Жул Масне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жул Емил Фредерик Масне
Jules Émile Frédéric Massenet
френски композитор

Роден
Починал
13 август 1912 г. (70 г.)
Професия композитор
Жул Масне в Общомедия

Жул Масне (на френски: Jules Émile Frédéric Massenet) е френски композитор, известен най-вече със своите лирични опери[1].

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жул Масне е роден на 12 май 1842 г. в Монто, днес част от Сент-Етиен. Жул Масне е син на Алекси Масне (1788-1863), индустриалец, производител на остриета за коси, и Аделаид Роайе дьо Маранкур (1809-1875), и е най-малкото от 12 деца в семейството.

Заминава за Париж през 1848 г. и е приет в Парижката консерватория, където изучава пиано (в класа на Адолф Лоран), солфеж и контрапункт (при Огюстен Савар и Франсоа Базен), композиция (при Анри Ребер). Получава първа награда по пиано през 1859 г. и първа награда по контрапункт през 1863 г. Приет е във Вила Медичи по препоръка на Амброаз Тома. През 1863, благодарение на кантатата си „Давид Рацио“ спечелва Голямата римска премия, която му дава възможност да остане 3 години в Италия. Там се запознава с Ференц Лист, когото замества в преподавателските задължения, а през 1866 г. се жени за една от неговите ученички, Луиз-Констанс дьо Греси.

Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават Гюстав Шарпантие, Ернест Шосон, Джордже Енеску, Анри Феврие, Шарл Кьоклен, Алберик Маняр, Габриел Пиерне, Анри Рабо, Флоран Шмит и др.

През 1884 пише най-известната си опера, Манон, по романа Манон Леско на абат Прево. Други известни негови опери са Дон Кихот, Иродиада, Сид, Жонгльорът от Нотър Дам и Вертер, по романа на ГьотеСтраданията на младия Вертер“.

Плакат за операта „Рим“

Опери на Жул Масне[редактиране | редактиране на кода]

  • Чашата на Тулския крал;
  • Хризелда;
  • Херувим;
  • Таис;
  • Сид;
  • Сафо
  • Рим;
  • Портретът на Манон;
  • Пепеляшка;
  • Наварката;
  • Магьосникът
  • Кралят на Лахор;
  • Клеопатра;
  • Иродиада;
  • Дон Цезар Базански
  • Дон Кихот;
  • Вертер;
  • Бакхус;
  • Ариана;
  • Амадис

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомир Сагаев. Книга за операта. // 1983. Посетен на 12.05.2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]