Жорж Дюмезил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жорж Дюмезил
френски антрополог
Роден
Починал
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Филология
Образование École Normale Supérieure
Работил в Варшавски университет, Колеж дьо Франс
Известен с трифункционалната хипотеза за социалната класа
Повлиял Мирча Елиаде, Мишел Фуко, Жорж Дюби
Подпис Envoi Dumézil à Halbwachs.JPG
Жорж Дюмезил в Общомедия

Жорж Дюмезил (френски: Georges Dumézil) (р. 4 март 1898, Париж – п. 11 октомври 1986, Париж) е френски компаративен филолог известен най-вече с анализа си на суверенитета и властта в протоиндоевропейската религия и общество. Неговият принос е основен за митографията, в частност неговата формулировка за трифункционалната хипотеза за социалната класа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дюмезил завършва класическа филология през 1919 г. и в следващите години преподава френски език във Варшавския университет. След завръщането си, под ръководството на Антоан Мейе, през 1924 г. се хабилитира като публикува и двата си докторски труда: Le Festin d'immortalité и Le Crime des Lemniennes. Rites et Légendes du monde égéen.

От 1925 г. е лектор в Истанбул, където преподава история на религиите, а през 1931 г. се премества за две години в Упсала, където отново преподава френски език. Във Висшата практическа школа в Париж преподава сравнително религиознание. Там през 1938 г. за първи път излага трифункционалната си хипотеза.

През 1941 г. е временно отстранен от преподаване, тъй като признава, че членува в масонска ложа. През 1949 г. в Колеж дьо Франс е създадена катедра по индоевропеистика, в която чете лекции през следващите две десетилетия и до своето пенсиониране. През следващите години пътува и изнася лекции, като в същото време обобщава и окрупнява публикуваните през годините свои трудове. През 1978 г. е избран за член на Френската академия. Още през 1955 г. получава първата от четирите си титли хонорис кауза[1]. Почетен член е и на редица престижни институции. В началото на 80-те години срещу Дюмезил се формулират политически обвинения, свързани с неговото минало, но които са оборени от публикувана през 1992 г. книга[2].

Трудове и идеи[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията на Дюмезил изхождат от сравнителното езикознание, но се разширяват към историята, културологията и антропологията. В много отношение неговите работи се близки със структурализма, макар че Дюмезил сам отказва да се определя чрез това течение[3].

От края на 30-те години Дюмезил разработва трифункционалната хипотеза, която остава като негов основно постижение. Но след като в течение на половин век той доработва, уточнява и допълва тази своя идея, формулировките от различни периоди се оказват несъгласувани, така че критиците оспорват научната ѝ валидност[4].

