Жорж Батай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жорж Батай
Georges Bataille
френски философ
Georges Bataille vers 1943.jpg
Роден
Починал
9 юли 1962 г. (64 г.)
Философия
Школа Западна философия
Повлиян
Повлиял
Научна дейност
Област Литературна критика

Подпис Signature Georges Bataille.jpg
Жорж Батай в Общомедия

Жорж Батай (на френски: Georges Bataille) е френски философ и романист.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 септември 1897 г. в семейството на Жозеф-Аристид Батай, бирник (по-късно ослепява и се парализира поради невросифилис) и Антоанет-Агле Турнар. Роден е в Бийом в провинция Оверн, но семейството му се мести в Реймс през 1898 г., където той е кръстен[1].

Той ходи на училище в Реймс, а по-късно и в Еперне. През 1914 г. става католик и остава отдаден католик за 9 години. Обмисля дори да стане свещеник и посещава за кратко католическа семинария. Все пак напуска, за да може да помага на майка си. В крайна сметка се отказва от християнството в началото на 20-те години.[2]

През 1924 г. завършва Екол дьо Шарт. Тогава започва да сътрудничи на националната библиотека. Между 1929 и 1930 г. е редактор на списание „Documentes“[3].

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Батай прави прочит на Георг Хегел през Ницше и отчасти в концепцията за господар-роб на последния[3].

Батай развива идеята за базовия материализъм (основно значение според Ауди[4]) в края на 20-те и началото на 30-те години, за да скъса с главното течение на тогавашния материализъм. Той твърди, че концепцията за активна базисна материя, която разрушава опозицията по-горе и по-долу дестабилизира всички основи. В някакъв смисъл тази концепция е подобна на неутралния монизъм на Спиноза, при който имаме субстанция, която включва в себе си и ума и материята, постулирани от Рене Декарт. „Прокълната участ“, написана през 1949 г. се приема от Батай за едно от най-важните му произведения. В него той прави систематично изследване на икономическите и социални изследвания на изразходването[4].

Между 1943 и 1945 г. Батай пише три трактата („Вътрешен опит“, „Вина“ и „Върху Ницше“). В тях той поставя основите на идеята за ексцеса и изолацията и разтварянето на съществата[4].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • История на окото, Изд. Петриков, 1992 (второ издание 2012, изд. IMG)
  • Литературата и злото, Изд. Аргес, 1995
  • Теория на религията, Изд. Христо Ботев, 1996
  • Избрано, Изд. Парадокс, 1997
  • Еротизмът, Изд. Критика и хуманизъм, 1998

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Филатов, В.П (съст.) и др. Философски речник.Съвременни философи XIX-XX век. Школи и направления. София, ГАЛ-ИКО, 1993.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Този факт не е споменат в биографията му от Мишел Сирия, но виж Хронологията на Жорж Батай в Romans et récits, Pleiade 2004, p. XCIV.
  2. Michel Surya, Georges Bataille: an intellectual biography; Georges Bataille, Choix de lettres (Paris: NRF)
  3. а б Филатов 1993, с. 52.
  4. а б в Ауди 2009, с. 58.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]