Жорж Дюмезил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Жорж Дюмезил
Georges Dumézil
френски филолог
Роден
Починал
11 октомври 1986 г. (88 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област филология, философия
Образование Екол нормал
Работил в Варшавски университет,
Колеж дьо Франс
Известен с трифункционалната хипотеза за социалната класа
Повлиял Мирча Елиаде, Мишел Фуко, Жорж Дюби
Подпис Envoi Dumézil à Halbwachs.JPG
Жорж Дюмезил в Общомедия

Жорж Дюмезил (на френски: Georges Dumézil) е френски компаративен филолог известен най-вече с анализа си на суверенитета и властта в протоиндоевропейската религия и общество. Неговият принос е основен за митографията, в частност неговата формулировка за трифункционалната хипотеза за социалната класа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 март 1898 година в Париж, Франция. Завършва класическа филология в Екол нормал през 1919 и в следващите години преподава френски език във Варшавския университет. След завръщането си, под ръководството на Антоан Мейе, през 1924 г. се хабилитира като публикува и двата си докторски труда: Le Festin d'immortalité и Le Crime des Lemniennes. Rites et Légendes du monde égéen.

От 1925 г. е лектор в Истанбул, където преподава история на религиите, а през 1931 се премества за две години в Упсала, където отново преподава френски език. Във Висшата практическа школа в Париж преподава сравнително религиознание. Там през 1938 г. за първи път излага трифункционалната си хипотеза.

През 1941 г. е временно отстранен от преподаване, тъй като признава, че членува в масонска ложа. През 1949 в Колеж дьо Франс е създадена Катедра по индоевропеистика, в която чете лекции през следващите две десетилетия и до своето пенсиониране. През следващите години пътува и изнася лекции, като в същото време обобщава и окрупнява публикуваните през годините свои трудове.

През 1978 г. е избран за член на Френската академия. Още през 1955 получава първата от четирите си титли хонорис кауза.[1] Почетен член е и на редица престижни институции.

В началото на 80-те години срещу Дюмезил се формулират политически обвинения, свързани с неговото минало, но които са оборени от публикувана през 1992 г. книга.[2]

Умира на 11 октомври 1986 година в Париж на 88-годишна възраст.

Трудове и идеи[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията на Дюмезил изхождат от сравнителното езикознание, но се разширяват към историята, културологията и антропологията. В много отношения неговите работи се близки със структурализма,[3] макар че Дюмезил сам отказва да се определя чрез това течение[4].

От края на 30-те години Дюмезил разработва трифункционалната хипотеза, която остава като негово основно постижение. Но след като в течение на половин век той доработва, уточнява и допълва тази своя идея, формулировките от различни периоди се оказват несъгласувани, така че критиците оспорват научната ѝ валидност.[5]