Един от първите значими приноси на Дюмезил е описанието на изчезналия днес убихски език, за който той предлага транскрипция и съставя граматика. Към това свое изследователско начинание той се връща неколкократно през годините[5].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автограф на Жорж Дюмезил върху текст, подарен на Морис Халбвакс
  • Le Festin d'immortalité - Étude de mythologie comparée indo-européenne, Annales du Musée Guimet, 1924
  • Le Crime des Lemniennes - Rites et Légendes du monde égéen, 1924
  • Le Problème des Centaures - Étude de mythologie comparée indo-européenne , Annales du Musée Guimet, 1929
  • Légendes sur les Nartes, suivies de cinq notes mythologiques, Paris, Honoré Champion, "Bibliothèque de l'Institut français de Léningrad", tome XI, 1930.
  • La Langue des Oubykhs (I, Grammaire ; II, Textes traduits et commentés ; III, Notes de vocabulaire), 220 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
  • Ouranos-Varuna - Essai de mythologie comparée indo-européenne, Maisonneuve, 1932.
  • Introduction à la grammaire comparée des langues caucasiennes du nord, 152 p. (grand format), Paris: Honoré Champion, 1931.
  • Flamen-Brahman, 1935
  • Mythes et dieux des Germains - Essai d'interprétation comparative, Presses universitaires de France, 1939
  • Mitra-Varuna - Essai sur deux représentations indo-européennes de la Souveraineté, Presses universitaires de France, 1940
  • Jupiter Mars Quirinus, composé de :
    • Essai sur la conception indo-européenne de la société et sur les origines de Rome, Gallimard, 1941
    • Naissance de Rome, Gallimard, 1944
    • Naissance d'archanges - Essai sur la formation de la religion zoroastrienne, Gallimard, 1945
    • Explication de textes indiens et latins, Gallimard, 1948
  • Les Mythes romains, composé de :
    • Horace et les Curiaces, Gallimard, 1942
    • Servius et la Fortune - Essai sur la fonction sociale de louange et de blâme et sur les éléments indo-européens du cens romain, Gallimard, 1943
    • Tarpeia - Cinq essais de philologie comparée indo-européenne, Gallimard, 1947
  • Loki, G.P. Maisonneuve, 1948
  • L'Héritage indo-européen à Rome, Gallimard, 1949
  • Le Troisième Souverain, G.P. Maisonneuve, 1949
Корица на Les Dieux indo-européens
  • Les Dieux indo-européens, Presses universitaires de France, 1952
  • Rituels indo-européens à Rome, Klincksieck, 1954
  • Déesses latines et mythes védiques , Latomus, 1956
  • Aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, "Bibliothèque de l'Ecole des Hautes Etudes, Sciences religieuses, LXVIIIe volume, 1956
  • Contes lazes, Institut d'Ethnologie, 1957
  • L’Idéologie tripartite des Indo-Européens, Latomus, 1958
  • Les Dieux des Germains, essai sur la formation de la religion scandinave, Presses universitaires de France, 1959
  • Documents anatoliens sur les langues et les traditions du Caucase, A. Maisonneuve, 1960-1967
  • Le Livre des héros, légendes ossètes sur les Nartes, Gallimard, 1965
  • La Religion romaine archaïque, avec un appendice sur la religion des Étrusques , Payot, 1966
  • Mythe et Épopée:
    • L’Idéologie des trois fonctions dans les épopées des peuples indo-européens, Gallimard, 1968
    • Types épiques indo-européens : un héros, un sorcier, un roi, Gallimard, 1971
    • Histoires romaines, Gallimard, 1973
  • Idées romaines, Gallimard, 1969
  • Heur et Malheur du guerrier, aspects de la fonction guerrière chez les Indo-Européens, Presses universitaires de France, 1969
  • Du mythe au roman, la Saga de Hadingus et autres essais, Presses universitaires de France, 1970
  • Fêtes romaines d’été et d’automne, suivi de Dix Questions romaines , Gallimard, 1975
  • Les Dieux souverains des Indo-Européens, Gallimard, 1977
  • Romans de Scythie et d’alentour , Payot, 1978
  • Mariages indo-européens, suivi de Quinze Questions romaines, Payot, 1979
  • Apollon sonore et autres essais, Gallimard, 1982
  • La Courtisane et les Seigneurs colorés, et autres essais - 25 esquisses de mythologie, Gallimard, 1983
  • Le Moyne noir en gris dedans Varenne - Sotie nostradamique, Gallimard, 1984
  • L’Oubli de l’homme et l’honneur des dieux, Gallimard, 1985
  • Entretiens avec Didier Eribon, Gallimard, coll. Folio, 1987
  • Le Roman des jumeaux - Esquisses de mythologie, (édition posthume par Joël Grisward), Gallimard, 1994

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почетен доктор на университетите в Упсала (1955), Истанбул (1964), Берн (1969) и Лиеж (1979).
  2. Didier Eribon, Faut-il brûler Dumézil ? Mythologie, science et politique, Paris: Flammarion, 1992.
  3. Dosse F., Histoire du structuralisme. Tome 1 : Le champ du signe, Paris: La Découverte, 1991. (гл.4 Дюмезил, независимият)
  4. Miller D., Georges Dumézil: Theories, Critiques and Theoretical Extensions, Religion (2000) 30, 27–4
  5. * La Langue des Oubykhs (I, Grammaire ; II, Textes traduits et commentés ; III, Notes de vocabulaire), Paris: Honoré Champion, 1931; Contes et légendes des Oubykhs, Institut d'Ethnologie, 1957' Études oubykhs, A. Maisonneuve, 1959; Le Verbe oubykh, études descriptives et comparatives, Académie des inscriptions et belles-lettres, 1975
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Georges Dumézil“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.