът до 2019 г.

Заради крайно незадоволителните резултати в началото на сезон 2015/16, на 17 декември 2015 г. ФК Челси и Жозе Моуриньо се разделят за втори път, този път по „взаимно съгласие“. Португалецът оставя тимът в дълбока криза, само на няколко точки от зоната на изпадащите, с едва 11 пункта след 12 двубоя.

Манчестър Юнайтед[редактиране | редактиране на кода]

На 27 май 2016 г., Моуриньо подписава тригодишен договор с Манчестър Юнайтед, с опция да остане в клуба поне до края на 2020.

Тотнъм[редактиране | редактиране на кода]

На 20 ноември 2019 г., Моуриньо подписва договор с Тотнъм до края на сезон 2022/23, заменяйки на поста уволниения Маурисио Почетино. На 19 април 2021 г. е уволнен, защото отказва да изведе отбора на „шпорите” на тренировъчното игрище, след решението на ръководството клубът да вземе участие в бъдещата Европейска Суперлига.[14]

Рома[редактиране | редактиране на кода]

На 4 май 2021 г., Моуриньо е обявен за треньор на италианският гранд Рома.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Включват както успехите като треньор, така и личните успехи.

Треньорски[редактиране | редактиране на кода]

В периода от 2002 г. до „в развитие“

Flag of Portugal.svg Порто (2002 – 2004)
Flag of England.svg Челси (2004 – 2007)
Flag of Italy.svg Интер (2008 – 2010)
Flag of Spain.svg Реал Мадрид (2010 – 2013)
Flag of England.svg Челси (2013 – 2015)
Flag of England.svg Манчестър Юнайтед (2016 – 2018)
Flag of Italy.svg Рома (2021 – )

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Portugal.svg Примейра Лига Треньор на годината (2): 2002 – 03, 2003 – 04
  • Flag of England.svg Треньор на годината в Английската Висша Лига (3): 2004 – 05, 2005 – 06, 2014 – 15
  • Flag of England.svg Треньор на месеца в Английската Висша Лига (3): ноември 2004, януари 2005, март 2007, ноември 2020
  • Flag of Italy.svg Треньор на годината в Серия А (2): 2008 – 09, 2009 – 10
  • Flag of Italy.svg Golden Bench (Златна пейка) (1): 2009 – 10
  • Flag of Spain.svg Приз „Мигел Муньос“ на испанския вестник „Марка“ (2): 2010 – 11, 2011 – 12
  • Flag of Portugal.svg Награда за Треньор на годината на УЕФА (2): 2002 – 03, 2003 – 04
  • Flag of Portugal.svg Flag of Spain.svg Отбор на годината на УЕФА (4): 2003, 2004, 2005, 2010
  • Flag of Portugal.svg Flag of Spain.svg Европейски треньор на годината (Onze d'Or) (2): 2005, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Възможна транскрипция също и Жузе Мориню. Разпространени са неточни изписвания като Моуриньо, Муриньо, Мауриньо.