Жорж Перек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жорж Перек
Georges Perec
Georges Perec.jpg
Роден 7 март 1936 г.
Починал 3 март 1982 г. (45 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1965-1982
Жанр съвременен роман
Направление постмодернизъм
Течение „Улипо“
Дебютни творби „Вещите: Една история от 60-те г.“
Известни творби Животът. Начин на употреба
Награди „Ренодо“, „Медичи“

Повлиян от
Съпруга Полет Петра (1960 – 1982)
Деца Катрин Бине
Подпис Firma Perec.svg
Уебсайт
Жорж Перек в Общомедия

Жорж Перек (на френски: Georges Perec) е френски режисьор и писател на произведения в жанра съвременен роман. Член на групата „Улипо“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жорж Перек е роден на 7 март 1936 г. в Париж, Франция, в еврейско семейство на емигранти от Полша Ицек Перек и Сирла Шулевич. Баща му загива като войник в началото на Втората световна война, а майка му е депортирана и загива в Аушвиц по време на Холокоста. Тяхната смърт оказва значително влияние на творчеството му. Отгледан е от роднините им.

От 1955 г. започва да пише за списанието „Нувел Ревю Франсез“. Учи история и социология в Сорбоната. В периода 1958 – 1959 г. служи в армията като парашутист. След уволнението си от армията, през 1960 г. се жени за Полет Петра. Прекарват една година в Сфакс, Тунис, където тя работи като учителка. През 1961 г. започва да работи като архивист и библиотекар в научноизследователската лаборатория по неврофизиология към болница „Сейнт Антоан“.

Първият му роман „Вещите: Една история от 60-те г.“ е публикуван през 1965 г. Историята в него е почерпена от преживяванията по време на престоя му в Тунис. Той е удостоен с наградата „Ренодо“ за най-добър първи роман.

През 1967 г., след срещата си с писателя Реймон Кьоно, се присъединява към групата „Улипо“, което оказва донякъде влияние на творбите му, предимно в липограмния роман „La Disparition“. Същата година е издаден романът му „Спящият човек“. През 1975 г. той е екранизиран в едноименния филм.

Най-известната му книга „Животът. Начин на употреба“ е публикуван през 1978 г. За нея получава премията „Медиси“, което му позволява да напусне работата си и да се посвети изцяло на писателската си кариера. Книгата е определена от „Монд“ като една от 100-те книги на 20 век.

Известно време живее и твори в Университета на Куинсланд, Австралия, където пише незавършения си роман „53 дни“.

Заклет пушач, след завръщането си от Австралия се разболява тежко. Жорж Перек умира от рак на белия дроб на 3 март 1982 г. в Иври сюр Сен.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Погребалната му камера в Колумбария в гробището „Пер Лашез
Липограмна табела в памет на писателя
  • Les Choses. Une histoire des années soixante (1965) – награда Ренодо
    Вещите: Една история от 60-те г., изд. „Народна младеж“, София (1967), прев. Георги Панов
  • Quel petit vélo à guidon chromé au fond de la cour ? (1966)
  • Un homme qui dort (1967)
    Спящият човек, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2000), прев. Дияна Марчева
  • La Disparition (1969)
  • Petit traité invitant à la découverte de l'art subtil du go (1969) – с Пиер Люсон и Жак Рубо
  • Les Revenentes (1972)
  • Die Maschine (1972) – с Южен Елмле
  • Oulipo. Créations, Re-créations, récréations (1972) – с Реймон Кьоно и Пол Фурнел
  • La Boutique obscure. 124 rêves (1973)
  • Espèces d'espaces (1974)
  • Ulcérations (1974)
  • W ou le Souvenir d'enfance (1975)
  • Tentative d'épuisement d'un lieu parisien (1975)
  • Alphabets. Cent soixante-seize onzains hétérogrammatiques, (1976)
  • Je me souviens. (1978)
  • La Vie mode d'emploi (1978) – награда „Медиси“
    Животът. Начин на употреба, изд. „Народна култура“, София (1980), прев. Бояна Петрова
  • Les mots croisés (1979)
  • Un cabinet d'amateur (1979)
  • La Clôture et autres poèmes (1980)
  • Récits d'Ellis Island (1980) – с Робер Бобе
  • Théâtre I (1981)
Посмъртно са публикувани и други негови произведения. Някои от тях са:
  • Épithalames (1982)
  • Tentative d'épuisement d'un lieu parisien (1982)
  • Penser/Classer (1985)
  • Les Mots croisés II (P1986)
  • 53 jours (1989) – недовършен роман
  • Vœux (1989)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • Un homme qui dort (1974) – по романа
  • Les Lieux d'une fugue (1975)
  • Série noire (1979) – диалог
  • Ellis Island (1980) – документален, сценарист

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Georges Perec“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.