Жорж Кангилем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жорж Кангилем
Georges Canguilhem
френски философ
Georges Canguilhem.jpg
Роден
Починал
Философия
Регион Философия на науката
Школа рационализъм, витализъм, антипозитивизъм
Интереси Философия на науката,
философия на биологията, философия на медицината
Повлиян Клод Бернар, Анри Бергсон, Гастон Башлар
Повлиял Пиер Бурдийо, Жил Дельоз, Мишел Фуко, Луи Алтюсер, Жак-Ален Милер

Жорж Кангилем (на френски: Georges Canguilhem) е философ и медик, който специализира епистемология и философия на науката (в частност биология).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 юни 1904 г. Приет е в Екол нормал на ул. „Улм“ в Париж през 1924 г. като част от клас, който включва Жан-Пол Сартр, Реймон Арон и Пол Низан. Дипломира се през 1927 г. и след това преподава в различни лицеи из цяла Франция, а докато преподава в Тулуза, изучава медицина.

Получава докторска степен по медицина в Университета на Страсбург през 1943 г., в разгара на Втората световна война. Кангилем е активен участник във Френската съпротива, докато работи като лекар в Оверн. Използва псевдонима „Лафон“.

До 1948 г. заема професорско кресло по философия в Страсбург. Седем години по-късно вече е професор в Сорбоната и наследява Гастон Башлар като директор на Института по история на науките, позиция, която заема до 1971 г.

Умира на 11 септември 1995 г.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Фуко пише в неговия увод към Нормално и патологично на Кангилем (превод от английската статия):

Оставете настрана Кангилем и вече няма да може да разбирате добре Алтюсер, алтюсеризма и една цяла поредица от дискусии, които са се състояли между френските марксисти, няма да можете повече да схванете какво е специфично за социолози като Бурдио, Кастел, Пасеро и това, което силно ги маркира в социологията, ще изпуснете целия аспект на теоретичната работа направена от психоаналитиците, в частност последователите на Лакан. По-нататък в цялата дискусия на идеи, които предшестват или следват движението от 68-ма е лесно да се намери мястото на онези, които отблизо или отдалеч, са били обучавани от Кангилем.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Essai sur quelques problèmes concernant le normal et le pathologique (1943), препубликувана под заглавието Le normal et le pathologique, augmenté de Nouvelles réflexions concernant le normal et le pathologique (1966).
  • La connaissance de la vie (1952).
  • La formation du concept de réflexe aux XVII et XVIII siècles (1955).
  • Du développement à l’évolution au XIX siècle (1962).
  • Etudes d’histoire et de philosophie des sciences (1968).
  • Vie et Régulation, articles contributed to Encyclopaedia Universalis (1974).
  • Idéologie et rationalité dans l’histoire des sciences de la vie (1977).
  • La santé, concept vulgaire et question philosophique (1988).
На български
  • Нормално и патологично, УИ, 1995
За него
  • Мишел Фуко, „Въведение“ към Нормално и патологично на Кангилем.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]