Жорж Орик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жорж Орик
Georges Auric
френски композитор
Композиторът през 1940 г.
Композиторът през 1940 г.

Роден
Починал
23 юли 1983 г. (84 г.)
Националност Flag of France.svg Франция
Музикална кариера
Стил Класическа музика
Инструменти Пиано
Активни години 1919 – 1983 г.

Уебсайт Страница в IMDb
Жорж Орик в Общомедия

Жорж Орѝк (на френски: Georges Auric) е френски композитор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Лодев, департамент Еро, Франция на 15 февруари 1899 г. Орик първоначално учи пиано в консерваторията в Монпелие. Впоследствие продължава обучението си в Парижката консерватория, където до 1914 г. изучава контрапункт и фуга под ръководството на Жорж Косад. След 1914 г. следва композиране при Венсан д'Енди в „Скола Канторум“ отново във френската столица. От 1915 г. той посещава Игор Стравински и Ерик Сати преди да се присъедини към Групата на шестимата („Шесторката“) заедно с Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Луис Дюре и Жермен Тайфер. Орик е близък с Жан Кокто, с художника Жан Юго и др.

На 30 октомври 1930 г. се жени за художничката Елеонор Вилтер, позната още под името Нора Орик.

Президент на Дружеството на авторите, композиторите и издателите на музика във Франция от 1954 г. до 1978 г. Администратор е на Събранието на държавните лирически театри от 1962 г. до 1968 г., както и член на Културното общество на Роайомон. Съратник е на Френската комунистическа партия.

Умира на 23 юли 1983 г. в Париж.

От 1990 г. улица в 19-ти арондисман на Париж носи неговото име.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пише музикални критики от 14-годишна възраст във Френското музикално списание. На 10 декември 1913 г. статията му „Ерик Сати – музикант хуморист“ очарова самия Сати, който се учудва, научавайки възрастта на композитора критик.

Първите му мелодии са вдъхновени от Ерик Сати, Игор Стравински и Еманюел Шарбие.

Композира камерна, хорова и оркестрова музика, както и пиеси за пиано и сценични постановки.

Той е съавтор със Сергей Дягилев на балетите Матросите и Досадниците, както на хореографската комедия Федра.

Известен е и с филмовата си музика: Кръвта на поета (1930 г.), Красавицата и звяра (1946 г.) Орфей (1950 г.) от Жан Кокто, Мулен Руж (1952 г.) на режисьора Джон Хюстън, Лола Монтес (1955 г.) Du rififi chez les hommes, Парижката Света Богородица на Жан Деланоа и Голямата разходка на Жерар Ури и др.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Georges Auric“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.