Жоржета Пехливанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жоржета Пехливанова
български дипломат
Жоржета Пехливанова 
Роден: 14 октомври

Жоржета Кирилова Антонова-Пехливанова е български дипломат

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва френската гимназия „Фредерик Жолио-Кюри” във Варна. Жоржета Кирилова Антонова е завършила испанска и френска филология в Софийския университет. Специализира в Сорбоната в Париж, Школата на ООН в Женева, Испанската дипломатическа академия в Мадрид.

Има докторска степен за научна разработка за испанския политически преход. Познавач е на проблематиката на страните от Латинска Америка и Испания.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Постъпва на работа след конкурси в Министерството на външните работи и 10 години работи като правителствен преводач, тъй като е от малкото кадри с еднакво владеене на повече от два чужди езика. Владее и ползва: френски, испански, португалски, италиански, руски и английски. Участва в екипите на много делегации на държавно и правителствено ниво и на международни форуми в чужбина. Зад граница работи в българските дипломатически мисии в Испания – два мандата; Аржентина, Боливия и Парагвай – първи секретар и съветник; Венецуела, Колумбия, Еквадор и Суринам – пълномощен министър и временно управляващ мисията. В дипломатическата си работа се вписва активно в дейността на МВнР в политиката на България към Европейския съюз. Автор е на редица публикации, анализи и има издадени четири книги по въпросите на външната политика на България в усилията ѝ за присъединяване към Европейския съюз, както и за присъствие на България в международните отношения на двустранно и многостранно ниво.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „По вълните на дипломацията“ (2000);
  • „Политическо ветрило“ (2002);
  • „Под лупата на дипломата“ (2005);
  • „Магията Латинска Америка“ (2011).

Чрез описаните личности и събития в книгите си защитава тезата, че България активно участва в международния живот през изминалите години, отсявайки негативите и съхранявайки плюсовете в многостранната и двустранна дипломация.

В „По вълните на дипломацията“ особено внимание заслужава испанският политически преход и сравнението му с българския от очевидец на събитията, Аржентина и овладяването на финансовата криза чрез валутния борд. Малко се знае за ролята на испанския крал Хуан Карлос I в този решителен период на 1970-те и началото на 1980-те години. По време на прехода до приемането на новата конституция той не просто царува, но и управлява активно и далновидно. Авторката разказва за срещите си с испанския крал, испанските политици Фелипе Гонсалес, Марселино Ореха, Фернандес Ордоньес, Долорес Ибаррури, проф. Тиерно Галван, интелектуалците Пикасо, Дали, Камило Хосе Села, Рафаел Алберти. В главата "Латинска Америка – постоянният преход" акцентът пада върху сянката на диктаторите, а в последната глава "Аржентина – страна на среброто и българите" – върху „валутния борд“ в Аржентина и аналогията му с българския, емиграцията днес и последиците от нея, еуфорията на младите да емигрират от България. От контактите, срещите и впечатленията си представя някои изявени сънародници в Аржентина, гордост и за България.

„Политическо ветрило“, 2002 г. или „дипломацията там, където се разместват пластовете в политиката“ е книга за дейността на Европейския съюз, Съвета на Европа и тежката икономическа криза в Аржентина.

“Под лупата на дипломата“,2005 г., е за новата кройка държавници на ХХI-я век, за политическите процеси в страните от ЕС и Латинска Америка.

„Магията Латниска Америка“, 2011 г. е за Латинска Америка и регионалните съюзи, за трите държави Венецуела, Еквадор и Колумбия – политика, икономика, култура, за българската дипломация в региона, закрила на българските граждани и др.

Жоржета Пехливанова се утвърждава сред най-интересните и талантливи автори на книги във вече оформилия се жанр "дипломати разказват". Тя засилва авторитета и интереса към този жанр най-вече чрез дарбата си да разказва непринудено и да пречупва случки, личности и събития през трептящата мембрана на отзивчивата си душевност и неповторима чувствителност. Образите и действията на държавни личности и на дипломати са показани най-вече с техните професионални качества и историческия им принос за изграждането на по-справедлив и по-добър свят.

Отличие[редактиране | редактиране на кода]

За принос към българската външна политика е наградена с орден на Министерство на Външните работи. За принос към българската дипломация е включена с книгите си в Българската енциклопедия "История на българите", том IV "Българската дипломация от древността до наши дни". Почетен гражданин е на провинция Лас Бреняс, Пресиденсия Роке Саес Пеня, Берисо, Буенос Айрес - Аржентина. Почетен гражданин е на Кито - Еквадор.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с българския писател и сценарист Слав Г. Караславов има син Георги.

Омъжена е за известния актьор от Народния театър Венелин Пехливанов, починал през 2005 г.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]