Жорж Кангилем

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жорж Кангилем
френски философ
Роден
Починал
Философия
Регион Философия на науката
Школа рационализъм, витализъм, антипозитивизъм
Интереси Философия на науката,
философия на биологията, философия на медицината
Повлиян Клод Бернар, Анри Бергсон, Гастон Башлар
Повлиял Пиер Бурдийо, Жил Дельоз, Мишел Фуко, Луи Алтюсер, Жак-Ален Милер

Жорж Кангилем (френски: Georges Canguilhem; 4 юни 190411 септември 1995) е философ и медик, който специализира епистемология и философия на науката (в частност биология).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кангилем е приет в Екол нормал на ул. „Улм“ в Париж през 1924 г. като част от клас, който включва Жан-Пол Сартр, Реймон Арон и Пол Низан. Дипломира се през 1927 г. и след това преподава в различни лицеи из цяла Франция, а докато преподава в Тулуза, изучава медицина.

Получава докторска степен по медицина в Университета на Страсбург през 1943 г., в разгара на Втората световна война. Кангилем е активен участник във Френската съпротива, докато работи като лекар в Оверн. Използва псевдонима „Лафон“.

До 1948 г. заема професорско кресло по философия в Страсбург. Седем години по-късно вече е професор в Сорбоната и наследява Гастон Башлар като директор на Института по история на науките, позиция, която заема до 1971 г.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Фуко пише в неговия увод към Нормално и патологично на Кангилем (превод от английската статия):

Оставете настрана Кангилем и вече няма да може да разбирате добре Алтюсер, алтюсеризма и една цяла поредица от дискусии, които са се състояли между френските марксисти, няма да можете повече да схванете какво е специфично за социолози като Бурдио, Кастел, Пасеро и това, което силно ги маркира в социологията, ще изпуснете целия аспект на теоретичната работа направена от психоаналитиците, в частност последователите на Лакан. По-нататък в цялата дискусия на идеи, които предшестват или следват движението от 68-ма е лесно да се намери мястото на онези, които отблизо или отдалеч, са били обучавани от Кангилем.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Нормално и патологично, УИ, 1995
За него
  • Мишел Фуко, „Въведение“ към Нормално и патологично на Кангилем.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]