Един от първите значими приноси на Дюмезил е описанието на изчезналия днес убихски език, за който той предлага транскрипция и съставя граматика. Към това свое изследователско начинание той се връща неколкократно през годините.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автограф на Жорж Дюмезил върху текст, подарен на Морис Халбвакс
  • Le Festin d'immortalité – Étude de mythologie comparée indo-européenne, Annales du Musée Guimet, 1924
  • Le Crime des Lemniennes – Rites et Légendes du monde égéen, 1924
  • Le Problème des Centaures – Étude de mythologie comparée indo-européenne , Annales du Musée Guimet, 1929
  • Légendes sur les Nartes, suivies de cinq notes mythologiques, Paris, Honoré Champion, „Bibliothèque de l'Institut français de Léningrad“, tome XI, 1930.
  • La Langue des Oubykhs (I, Grammaire ; II, Textes traduits et commentés ; III, Notes de vocabulaire), 220 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
  • Ouranos-Varuna – Essai de mythologie comparée indo-européenne, Maisonneuve, 1932.
  • Introduction à la grammaire comparée des langues caucasiennes du nord, 152 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
  • Flamen-Brahman, 1935
  • Mythes et dieux des Germains – Essai d'interprétation comparative, Presses universitaires de France, 1939
  • Mitra-Varuna – Essai sur deux représentations indo-européennes de la Souveraineté, Presses universitaires de France, 1940
  • Jupiter Mars Quirinus, composé de :
    • Essai sur la conception indo-européenne de la société et sur les origines de Rome, Gallimard, 1941
    • Naissance de Rome, Gallimard, 1944
    • Naissance d'archanges – Essai sur la formation de la religion zoroastrienne, Gallimard, 1945
    • Explication de textes indiens et latins, Gallimard, 1948
  • Les Mythes romains, composé de :
    • Horace et les Curiaces, Gallimard, 1942
    • Servius et la Fortune – Essai sur la fonction sociale de louange et de blâme et sur les éléments indo-européens du cens romain, Gallimard, 1943
    • Tarpeia – Cinq essais de philologie comparée indo-européenne, Gallimard, 1947
  • Loki, G.P. Maisonneuve, 1948
  • L'Héritage indo-européen à Rome, Gallimard, 1949
  • Le Troisième Souverain, G.P. Maisonneuve, 1949
Корица на Les Dieux indo-européens
  • Les Dieux indo-européens, Presses universitaires de France, 1952
  • Rituels indo-européens à Rome, Klincksieck, 1954
  • Déesses latines et mythes védiques , Latomus, 1956
  • Aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, "Bibliothèque de l'Ecole des Hautes Etudes, Sciences religieuses, LXVIIIe volume, 1956
  • Contes lazes, Institut d'Ethnologie, 1957
  • L’Idéologie tripartite des Indo-Européens, Latomus, 1958
  • Les Dieux des Germains, essai sur la formation de la religion scandinave, Presses universitaires de France, 1959
  • Documents anatoliens sur les langues et les traditions du Caucase, A. Maisonneuve, 1960 – 1967
  • Le Livre des héros, légendes ossètes sur les Nartes, Gallimard, 1965
  • La Religion romaine archaïque, avec un appendice sur la religion des Étrusques , Payot, 1966
  • Mythe et Épopée:
    • L’Idéologie des trois fonctions dans les épopées des peuples indo-européens, Gallimard, 1968
    • Types épiques indo-européens : un héros, un sorcier, un roi, Gallimard, 1971
    • Histoires romaines, Gallimard, 1973
  • Idées romaines, Gallimard, 1969
  • Heur et Malheur du guerrier, aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, 1969
  • Du mythe au roman, la Saga de Hadingus et autres essais, Presses universitaires de France, 1970
  • Fêtes romaines d’été et d’automne, suivi de Dix Questions romaines , Gallimard, 1975
  • Les Dieux souverains des Indo-Européens, Gallimard, 1977
  • Romans de Scythie et d’alentour , Payot, 1978
  • Mariages indo-européens, suivi de Quinze Questions romaines, Payot, 1979
  • Apollon sonore et autres essais, Gallimard, 1982
  • La Courtisane et les Seigneurs colorés, et autres essais – 25 esquisses de mythologie, Gallimard, 1983
  • Le Moyne noir en gris dedans Varenne – Sotie nostradamique, Gallimard, 1984
  • L’Oubli de l’homme et l’honneur des dieux, Gallimard, 1985
  • Entretiens avec Didier Eribon, Gallimard, coll. Folio, 1987
  • Le Roman des jumeaux – Esquisses de mythologie, (édition posthume par Joël Grisward), Gallimard, 1994

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почетен доктор на университетите в Упсала (1955), Истанбул (1964), Берн (1969) и Лиеж (1979).
  2. Didier Eribon, Faut-il brûler Dumézil ? Mythologie, science et politique, Paris: Flammarion, 1992.
  3. Лозев A., (2016) Структуралистки упражнения в чест на Ж. Дюмезил (1898 – 1986), cn. NotaBene, 32
  4. Dosse F., Histoire du structuralisme. Tome 1 : Le champ du signe, Paris: La Découverte, 1991. (гл.4 Дюмезил, независимият)
  5. Miller D., Georges Dumézil: Theories, Critiques and Theoretical Extensions, Religion (2000) 30, 27 – 4
  6. * La Langue des Oubykhs (I, Grammaire ; II, Textes traduits et commentés ; III, Notes de vocabulaire), Paris: Honoré Champion, 1931; Contes et légendes des Oubykhs, Institut d'Ethnologie, 1957' Études oubykhs, A. Maisonneuve, 1959; Le Verbe oubykh, études descriptives et comparatives, Académie des inscriptions et belles-lettres, 1975

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Georges Dumézil“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.