Жорж Орик

Жорж Орик Georges Auric
френски композитор
Композиторът през 1940 г.
Роден	15 февруари 1899 г. Лодев, Франция
Починал	23 юли 1983 г. Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Музикална кариера
Стил	Класическа музика филмова музика
Инструменти	Пиано
Активност	1919 – 1983
Участник в	Groupe des Six, „Академия на изящните изкуства“
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Жорж Орик в Общомедия

Жорж Орѝк (на френски: Georges Auric) е френски композитор.

Биография

Роден е в град Лодев, департамент Еро, Франция на 15 февруари 1899 г. Орик първоначално учи пиано в консерваторията в Монпелие. Впоследствие продължава обучението си в Парижката консерватория, където до 1914 г. изучава контрапункт и фуга под ръководството на Жорж Косад. След 1914 г. следва композиране при Венсан д'Енди в „Скола Канторум“ отново във френската столица. От 1915 г. той посещава Игор Стравински и Ерик Сати преди да се присъедини към Групата на шестимата („Шесторката“) заедно с Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Луис Дюре и Жермен Тайфер. Орик е близък с Жан Кокто, с художника Жан Юго и др.

На 30 октомври 1930 г. се жени за художничката Елеонор Вилтер, позната още под името Нора Орик.

Президент на Дружеството на авторите, композиторите и издателите на музика във Франция от 1954 г. до 1978 г. Администратор е на Събранието на държавните лирически театри от 1962 г. до 1968 г., както и член на Културното общество на „Роайомон“. Съратник е на Френската комунистическа партия.

Умира на 23 юли 1983 г. в Париж.

От 1990 г. улица в 19-и арондисман на Париж носи неговото име.

Творчество

Пише музикални критики от 14-годишна възраст във Френското музикално списание. На 10 декември 1913 г. статията му „Ерик Сати – музикант хуморист“ очарова самия Сати, който се учудва, научавайки възрастта на композитора критик.

Първите му мелодии са вдъхновени от Ерик Сати, Игор Стравински и Еманюел Шарбие.

Композира камерна, хорова и оркестрова музика, както и пиеси за пиано и сценични постановки.

Той е съавтор със Сергей Дягилев на балетите Матросите и Досадниците, както на хореографската комедия Федра.

Известен е и с филмовата си музика: Кръвта на поета (1930 г.), Красавицата и звяра (1946 г.) Орфей (1950 г.) от Жан Кокто, Мулен Руж (1952 г.) на режисьора Джон Хюстън, Лола Монтес (1955 г.) Du rififi chez les hommes, Парижката Света Богородица на Жан Деланоа и Голямата разходка на Жерар Ури и др.

Избрана филмография

Година	Филм	Оригинално заглавие	Режисьор
1931	Свободата е наша	À nous la liberté	Рене Клер
1932	Кръвта на поета	Le Sang d'un poète	Жан Кокто
1946	Красавицата и звярът	La Belle et la Bête	Жан Кокто
1953	Възнаграждение за страха	Le salaire de la peur	Анри-Жорж Клузо
1953	Римска ваканция	Roman Holiday	Уилям Уайлър
1955	Рифифи	Du rififi chez les hommes	Жул Дасен
1958	Перли на лунна светлина	Les Bijoutiers du clair de lune	Роже Вадим
1966	Голямата разходка	La Grande Vadrouille	Жерар Ури

Външни препратки

• Жорж Орик в Internet Movie Database
• Жорж Орик в
• Жорж Орик в

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Auric в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​