Жуау I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жуау I „Добрия спомен“
10-ти крал на Португалия
JoaoI-P.jpg
Лични данни
Управление 6 април1385-14 август1433
Роден
Починал
Погребан в Манастир Баталя
Предшественик Фернанду
Наследник  Дуарте
Семейство
Династия Авис Авис
Баща Педру I (Португалия)
Брак Филипа Ланкастърска
Потомци

Педру, Дуарте,Енрике Мореплавателя

Изабела Португалска (1397–1471)
Герб Armoires portugal 1385.svg
Жуау I „Добрия спомен“ в Общомедия

Жуау I (португалски - João I de Portugal) (11-ти април 1357, Лисабон — 14-ти август 1433, Лисабон) е 10-ти крал на Португалия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е незаконен син на крал Педру I. През 1364 става велик магистър на Ордена Авис. След края на кризата от 1383 – 1385 г. става крал на Португалия. Известен е с прякора „Добрият спомен“ заради хубавите спомени, които оставя у населението след управлението си.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта през октомври 1383 година на крал Фернанду І, който не оставя наследник от мъжски пол, са приложени огромни усилия за предаване на властта на неговата единствена дъщеря Беатрис Португалска (регент застъпва жената на Фернанду и майка на Беатрис — Леонора Телеш де Менезеш). Като наследница, Беатрис е омъжена за кастилския крал Хуан I Кастилски, но бракът е непопулярен, доколкото на Португалия предстои вследствие на тези събития да се превърне в испанска провинция.

Португалското междуцарствие 1383—1385 години се явява период на политическа анархия и междуособна война между претендентите за престола, един от които е извънбрачния брат на умрелия крал - Жуау.

Накрая, събраните в Коимбра кортеси провъзгласяват Жуау, Магистър на Авиския орден за крал на Португалия (6.4.1385). Това е фактическо обявяване на война на Кастилия и отхвърляне на нейните претенции за португалския трон.

Война с Кастилия[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след това, кастилците нахлуват в Португалия с цел да превземат Лисабон и да свалят Жуау I Ависки от престола.

Хуан I Кастилски е подкрепен от отряд френски рицари, а на страната на Жуау Ависки са 600 английски стрелци. Жуау I присвоява на своя генерал Нону Алвареш Перейра звание защитник на кралството. На нахлуването се оказва решителна съпротива, и то е отбито след битката при Атолейроша и решаващата Битка при Алжубарота (14.8.1385), където кастилската армия е практически унищожена. Хуан Кастилски отстъпва, и тронът остава за Жуау I Ависки.

Съгласно оброк на крал Жоау I и в знак на благодарност към Дева Мария за удържаната от краля победа над кастилците в битката при Алжубарота, започва строителството на манастир в град Баталя. През 1385 г. манастирът е замислен да бъде изграден популярният интернационален готически стил

Договор с Англия[редактиране | редактиране на кода]

През 1386 г. Жуау I подписва Уиндзорският договор за брака си с Филипа Ланкастърска, дъщеря на Джон Гонт, в замъка Уиндзор. Той полага началото на англо-португалски съюз, най-продължителния в историята на дипломацията, който се запазва до световните войни през ХХ век. Роденият от този брак, Дуарте, получава името на дядото на Филипа, английския крал Едуард III.

Борба за африканското крайбрежие[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта през 1390 година на Хуан Кастилски, който не оставя деца от Беатриса, Жуау I управлява държавата без войни и поощрява нейното икономическо развитие. Изключение е експедицията по превземане на мюсюлманския град Сеута на африканското крайбрежие през 1415 година. След този военен успех с голяма стратегическа важност за мореплаването към бреговете на Африка, крал Жуау Ависки се връща към политиката на поддържане на мир.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

На 2 февруари 1387 година в Порто, Жуау се жени за Филипа Ланкастърска, дъщеря на Джон Гонт, херцог Ланкастърски, с когото е в съюз; с този брак се скрепява съюза между Англия и Португалия, който с известни прекъсвания продължава до XX век.

От брака се раждат:

  • Бланш (13 юли 1388 – 6 март 1389);
  • Афонсу (30 юли 1390 – 22 декември 1400)
  •  Дуарте (31 октомври 1391 – 13 септември 1438), 11-ти крал на Португалия през 1433 – 1438 години;
  • Педру (9 декември 1392 – 20 май 1449), 1-ви херцог на Коимбра (1415 – 1449), регент на Португалия (1440 – 1448)
  • Енрике (4 март 1394 – 13 ноември 1460), 1-ви херцог де Визеу (1415 – 1460), известен в историята като Енрике (Хенрих) Мореплавател;
  • Инфанта Изабела Португалска(21 февруари 1397 – 11 декември 1471), съпруга на  Филип III Добрия, херцог на Бургундия,;
  • Бланш (11 април 1398 – 27 юли 1398);
  •  Жуау (13 януари 1400 – 18 октомври 1442); 10-ти магистър на Орден на Сантяго (1418—1442) и 3-ти конетабъл на Португалия (1431—1442)
  • Фернанду (29 септември 1402 – 5 юни 1443), магистър на орден Авис. Фернанду е предаден за заложник на арабите и умира в плен в град Фез, тъй като кортесите не гласуват предаването на Сеута; португалски светец

Кралят има и извънбрачен син от своята любовница Инес Перес Естевес:

  • Афонсу I Браганса (1377—1461) граф Барселуш, от 1442 година 1-ви херцог Браганса.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на краля е изобразено на панелен полиптих, изобразяващ поклонението на св.Винсент. Полиптихът се състои от 6 панели, изрисувани от португалския художник Нуно Гонсалвиш- 15 век.

полиптих на Св.Винсент
худ. Нуно Гонсалвиш

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Williamson, D. 1988. Debrett's Kings and Queens of Europe
  • Ana Echevarría Arsuaga: Catalina de Lancaster, edit. Nerea, 2002. ISBN 84-89569-79-7).
Фернанду до 1383 крал на Португалия (1385 – 1438) Дуарте