Жорж Батай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жорж Батай
Georges Bataille
френски философ
Жорж Батай, 1943 г.
Жорж Батай, 1943 г.

Роден
Починал
Погребан Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Религия атеизъм
Философия
Школа Западна философия
Повлиян
Повлиял
Научна дейност
Област Литературна критика

Подпис Signature Georges Bataille.svg
Жорж Батай в Общомедия

Жорж Батай (на френски: Georges Bataille) е френски философ и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата във Везле, където Батай живее през 1943 г.

Роден е на 10 септември 1897 г. в Бийом, провинция Оверн, Франция, в семейството на Жозеф-Аристид Батай, бирник (по-късно ослепява и се парализира поради невросифилис) и Антоанет-Агле Турнар. Една година след раждането му семейството се мести в Реймс, където е кръстен.[1]

Посещава училище в Реймс, а по-късно и в Еперне. През 1914 г. става католик и остава отдаден католик за 9 години. Обмисля дори да стане свещеник и посещава за кратко католическа семинария. Все пак напуска, за да може да помага на майка си. В крайна сметка се отказва от християнството в началото на 20-те години.[2]

През 1924 г. завършва Екол дьо Шарт. Тогава започва да сътрудничи на националната библиотека. Между 1929 и 1930 г. е редактор на списание „Documentes“.[3]

Умира на 9 юли 1962 година в Париж на 64-годишна възраст.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Батай прави прочит на Георг Хегел през Ницше и отчасти в концепцията за господар-роб на последния.[3]

Той развива идеята за базовия материализъм (основно значение според Ауди)[4] в края на 20-те и началото на 30-те години, за да скъса с главното течение на тогавашния материализъм. Той твърди, че концепцията за активна базисна материя, която разрушава опозицията по-горе и по-долу дестабилизира всички основи. В някакъв смисъл тази концепция е подобна на неутралния монизъм на Спиноза, при който имаме субстанция, която включва в себе си и ума и материята, постулирани от Рене Декарт.

Прокълната участ“, написана през 1949 г. се приема от Батай за едно от най-важните му произведения. В него той прави систематично изследване на икономическите и социални изследвания на изразходването.[4]

Между 1943 и 1945 г. Батай пише три трактата – „Вътрешен опит“, „Вина“ и „Върху Ницше“. В тях той поставя основите на идеята за ексцеса и изолацията и разтварянето на съществата.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • История на окото, Изд. Петриков, 1992 (второ издание 2012, изд. IMG)
  • Литературата и злото, Изд. Аргес, 1995
  • Теория на религията, Изд. Христо Ботев, 1996
  • Избрано, Изд. Парадокс, 1997
  • Еротизмът, Изд. Критика и хуманизъм, 1998

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Филатов, В.П (съст.) и др. Философски речник.Съвременни философи XIX-XX век. Школи и направления. София, ГАЛ-ИКО, 1993.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Този факт не е споменат в биографията му от Мишел Сирия, но виж Хронологията на Жорж Батай в Romans et récits, Pleiade 2004, p. XCIV.
  2. Michel Surya, Georges Bataille: an intellectual biography; Georges Bataille, Choix de lettres (Paris: NRF)
  3. а б Филатов 1993, с. 52.
  4. а б в Ауди 2009, с. 58.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]